4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
С., 11,04,2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2419/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №602 от 19.12.2014 г. по т.д. №1389/2014 г. на Старозаторски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си, е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставил е въпроса – „ Нищожност на първоначалното облигационно отношение води ли до нищожност на последващо споразумение, сключено въз основа на това облигационно отношение, поради липса на основание – чл.26,ал.1 ЗЗД”. Касаторът е възпроизвел оплакването си в касационната жалба, свързано с поддържана от него пред настоящата инстанция нищожност на договора за продажба на зърно, поради липса на форма, като е свързал това оплакване с подписаното между страните на 20.01.2011г. споразумение и съответно е направил извод, че след като ищецът не представил такъв договор, то той не е прехвърлил правото на собственост върху пшеницата и съответно отпадало поетото със споразумението задължение да я заплати. В този смисъл страната е поддържала противоречие с решения на ВКС, части, от които е възпроизвела и с които съставите на касационната инстанция са приели, че договорите за доставка на зърно се сключват в писмена форма съобразно чл.28 ЗСТЗ. Като процесуалноправен е поставен въпросът- „ Преклудира ли се възражението за нищожност на договорно отношение, в случай че не е направено в срока по чл.131 от ГПК”.Страната е развила оплакване за неправилност на приетото от въззивния съд, за това, че развитите от страната оплаквания във въззивната жалба били преклудирани, с оглед разпоредбата на чл.131 ГПК. Цитирани са части от решения на съдилищата, с които се приема, че възражение за нищожност на договорна клауза следва да бъде разгледано от въззивната инстанция. Страната подробно е развила оплакването си, че въззивният съд не бил събрал служебно доказателства – експертиза, което свързва с въпроса – „ При липса на доказателствено искане, направено във въззивната жалба, преклудира ли се срока на същото, при условие, че е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение”.Поддържа противоречие с ТРОСГТК №1/13г. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда, който за да потвърди решението на първостепенния съд, изцяло е съобразил въведения от исковата молба предмет на производството, с оглед твърдяното от ищеца, че претендира процесните суми на основание сключено споразумение с ответника, в което се съдържа признание за това, че противната страна е получила доставена от ищеца пшеница, като стойността й е била договорена да бъде заплатена разсрочено – на пет вноски. С оглед това и след като липсва плащане, ищецът е претендирал първите две вноски договорени със споразумението. Изрично е отчетено от въззивния съд, че с отговора по чл.131 ГПК, ответникът е оспорвал представените приемни бележки, с оглед това, че под тях липсва подпис, а е положен единствено печат на дружеството- ответник, както и е оспорил авторството под споразумението, в която връзка е поддържано, че то не обвързва ответника и не съставлява валидно поето задължение за плащане. В тази връзка, първостепенният съд е уважил искането за експертиза – съдебно-почеркова, изслушани са две – единична и тройна, дали еднозначно заключение, че подписа е на представляващия ответното дружество, поради което и въззивният съд е приел, че е установено задължението, а не се установява изпълнение равно на претендираните суми, каквото и ответната страна не е поддържала. С оглед тези решаващи мотиви на състава, поставеният въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с тях, а с твърдение за нищожност на договора за продажба / каквато не е твърдяна в първоинстанционното производство и във въззивната жалба /, която не е обсъждана в производството, тъй като спорното задължение е било признато със споразумителния протокол, като касаторът нито се е позовавал, нито е поискал да бъде представен първоначалния договор за продажба на зърно, чието изпълнение/ оспорено от ответника само като изпълнение, но не и като поето задължение/ е било предмет на това последващо сключено споразумение, чиято действителност е била предмет на спор с оглед авторството на подписа. В тази връзка и цитираната практика е ирелевантна, тъй като няма връзка с разглежданите правни въпроси от въззивния съд.
Вторият поставен въпрос е релевантен, но установява само общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Касаторът го е обосновал с оплакването си, че съдът приел преклузия на възражението за нищожност на договора и така бил допуснал съществено процесуално нарушение. В случая, съдът е приел недопустимост на направеното в същото съдебно заседание възражение по отношение на договора за продажба на зърно, тъй като е счел, че това възражение е следвало да бъде заявено с отговора на исковата молба и в указания в чл.131, ал.2, т.5 ГПК срок за възражение, като е посочил още, че съобразно чл.266 ГПК не могат да бъдат сочени нови факти и обстоятелства едва в развитието на процеса пред въззивния съд. Това процедиране, именно, обуславя и релевантност на поставения въпрос. Същият, обаче не е обоснован с допълнителен критерий, тъй като страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по което е сочила решения на съдилищата, подлежащи на по-нататъшен инстанционен контрол, а не е установила, съобразно процесуалните си задължения влизането им в сила- арг. т.3 ГПОСГТК №1 /09г.
Третият поставен въпрос също е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но той е и разрешен изцяло в съответствие с цитираното от страната ТРОСГТК №1/13г. Страната по него е сочила, че съдът бил длъжен, независимо от липсата на искане във въззивната жалба да събере служебно доказателства – счетоводна експертиза и съдебно- почеркова. Цитираната част от тази задължителна практика е изцяло в съответствие с процедирането на въззивния съд, поради това, че пред първата инстанция са били изслушани две единични и една тройна съдебно- почеркова експертиза, чиито заключения са били еднозначни. Т.е. изслушани са експертизи по основния заявен и от настоящият касатор спор, с оглед подписа под споразумението от името на дружеството – ответник. Недоволството на касатора от тези заключения и желанието му да поставя нови въпроси несвързани с авторството на подписа – оспорен изрично от него, не води до задължение за съдът служебно да изяснява твърденията му – негово е процесуалното задължение да установява фактите, които поддържа като осъществени. Същото е относимо и към недопускането по реда на чл.266 ГПК на счетоводна експертиза, доколкото не са оспорени изрично представените от ищеца, но издадени от счетоводството на ответника – справка „ обороти контрагент 00001- [фирма] за периода 01.07.2008г. -30.12.2012г. и справка по контрагент – сметка 401 за периода 01.01.2007г.-30.12.2012г., ценени като доказателства и от въззивния съд и установяващи осчетоводяване на задълженията от ответника – настоящ касатор. Ако страната е считала, че това е недостатъчно, тя е следвало да изиска в сроковете и по реда на действащия процесуален ред доказателства, установяващи нещо различно от представените от ищеца. Съдът няма служебното задължение да изяснява твърденията на страните, а да изпълнява вменените му с ГПК задължения, които в случая не са били изпълнени.
Развитите твърдения за неправилност на решението, буквално възпроизведени от касационната жалба са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 850 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №602 от 19.12.2014 г. по т.д. №1389/2014 г. на Старозаторски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], с Х. А. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 850лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: