О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София,13.03. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№35 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Г. Я. срещу определение №753 от 20.12.2019г. по ч.т.д.№2936/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С него е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане №204 от 20.11.2019г. на Председателя на Първо отделение по преписка с вх.№10554 от 14.11.2019г. на ВКС, с което преписката е върната на ЧСИ с рег.№766, район на действие ОС Стара Загора, за изпълнение на дадени в разпореждането указания относно представяне на доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на още 1470 лева, дължима по подадена молба за отмяна на две постановления за възлагане.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа подадената от него частна жалба срещу разпореждане №204 от 20.11.2019г. на Председателя на Първо отделение. Поддържа, че обжалваното разпореждане съдържа в себе си определение, с което съдът е увеличил цената на иска, а съгласно чл.70 ал.2 от ГПК това определение подлежи на обжалване с частна жалба. Излага доводи, че оставянето на частната му жалба без разглеждане при наличие на изрична законова разпоредба, уреждаща оспорването на обжалвания акт по съдебен ред, го лишава от право на защита срещу незаконосъобразно определения размер на дължимата от него държавна такса.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е основателна.
За да остави без разглеждане подадената частна жалба срещу разпореждане №204 от 20.11.2019г., тричленният състав на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение, е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на въззивно обжалване. Съставът на ВКС е приел, че разпореждането не прегражда развитието на производството – издадено е в изпълнение на администриращите функции на съда в случай на депозирани пред него книжа, несъответстващи на процесуалноправните норми, осигуряващи законосъобразността на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК на въззивно обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено. Преграждащи са определенията за прекратяване, спиране или отказ за възобновяване на спряно производство, тоест тези, с които фактически се прегражда възможността за постановяване на акт по същество на заявеното искане за защита на спорното материално право. В случая разпореждането, с което се определя размера на дължимата държавна такса не прегражда движението на преписката, образувана по подадената от Я. Г. Я. молба за отмяна. Такъв ефект би имало разпореждането за връщане на молбата за отмяна, в случай, че определената такса не бъде внесена.
Същевременно не е предвидена и изрична възможност за самостоятелно обжалване на разпореждането. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че разпореждането на председателя на Първо ТО съдържа в себе си определение, с което се уваличава цената на иска и притежава характеристиките на определение по чл.70 ал.2 от ГПК. Съгласно задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение №5/2015 от 11.07.2018г. на ОСГК на ВКС в обхвата на обжалваемите по реда на чл.70, ал.2 от ГПК съдебни актове попадат и определенията или разпорежданията, с които, в резултат на определяне на по-висока цена на иска, в сравнение с тази, посочена в исковата молба, е указано да се внесе по-висока държавна такса. Разпореждането на председателя на Първо ТО не подада в тази категория определения. То съставлява акт, с който са дадени указания на съответния ЧСИ по администриране на молбата за отмяна, съответно жалбоподателят не е адресат на този акт и той не поражда непосредствени правни последици за него.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №753 от 20.12.2019г. по ч.т.д.№2936/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.