5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
[населено място] , 14.11.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2011/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ДН Авто„ООД / в несъстоятелност / против определение № 4002/07.12.2017 г. по ч.т.д.№ 5826/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5737/03.10.2017 г. по т.д.№ 2818/2016 г. на Софийски градски съд, за прекратяване производството пред същия , на основание чл.126 ал.1 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид непроизнасяне по въведени от страната възражения за липса на идентичност между предмета на образуваното по-рано производство, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, и това по предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск,с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, срещу „Първа инвестиционна банка „ АД, в качеството на правоприемник на „ МКБ Юнионбанк „ АД.Оспорва правилността на извода на съда, че по-рано заведеният иск , по реда на чл.422 ал.1 ГПК, изключва допустимостта на по-късно заведения и специален спрямо първия отрицателен установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ, дори да би се приело, че исковете са с идентичен предмет и страни. Развива съображения, че производството по чл.422 ал.1 ГПК следва да бъде прекратено, а спорът разгледан по реда на специалния установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ.
Ответната страна – „ Първа инвестиционна банка „АД – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното определение е в съответствие с формирана по въпроса за съвместимостта на двата иска практика на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е прекратил производството по предявения от „ ДН Авто „ ООД / в несъстоятелност / отрицателен установителен иск по чл. 694 ал.1 ТЗ, с който се оспорва приетото от синдика на несъстоятелното дружество вземане на „Първа инвестиционна банка „ АД, в качеството й на правоприемник на „ МКБ Юнионбанк „ АД, в размер на 572 724,49 лева, срещу което вземане длъжникът в несъстоятелност е подал възражение, оставено без уважение от съда по несъстоятелността.Прекратяването е обосновано с образувано по-рано, преди откриване производството по несъстоятелност на жалбоподателя, производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК, заведено от „Първа инвестиционна банка „ АД срещу „ДН Авто„ ООД и солидарно задължени със същото физически лица – Д. Н. и И. Ч., за установяване вземания на дружеството спрямо ответниците, на основание договор за кредит № 160 – 0653 / 28.03.2005 г. и анекси към същия / гр.д.№ 5113/2015 г. на Софийски градски съд / . Производството по гр.д.№ 5113/ 2015 г. на СГС не е спряно на основание чл.637 ал.1 пр. първо ТЗ, предвид противопоставено от ответниците възражение за прихващане / чл.637 ал.1 пр. второ ТЗ / , на сума от 455 841,90 лева, която същите твърдят, че им се дължи от банката като „цена на привлечен ресурс”, съобразно спецификата на възникналото между страните правоотношение. Тази сума е предмет на обективно съединен с отрицателния установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ, осъдителен иск на „ ДН Авто „ООД / в несъстоятелност / срещу „Първа инвестиционна банка„АД. Производството по чл.694 ал.1 ТЗ не е спряно и на основание чл. 637 ал.5 ТЗ – паричните вземания към дружеството в несъстоятелност, предмет на установяване, са обезпечени с имущество на трети лица. Петитумът на отрицателния установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ сочи сума от 572 724,49 лева, в който общ размер се включват приетите от синдика вземания на „Първа инвестиционна банка „ АД в производството по несъстоятелност, по пера, съгласно списъка на приетите вземания както следва : главница по кредита – 357 078,70 лева / равностойни на 182 571 евро / , договорна лихва от 18 703,02 лева / равностойна на 9 562,70 евро /, наказателна лихва от 44 381,87 лева / равностойни на 22 692,09 евро /, начислени законни лихви за периода 15.05.2013 г. – 26.11.2015 г. и сума от 59 101,60 лева – съдебни разноски. Видно от исковата молба, въз основа която е образувано производството по чл.422 ал.1 ГПК, предмет на установяване са идентични по размерите в евро вземания от главница, договорна и наказателна лихви, като петитумът включва и установяване дължима лихва за периода от 15.05.2013 г. до окончателно изплащане на главницата. Различието в предмета на двата иска е в претендирането на сума от 3 506,79 лева – такси за управление на кредита, в производството по чл.422 ал.1 ГПК, съответно вземане от съдебни разноски от 59 101,60 лева , която сума е включена в общата сума на иска по чл.694 ал.1 ТЗ, макар досежно недължимостта й да липсва , а и едва ли би могло,с оглед произхода й , обстоятелствена част.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Може ли да продължи производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК , спряно при условията на чл.637 ТЗ , ако вземането е предявено в производството по несъстоятелност и включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ал.4 ТЗ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с възприетото в определение № 684 по ч.т.д.№ 2634/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС ;2/ Какъв е обхватът на проверката извършвана от съда по отношение евентуалната идентичност на исковете по чл.422 ГПК и чл.694 ТЗ ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие с определение № 483 по ч.т.д.№ 1827/ 2014 г. на ІІ т.о. на ВКС и 3/ Може ли решаващият съд да основе изводите си само на избрани от него доказателства и доказателствени средства , без обсъждане на всички събрани по делото доказателства, на всички доводи и съображения на страните, в тяхната цялост и взаимовръзка ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие с решения по гр.д.№ 1863/2010 г. на ІV г.о. , гр.д. № 421/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и по гр.д. № 761/2010 г.
Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за правен въпрос, тъй като в предпоставките си не отговаря на действителните фактически обстоятелства. Производството по по-рано заведения иск по чл.422 ал.1 ГПК не е спряно на основание чл.637 ал.1 пр. първо ТЗ, предвид приложимост на изключенията съгласно пр. второ на същата разпоредба / предявено от длъжника, вече в несъстоятелност, възражение за прихващане / и обезпеченост на паричните вземания, предмет на установителния иск, с имущество на трети лица – чл.637 ал.5 ТЗ. Но и да би било спряно, соченото в обосноваване на допълнителния селективен критерий определение по ч.т.д.№ 2634/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС не подкрепя тезата на жалбоподателя и не е в противоречие с възприетото от въззивния съд, в унисон и с формирана практика на касационна инстанция по ч.т.д.№ 1827/2014 г. на ІІ т.о. и решение по т.д. № 1562/2015 г. на І т.о. на ВКС / цитирано във въззивното определение /, според която, когато предмет на установяване е едно и също вземане, искът по чл.422 ГПК, предявен преди откриване на производството по несъстоятелност на ответника, е идентичен с иска по чл.694 ал.1 ТЗ и като предявен по-късно последният би бил недопустим, когато са налице предпоставките на чл.637 ал.3 ТЗ за възобновяване на по-ранното исково производство.На още по-голямо основание и с оглед еднаквото установително действие на двете решения спрямо длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността / чл.637 ал.4 ТЗ , съответно чл. 694 ал.8 ТЗ / , разрешението следва да е идентично и при неспряно по реда на чл.637 ТЗ, образувано по-рано от производството по чл.694 ТЗ, исково производство.
Вторият и третият от въпросите са предпоставени от довода за липса на идентичност между предмета на двата иска. В частната жалба срещу първоинстанционното определение жалбоподателят е поддържал довода, че липсват доказателства за установяване на тази идентичност и че като надлежно такова следвало да се изиска т.д. № 5011/2015 г. на СГС. Жалбата не въвежда конкретни различия, освен общото позоваване на различие в характера и основанието на исковете и участващите страни. Въззивното определение съдържа мотиви относно ирелевантността на обстоятелството, че по иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК са конституирани и съответници, при условията на солидарна с тази на „ ДН Авто „ ООД отговорност, които и настоящият състав напълно споделя. Изложил е мотиви и относно наличието на доказателства за установяване на съобразената идентичност – копия от исковата молба и вече постановеното, макар невлязло в сила , първоинстанционно решение по т.д.№ 5113/11 г. на СГС, които документи не са били оспорвани от „ДН Авто„ ООД. Правната квалификация на исковете – по чл. 422 ал.1 ГПК и чл.694 ал.1 ТЗ, която не е спорна, сама по себе си сочи на еднаквия им установителен характер, а основанието на вземанията,предмет и на двата иска – по договора за кредит, сключен с праводателя на „Първа инвестиционна банка „ АД – „МКБ Юнинобанк„АД и анекси към същия – се припокрива в твърденията на всяка от страните. Конкретно възражение досежно разминаванията в общия размер на вземанията , предмет на установяване по двата иска / впрочем, както се посочи по-горе, предпоставено единствено от включени в списъка на вземанията и съдебни разноски, за чиято недължимост липсва обстоятелствена част, както и от начислени законни лихви, включени без конкретен размер, но за съвпадащ период – с начална дата 15.05.2013 г. и до окончателното плащане на главницата – и в петитума на иска по чл.422 ал.1 ГПК / частната жалба срещу първоинстанционното определение не съдържа, предвид което и подробно мотивиране на идентичността досежно размера въззивният съд не е излагал. Идентичността, обаче, се потвърждава от съпоставянето на списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на „ ДН Авто „ ООД и исковата молба по т.д.№ 5113/ 2015 г. на СГС , вкл. досежно вземането от цена на привлечен ресурс , предявено в производството пред СГС под формата на възражение за прихващане. Ищецът не е оспорвал присъждането на съдебни разноски в размера, включен в списъка на вземанията, а с оглед присъждането им по съдебен ред, оспорването им в исков процес би било недопустимо. Следователно, липсата на мотиви досежно съпоставка в размера на вземанията, сама по себе си не би обусловила различен от настоящия правен резултат. Настоящата частна жалба не се позовава и на конкретно , неразгледано от въззивния съд доказателство,относимо към преценката за идентичност.
С оглед преждеизложеното, втори / при това формулиран като фактологичен, непредпоставящ еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, а единствено такъв, съобразно конкретните факти и обстоятелства / и трети въпроси също не удовлетворяват общия селективен критерий за правен въпрос, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4002 / 07.12.2017 г. по ч.т.д.№ 5826/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: