6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
[населено място], 22,06,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение,в закрито заседание на единадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2895 по описа за две хиляди и петнадесета година,съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] / в несъстоятелност /, идентични по съдържание, против решение № 120/15.05.2015 год. по т.д. № 19/2015 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 163/06.11.2014 год. по т.д.№ 303 / 2013 год. на Окръжен съд Русе и е обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, сделката по покупко- продажба на недвижими имоти,сключена на 16.09.2011 год.,между [фирма] и [фирма], обективирана в нот. акт № 37, том VІІ, нот.дело № 549/2011 год. на Нотариус Г.Ф., рег.№ 414 на НК.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.647 ал.1 т.6 ТЗ,твърдейки че съдът не е изследвал всички въведени в хипотезиса на нормата предпоставки за обявяване на недействителността, ограничавайки се до наличието на срока, спрямо подаване на молбата по чл.625 ТЗ и свързаност на лицата, сключили сделката. Счита, че претенцията на ищеца, с оглед правните последици на сделката – погасяване на изискуемо парично задължение на [фирма],чрез прехвърляне в собственост на същото дружество недвижими имоти на дружеството – длъжник / в несъстоятелност /, освобождавайки купувача от задължение за плащане на цената, предпоставя претенция на различно от предявеното правно основание – по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, тъй като се атакува погасителен способ „ даване вместо изпълнение„.
Ответната страна – синдикът на [фирма] / в несъстоятелност/ – оспорва касационните жалби и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – синдика на [фирма] / в несъстоятелност / – В. С. – атакува сключена между дружеството,в качество на продавач и конституирания съответник – [фирма] ,в качеството на купувач, договор за покупко-продажба на недвижими имоти / сгради, без правото на собственост върху терена, собственост на последното дружество /, като твърди, че страните по сделката са свързани лица,по смисъла на пар.1 ал.1 т.5 и ал.2 ДР на ТЗ, сделката е сключена в двугодишен срок преди подаване молбата за откриване на производство по несъстоятелност и същата е увреждаща за кредиторите.Увреждащият й характер ищецът е обосновал с договорената продажна цена,значително занижена спрямо действителната пазарна цена на имота, която продажна цена страните по сделката,при сключването й в предвидената нотариална форма,изрично са уговорили като недължима, тъй като срещу същата се счита погасено задължение на дружеството в несъстоятелност към [фирма], в същия размер. [фирма] би била хирографарен кредитор по отношение това си вземане, при наличие на обезпечен кредитор по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ / НАП /. Ищецът е изтъкнал и увреждащ характер на сделката по отношение на обезпечения кредитор на несъстоятелността,който и при запазване на правните й последици би могъл да не бъде удовлетворен изцяло,за сметка на хирографарния кредитор [фирма], както и предвид значението на продадените активи като производствена база на дружеството, чието запазване би осигурило реализиране на доходи от стопанска дейност,в интерес на удовлетворяването на кредиторите.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения,че не е доказано сделката да е увреждаща за кредиторите, съгласно чл.646 ал.1 т.6 ТЗ. За целта е съпоставил пазарната цена на прехвърлените имоти / без остойностяване на вещно право за строеж на постройките / – 359 631 лева,спрямо продажната цена от 377 284,50 лева, срещу която са погасени задължения на [фирма] / в несъстоятелност / към [фирма].
За да промени правния резултат, въззивният съд е счел, че хипотезата на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ предполага по – широко тълкуване на понятието „увреждащ„, за характера на атакуваната сделка, предвид това ,че законодателят, в отлика от предходните хипотези на разпоредбата,не акцентира на възмездния й или безвъзмезден характер.Като не е излагал мотиви относно съотношението средна пазарна / продажна цена, въззивният съд е обосновал увреждащ характер на сделката с накърнени права на един от кредиторите на несъстоятелността – Държавата, чрез НАП за изискуеми публичноправни вземания от [фирма] / в несъстоятелност/. Като обезпечен кредитор / по договор за ипотека в обезпечение на частни държавни вземания /, НАП има право да се удовлетвори пред останалите кредитори, т.е. ако не би била сключена атакуваната сделка – преди [фирма], което би се явило хирографарен кредитор за вземането си,погасено чрез даване вместо изпълнение с процесната сделка.Дори погасяването на необезпечени изискуеми публичноправни вземания предхожда реда за погасяване на хирографарния кредитор, какъвто ответника би се явил, ако не би била сключена сделката, тъй като те са в реда по чл.722 ал.1 т.6 ТЗ.Съдът е счел ирелевантно обстоятелството, дали НАП би могла да се удовлетвори,на основание сключения договор за ипотека изцяло и извън производството по несъстоятелност.
В изложенията по чл.280 ал.1 ГПК / също идентични по съдържание / касаторите са формулирали следните въпроси , обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : 1 / Допустим ли е иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, за обявяване недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността , на сделка, която по своето естество и правни последици представлява погасяване на съществуващо и изискуемо парично задължение на длъжника към кредитор, чрез прехвърляне на собственост на недвижим имот, в полза на свързано лице или е приложима разпоредбата на чл.646 ал.1 т.3 ТЗ ? и 2/ Наличието на елементите от фактическия състав на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ – сделка,свързаност, двугодишен срок – налага ли автоматично извод за увреждащ характер на сделката и освобождава ли съда от задължението да изследва този елемент ?
Първият въпрос не навежда на довод за недопустимост на съдебното решение, като постановено по непредявен иск, а на довод за неоснователност на претенция на ищеца на посоченото от него основание – чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, тъй като решаващо е погасителното действие на сделката, по отношение задължение на дружеството в несъстоятелност, чрез способа „ даване вместо изпълнение „ / чл. 65 ал.2 ЗЗД / и след като предмет на атакуване е това действие,то ищецът би имал право на иск по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, а не по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. Въпросът, обаче, не отчита всички релевантни предпоставки, при които е предявен иска – сключване на сделката в двугодишен срок преди подаване молбата по чл.625 ТЗ / ирелевантно на датата на неплатежоспособността , от значение в хипотезата на чл.646 ал.2 ТЗ /,сключването й между свързани лица / също ирелевантно в хипотезата на чл.646 ал.2 ТЗ /,позоваването на увреждащ характер – докато разпоредбата на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ визира релевантност единствено на факта на погасяване изискуемо парично задължение / независимо от начина на изпълнението /, извършено в далеч по-кратък срок /6-месечен /, преди подаване молбата по чл.625 ТЗ и във всички случаи след началната дата на неплатежоспособността.Така формулираният от касаторите въпрос е нелогичен, доколкото няма основание обстоятелства, заявени от ищеца и относими към хипотезиса на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ да бъдат ирелевирани,единствено изхождайки от погасителния ефект на сключената сделка и противно на останалите обстоятелства от хипотезиса на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, на които ищецът не се позовава. Въпросът не отчита и факта, че именно сключването на сделката е начина на реализиране способа „даване вместо изпълнение„, следователно няма друго обективирано правно действие / волеизявление на страните /, чието атакуване по ред, различен от чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, да би осигурило преодоляване правните последици на сделката. Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,а дори да би го покрил, ако се възприеме със съдържанието – допустимо ли е атакуването на погасяването на парично задължение към кредитор и по двата способа / чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и чл.647 ал.1 т.6 ТЗ,при това ако са налице предпоставките, визирани в хипотезите на всяка от нормите,необоснован е допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма и доказването на постановена по тълкуването й противоречива съдебна практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на еднозначна по тълкуването й практика,като неправилна, вследствие промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Няма и противоречие във формираната съдебна практика,че конкуренция между исковете по чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ,в съотношение на изключване допустимостта на едни искове за сметка на други, независимо от наличието на предпоставките за предявяването на всеки от тях , не е уредена от закона.
Вторият от формулираните въпроси не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение, тъй като съдът не е отказал да обоснове „увреждащ„ характер на сделката, изхождайки единствено от факта на сключването й,в двугодишен срок преди подаване молбата по чл.625 ТЗ и свързаността на лицата по същата.Обосновал е увреждащ характер, с оглед наличието на привилигирован кредитор на несъстоятелността. По така извършеното тълкуване на понятието „увреждаща кредиторите сделка„, съгласно чл. 647 ал.1 т.6 ТЗ, не е поставен и обоснован правен въпрос.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 / 15.05.2015 год. по т.д. № 19/2015 год. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :