3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С., 20,05,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2191/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] / н/ против решение №228 от 27.01.2014 г. по т.д. № 4353/2012 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба-С. А. Ц., чрез пълномощника си- адв. Р. Т. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед липсата на правен въпрос и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил,че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Накратко е посочил, че били налице и предпоставките по чл.281, т.3 ГПК. Изброил е съдебни актове – решения на ВКС, като е поддържал, че според тези решения съдът бил длъжен да обсъди всички доводи на страните в процеса и да прецени всички факти, приети за установени въз основа на доказателствата по делото. Развито е подробно оплакване за това, че съдът обсъдил квитанция към ПКО, без, според страната, тя да бъде приета по определения ред. Касаторът е квалифицирал оплакванията си като процесуално нарушение и е развил оплаквания в тази насока. Поддържал е още, че решението било постановено при неизяснена фактическа обстановка „ като в този смисъл „ са изброени решения на ВКС. Развити са и оплаквания за това, че съдът не допуснал доказателствени искания на касатора. Като тези оплаквания са квалифицирани от страната като нарушение на съдопроизводствените правила.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал по поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Страната е развила разбирането си за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изцяло свързано с ирелевантни за производството по чл.288 ГПК доводи, като е разгледала своите оплаквания за неправилност на изводите на съда, които могат да бъдат предмет на разглеждане само ако бъде допуснато касационно обжалване, но са неотносими към основанието което страната счита за налично. Освен това, не е посочено и конкретно противоречие с изброените актове на ВКС, от което евентуално да бъде изведен правен въпрос / въпреки че настоящата инстанция няма такова задължение – т.1 ТРОСГТК №1 /09г./. Така например, въззивният съд е отклонил доказателственото искане на страната за изслушване на допълнителна графологическа експертиза с ползване на допълнителен сравнителен материал, поради това, че експерта е ползвал надежден сравнителен материал- такъв представен пред органите на предварителното производство, като страната в указаните срокове не е представила материал, който да бъде сравнен. Именно с оглед това, така и мотивирано, въззивният съд не е допуснал изслушването на друга експертиза, още повече че в съд. заседание от 25.06.2013г., страната е мотивирала искането си за допълнителна експертиза само със собствените си процесуални пропуски, без да сочи обосновани доводи защо счита за недостоверни документи съставени в досъдебното производство, с които е работило вещото лице – протокол за разпит на свидетел и обяснения, протокол за снемане на сравнителен материал и т.н. Спрямо тези установени факти, сочената практика от касатора е без правно значение. И останалите оплаквания са развити именно като такива и не обосноват извод за валидно въведено допълнително основание, тъй като изцяло са свързани с разбирането на касатора за неправилност на изводите на съда. Тези доводи се квалифицират по чл.281 ГПК/ така ги е квалифицирал и касатора/ и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но същите нямат правно значение за установяване на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №228 от 27.01.2014 г. по т.д. № 4353/2012 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: