4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№255
[населено място] ,09.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1048 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 99/05.02.2016 год. по ч.т.д.№ 2/2016 год. на Варненски апелативен съд, в частта му с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] против определение № 3109/08.09.2015 год. по т.д.№ 126/2015 год. на Варненски окръжен съд, с което е разрешено продължаването на производството по изпълнително дело № 20127110401222 с взискател [фирма],по отношение на ипотекираните в полза на [фирма] /кредитор на несъстоятелността на [фирма] / недвижими имоти. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,като обосновава основания за допускане на касационно обжалване, неприложими в настоящата хипотеза, тъй като производството не е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.В изложението си се позовава на противоречива практика на състави на ВКС, по обжалваемостта на определенията на съда по несъстоятелността, с правно основание чл.638 ал.3 ТЗ. Твърди, че разрешаването на действия по събиране на вземането на обезпечен кредитор извън производството по несъстоятелност рефлектира върху това производство, коментирайки конкретната хипотеза: на постановено решение по реда на чл.632 ТЗ, като осребряването на обезпеченото в полза на кредитора [фирма] имущество ще осуети възможността за възобновяване на производството,поради липса на друго имущество,което да би обезпечило разноските по несъстоятелността.
Ответната страна – [фирма] – оспорва основателността на частната жалба.Счита,че преобладаващата съдебна практика изключва обжалваемостта на определенията по чл.638 ал.3 ТЗ, независимо какво е съдържанието на произнасянето на съда по несъстоятелността – разрешение за възобновяване на изпълнителното производство в полза на обезпечените кредитори на несъстоятелността или отказ.Обосновава извод за непреграждащ по отношение производството по несъстоятелност характер на определението по чл.638 ал.3 ТЗ.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на производството по частната жалба на страната пред въззивна инстанция, съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна.
Действително е налице съдебна практика която – независимо от конкретната хипотеза по спора / разрешено или отказано възобновяване на изпълнителното производство,спряно по реда на чл.638 ал.1 ТЗ / – мотивира необжалваемост на определението по чл.638 ал.3 ТЗ, обосновавайки непреграждащ характер на същото, но по отношение развитието на производството по несъстоятелност като цяло. Така : опр.№ 338 по ч.т.д.№ 9945 / 2014 год. на І т.о., № 831 по ч.т.д.№ 3063 / 2014 год. на І т.о. , опр. № 53 по ч.т.д.№ 46/2015 год. на І т.о. на ВКС, опр.№ 704 по ч.т.д. № 3150 / 2013 год. на І т.о., опр. № 241 по ч.т.д.№ 965/2014 год. на ІІ т.о. на ВКС /. Никое от така постановените определения не съставлява задължителна съдебна практика,предпоставяща задължение на настоящия състав за иницииране на производство по чл.292 ГПК / т.3 на ТР № 2 / 28.09.2011 год. по тълк.дело № 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав е имал повод да обоснове противно становище – в хипотезата на постановен по чл.638 ал.3 ТЗ отказ за възобновяване на изпълнително производство в полза на обезпечен кредитор, спряно по реда на чл.638 ал.1 ТЗ – в опр.№ 573 по ч.т.д.№ 2194/2013 год.,споделено и в опр.№ 85/12.02.2016 год. по ч.т.д.№ 2723/2015 год. на друг състав на І т.о. на ВКС,подробните мотиви в което напълно споделя. Преценката за преграждащ характер на определението следва да се извършва не по отношение производството по несъстоятелност, а по отношение реализиране на производството, в изпълнение предоставеното от закона право на обезпечен кредитор,за частно принудително изпълнение срещу несъстоятелния длъжник, с обект – предоставените в обезпечение имоти, т.е. съобразно целта на уреденото в чл.638 ал.3 ТЗ изключение и преграждащия му характер спрямо визираната в разпоредбата възможност за възобновяване на производство по частно принудително изпълнение по ГПК, паралелно на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност.Разпоредбата на чл.638 ал.3 ТЗ урежда специално основание за възобновяване на изпълнително производство по ГПК,със спецификата че компетентен за това,с оглед охраняване интересите на останалите кредитори на несъстоятелността, е съдът по несъстоятелността, а не съдебния изпълнител.Универсалното принудително изпълнение не е предмет на молбата по чл.638 ал.3 ТЗ, поради което и последното не може да служи за критерий при преценка предпоставките на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Отказът по чл.638 ал.3 ТЗ лишава окончателно кредитора от упражняване на облекчен за същия,като предпоставен от обезпечеността им, ред за събиране на вземанията му, като следва да се държи сметка на предпоставката за уважаване на молбата – съществуваща опасност от увреждане на интереса на този кредитор. Да се отнеме възможността за контрол върху тази преценка, когато резултатът й е в ущърб на кредитора, е в директна колизия с охранителната цел на разпоредбата. Затова и обжалваемостта на определение по чл.638 ал.3 ТЗ следва да се допусне в хипотезата на постановен отказ за възобновяване на частното принудително изпълнение, не и в обратната хипотеза, тъй като с привнасяне в масата на несъстоятелността на евентуалния остатък, след осребряване на съответното имущество, интересите на останалите кредитори са адекватно защитени, доколкото в тяхна полза би се разпределила сума идентична на тази, която би се формирала ако обезпеченият кредитор бе удовлетворен в универсалното принудително изпълнение, с оглед реда си по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. С оглед реда на обезпечените кредитори / чл.722 ал.1 т.1 ТЗ / спрямо реда на възмездяването на разноски по несъстоятелността / чл.722 ал.1 т.3 ТЗ /, имуществата в обезпечение не биха могли да се усвоят изцяло с цел покриване разноски по несъстоятелността,пренебрегвайки правата на обезпечените кредитори,а евентуалният остатък при осребряването им при индивидуалното принудително изпълнение подлежи на привнасяне в масата, поради което конкретният довод на жалбоподателя,в обосноваване на правен интерес от обжалването,е несъстоятелен.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 99/05.02.2016 год. по ч.т.д.№ 2/2016 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :