4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
[населено място],22.03.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 414/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на „ Девня трейд „ООД против определение № 578/26.09.2018 г. по ч.т.д.№ 479/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 4182/ 30.04.2018 г. по т.д.№ 217/2017 г. на Варненски Окръжен съд, за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх.№ 9394/26.03.2018 г. срещу решение № 174 по т.д.№ 207/2017 г. на Варненски окръжен съд, поради неотстраняване в срок указаната нейна нередовност / доказателство за заплатена държавна такса по обжалването /. Жалбоподателят, с качество на ответник в първоинстанционното производство, оспорва правилността на въззивното определение, с довода, че ведно с конституирания втори ответник – „ЗС механизация „ ЕООД – са носители на едно и също право по издаден обратен изпълнителен лист, което ищецът отрича с предявените срещу тях установителни искове, с правно основание чл.439 ГПК. Счита, че решението по спора следва задължително да бъде еднакво спрямо всеки от тях, от което произтича качеството им на необходими другари в производството. С оглед това , заплатената в срок държавна такса от другия ответник, подал самостоятелна въззивна жалба срещу решението, по която вече е образувано въззивно производство, следва да ползва и настоящия жалбоподател. Страната по начало счита, че за въззивното обжалване се дължи еднократна такса в размер на 3 924,95 лева, която ответниците – въззивници са заплатили общо – на 20.04.2018 г. , към която дата не е изтекъл по-късно започналия да тече срок за отстраняване нередовността – този от получаване на указанията за заплащане на дължима държавна такса от ответника „ ЗС механизация „ ЕООД.
Ответната страна – „ Скания файнанс България „ ЕООД – оспорва частната касационна жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Поддържа като правилни съображенията на въззивния съд, че ответниците имат качеството на обикновени другари в процеса, поради което дължат отделни държавни такси по обжалване на първоинстанционния акт. Оспорва твърдението , че внесената държавна такса на 20.04.2018 г. е и от името на жалбоподателя.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – „ Скания файнанс България „ ЕООД е предявил пасивно субективно съединени искове , с правно основание чл.439 ГПК срещу „Девня Трейд„ООД и „ЗС механизация„ЕООД, като претендира да бъде отречено съществуването на вземане на всяко от двете дружества, в размера, за който в полза на втория ответник е издаден обратен изпълнителен лист. Процесуалната легитимация на „Девня Трейд„ООД ищецът е основал на обстоятелството, че след издаването на обратния изпълнителен лист взискателят по същия – „ ЗС механизация „ ЕООД – е цедирал вземането на „ Девня Трейд” ООД. Ищецът счита , че доколкото не е давал съгласие за прехвърлянето на вземането, с упражненото от него право на прихващане спрямо взискателя „ЗС механизация„ ЕООД е погасено вземането по обратния изпълнителен лист.
С постановеното първоинстанционно решение предявените искове са уважени. Подадена от „Девня Трейд„ ООД въззивна жалба срещу решението е върната , с разпореждане № 4182 / 30.04.2018 г. по т.д.№ 217 /2017 г. на Варненски Окръжен съд, поради неотстраняване в срок указаната нейна нередовност / доказателство за заплатена държавна такса по обжалването / . Не се спори , че в срока ,считано от уведомяването на „Девня Трейд„ООД , за внасяне на дължима държавна такса по подадена от дружеството въззивна жалба, нередовността не е отстранена. Жалбоподателят се позовава на ползващо го процесуално действие на „ЗС механизация„ЕООД – внесена по въззивната жалба на същото дружество държавна такса, предвид качеството им на необходими другари, на основание чл. 216 ал.2 пр. първо ГПК.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане въззивната жалба на „ Девня Трейд „ ООД , отричайки качеството на ответниците на необходими другари, респ. позовавайки се на чл.216 ал.1 ГПК. Съдът изхожда от обстоятелството, че ответникът „Девня Трейд„ООД се легитимира като носител на вземането , за което е издаден обратен изпълнителен лист в полза на „ЗС механизация„ЕООД , по силата на договор за цесия с взискателя по обратния изпълнителен лист, издаден срещу ищеца. Само еднаквостта в противопоставените по всеки от исковете факти съдът е обосновал като недостатъчна да предпостави хипотеза на необходимо другарство.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Представлява ли обратния изпълнителен лист общо основание на отричаните от ищеца права на двамата ответници по този изпълнителен лист? и 2/ При условие, че с предявения срещу двамата ответници отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК , ищецът претендира, че не им дължи сумата по издадения в полза на първия от тях обратен изпълнителен лист, правата по който са прехвърлени на втория, поради плащане след издаването на листа , явяват ли се тези двама ответници необходими другари в процеса ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формално е посочено и основанието по чл.280 ал.2 ГПК.
Първият от въпросите е неотносим към решаващ извод на въззивния съд, а и мотивите не съдържат довод, че издадения обратен изпълнителен лист е основанието, в смисъл на правно основание за възникване на вземането, коментирано изрично като възникнало за жалбоподателя по силата на договор за цесия с взискателя по обратния изпълнителен лист. Въпросът неправилно изхожда от изпълнителния титул, вместо от материалноправното основание на вземането, спрямо което са противопоставими материалноправните последици на прихващането. Вторият от въпросите претендира за отговор дали в конкретната хипотеза е налице необходимо другарство, с оглед ползване правните последици на чл.216 ал.2 пр.първо ГПК. Като такъв въпросът е относим към решаващите мотиви на въззивното определение / макар частично неточен – в позоваването на „ плащане след издаването на изпълнителния лист „ , очевидно визирайки извършеното от ищеца прихващане / и би удовлетворил изискването за правен , но е напълно необоснован, както впрочем и първия, с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно приетото в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС , хипотезата предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма, чието тълкуване е провокирало противоречива съдебна практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе еднаква съдебна практика по тълкуването на такава норма, но явяваща се неправилна, с оглед изменение на обществените условия или промяна в законодателството. Такова обосноваване касаторът не е предложил , нито е обосновавал „очевидна неправилност„ на въззивното определение. Съгласно формираната междувременно съдебна практика по приложението на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, позоваването на „очевидна неправилност„ предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава неправилност въззивното определение не разкрива.Процесуалната легитимация на всеки от ответниците почива на различни обстоятелства и не се изчерпва със субективните предели на изпълнителния титул. Ищецът противопоставя правните последици на извършено в хода на изпълнителното производство прихващане, което твърди,че погасява вземането на „ЗС механизация„ ЕООД и оттук изключва притежаването му от цесионера.Действително неправилно е съждението на въззивния съд, че претенциите спрямо всеки от ответниците се основават на общи , еднакви факти, но в крайния си резултат въззивното определение не конфронтира с определението за „необходимо другарство”. Решението по предявените отрицателни установителни искове може да е еднакво, какъвто е постигнатия в първа инстанция резултат. От значение е обаче възможността то да би могло да е различно, която, противно на тезата на касатора, не е изключена. От значение би било дали извършеното от ищеца прихващане е породило правни последици и противопоставимо ли е на цесионера – настоящ жалбоподател, предвид правилото на чл.103 ал.3 ЗЗД. Видно е, че съобразно предпоставките на тази норма, решението спрямо всеки от ответниците би могло да бъде различно.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 578/ 26.09.2018 г. по ч.т.д.№ 479/2018 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: