О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр. София, 25.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 661 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „СК-13 Финанс“АД против определение № 3335/31.10.2018г. по т.д. № 5386/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молба на частния жалбоподател за изменение на основание чл.248 ГПК в частта за разноските на решение № 1463/12.06.2018г. по т.д. № 5386/2017г. на САС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като според изричната норма на чл.649, ал.6 ТЗ при отхвърляне на иска по чл.647 ТЗ държавната такса и останалите разноски са за сметка на масата на несъстоятелността, а не за кредитора на несъстоятелността, който е предявил отменителния иск. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт.
В писмения си отговор ответникът оспорва основателността на частната жалба.
Синдикът на „Здравец Инженеринг“ ЕООД /в несъстоятелност/ Е. Т. и „Здравец Инженеринг“ ЕООД /в несъстоятелност/ не изразяват становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по т.д. № 5386/2017г. на Софийски апелативен съд е приключило с решение № 1463/12.06.2018г., с което е потвърдено решение № 1573/04.08.2017г. по т.д. № 3530/2016г. на СГС за отхвърляне на предявения от частния жалбоподател иск с правно основание чл. 647, ал. 1 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „Здравец инженеринг“ЕООД /в несъстоятелност/ на договор за ипотека, сключен на 19.12.2007г. с нотариален акт №80, т. ІІІ, рег. №6005, д. №426/2007г. между „Зравец Инженеринг“ЕООД /в несъстоятелност/ и „К. 98“ ЕООД, както и искове за осъждане на „К. 98“ ЕООД да върне на основание чл. 34 ЗЗД, евентуално на основание чл. 108 ЗС, евентуално на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в масата на несъстоятелността на „Здравец Инженеринг“ ЕООД /в несъстоятелност/ 23 бр. недвижими имоти, находящи се в сграда в гр. София и е осъдено „СК-13 Финанс“АД да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата 30 871,14 лв. – държавна такса за въззивното производство и в полза на „К. 98“ ЕООД съдебни разноски за въззивна инстанция в размер на 6000лв.
С молба по чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал от Софийски апелативен съд да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като не ги възлага на кредитора на несъстоятелността, явяващ се ищец по отхвърлен иск по чл.647 ТЗ.
Горната установеност налага следните правни изводи:
Основателни са доводите на частния жалбоподател, че с оглед правилото на чл.649, ал.6, изр.2 ТЗ в тежест на масата на несъстоятелността е дължимата държавна такса за разглеждане на отхвърления иск по чл.647 ТЗ. Нормата не прави разграничение дали искът е бил предявен от синдика или от кредитор на несъстоятелността, аргументи в която насока излага въззивната инстанция.
Неоснователни са оплакванията по отношение на задължението за заплащане на разноски, сторени от ответника по отхвърления отменителен иск. Разпоредбата на чл.649, ал.2, изр.2 ТЗ визира само дължимостта на държавната такса, докато изричното правило на чл.620, ал.7 ТЗ регламентира отговорността за разноски, направени от третото лице при отхвърляне на отменителен иск. Според последното те са за сметка на масата на несъстоятелността, само ако искът е бил предявен от синдика. Въззивният съд изцяло е отхвърлил с диспозитива на атакуваното определение молбата по чл.248 ГПК, поради което е налице произнасяне по цялото искане на страната, включително и в частта за разноските на третото лице.
С оглед на гореизложеното определението по чл.248 ГПК следва да се отмени само в частта за държавната такса, като заплащането на същата е за сметка на масата на несъстоятелността на длъжника „Зравец Инженеринг“ЕООД /в несъстоятелност/, а в останалата част въззивното определение като правилно следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3335/31.10.2018г. по т.д. № 5386/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение като неоснователна молба по осн.чл.248 ГПК за изменение на решение № 1463/12.06.2018г. по т.д. № 5386/2017г. на САС в частта за държавната такса за въззивното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1463/12.06.2018г. по т.д. № 5386/2017г. на САС в частта за държавната такса за въззивното производство като:
ОСЪЖДА „Зравец Инженеринг“ЕООД /в несъстоятелност/ да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 30 871,14лв., представляваща държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.649, ал.6 ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3335/31.10.2018г. по т.д. № 5386/2017г. на Софийски апелативен съд в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: