О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
[населено място], 01.08.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1200/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Рони М 91“ЕООД срещу разпореждане от 09.01.2018г. на Окръжен съд Враца по гр.д.№494/2007г.,с което е върната подадената от него молба вх.№9143/20.11.2017г. за отмяна на влязлото в сила решение по същото дело.
Срещу постановеното разпореждане в частната жалба са изложени оплаквания за неправилност,необоснованост и постановяването му в нарушение на субективните права на молителя – да бъде разгледана молбата му /чл.2 ГПК/ и да получи съдействие и защита от съда,съгласно Конституцията на Република България. Твърди се , че при постановяването на разпореждането окръжният съд е постъпил формално и некоректно към молителя,като е поставил изцяло и единствено в тежест на молителя да определи имуществения си интерес от молбата за отмяна,вместо да го изведе от фактическата обстановка по съдебния казус.
В писмено становище ответниците по частната жалба „Дивисима“ООД, „Транслат“АД и „Враца комерс“ЕАД са оспорили същата с доводи за неоснователност на изложените в нея оплаквания и с искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Ответникът „Ж.С.Груп“ООД не се е ангажирал със становище по частната жалба.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. За да достигне до този извод настоящият състав на Върховен касационен съд,Търговска колегия съобрази следните обстоятелства:
На 20.11.2017г. по гр.д.№494/2007г. пред Врачански окръжен съд е подадена от „Рони М 91“ЕООД молба за отмяна на решението на Софийски апелативен съд от 03.06.2009г.,постановено по реда на въззивното обжалване, по гр.д.№2397/2008г. /влязло в сила с постановяването на определение №138/01.03.2011г. по т.д.№387/2010г. по описа на ВКС ТК/. С това решение на апелативния съд е отменено решението на първата инстанция в частта,с която е признато за установено по отношение на „Дивисима“ООД, „Транслат“АД и „Враца комерс“ЕАД,че „Ж.С.Груп“ООД е собственик на движими вещи /стелажни стойки,връзки и плоскости,вътрешни интериорни плочи,стълбищни мраморни стъпала,будка за охрана и автомобилно полуремарке/ и ответниците са осъдени да предадат владението върху тях и да заплатят на това дружество обезщетение за ползването на други индивидуализирани в решението движими вещи в размер на 10 100 лв.,като тези искове са отхвърлени. В останалата му част – с която „Ж.С.Груп“ООД е признат за собственик на метално хале /хангар/ и на останалите индивидуализирани движими вещи, както и в частта,с която е отхвърлен предявеният от „Враца комерс“ЕАД насрещен иск за присъждане в тежест на „Ж.С.Груп“ООД на обезщетение за ползването на металното хале за периода 01.10.2002г. -31.05.2005г. решението на Врачански окръжен съд е потвърдено. В производството пред първата инстанция „Рони М 91“ЕООД е бил конституиран и е участвал като ответник,наред с „Дивисима“ООД, „Транслат“АД и „Враца комерс“ЕАД. Признал е предявените от „Ж.С.Груп“ООД искове,а пред въззивния съд е поддържал становище за неоснователност на подадените от останалите ответници въззивни жалби.
В молбата е извършено позоваване на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с твърдения за наличие на новооткрити документи и обстоятелства, “умишлено укрити от ответниците“, от значение за решаването на делото, „с цел неоснователното им обогатяване с решението на апелативния съд,с което им е присъдено обезщетение за ползване от „Ж.С.Груп“ООД на техен терен под металното хале“.Поискана е отмяна на влязлото в сила решение в частта , с която е „присъдено обезщетение за ползване на терен под метално хале в полза на ответниците срещу „Ж.С.Груп“ООД“. С разпореждане от 28.11.17г. съдията-докладчик е оставил молбата без движение,като е указал на молителя в едноседмичен срок да посочи материалния интерес по молбата за отмяна с оглед определяне на държавната такса по нея по чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси. В дадения му срок молителят е депозирал писмена молба,в която е заявил,че „Рони М 91“ЕООД няма имуществен интерес по делото, а е нарушен „основен принцип в гражданското право – чл.3 ГПК,с което САС и ВКС са допуснали неоснователно обогатяване по горното дело на криминални ответници“. Приемайки,че дадените от него указания не са изпълнени,а обжалваемият интерес в конкретния случай не може да бъде определен от съда, на основание чл.306 ал.2 ГПК окръжният съд е върнал молбата.
Така постановеното разпореждане е правилно. Извършените от съдията-докладчик процесуални действия по администрирането на постъпилата по делото молба за отмяна на решението са в изпълнение на функциите,вменени му с разпоредбата на чл.306 ГПК,съгласно която молбата се подава чрез първоинстанционния съд,който е компетентен да предприеме действия по изправяне на нередовности в нея,в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.Подадената от частния жалбоподател молба не е била придружена от документ за внесена държавна такса,съгласно чл.18 ал.1 от Тарифата за държавни такси.Доколкото същата се определя върху обжалваемия /материалния/ интерес,а изложението и заявеното в молбата искане за отмяна не съответстват на нито една част от диспозитива на влязлото в сила решение на Врачански окръжен съд, последният е бил в невъзможност да посочи дължимата по молбата държавна такса,която да укаже на молителя да внесе.Поради това и,тъй като изцяло в правомощие и задължение на страната е да определи рамките на предмета на отмяна, съдът правилно е указал на молителя да посочи обжалваемия интерес, т.е. онзи защитим по посочения в молбата ред материален интерес,който съответства на частта от решението,с която той се счита от молителя за нарушен. Тъй като молителят не е изпълнил това указание, съдът,администриращ молбата за отмяна, правилно и законосъобразно е упражнил правомощието си по чл.306 ал.2 ГПК.
Частната жалба,като неоснователна,не следва да се уважава,а атакуваното с нея разпореждане на ОС Враца следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,съставът на ВКС,ТК,първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.01.2018г. на Окръжен съд Враца по гр.д.№494/2007г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.