О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
[населено място], 14.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на девети май, през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3158 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1713/28.07.2015 год. по т.д.№ 705/2015 год. на Софийски апелативен съд, в частта му в която със същото е потвърдено решение № 1794/17.11.2014 год. по 306/2014 год. на Софийски градски съд,за осъждане касатора да заплати на [фирма], на основание чл.62 вр. с чл.61 ЗЗД, сумата от 272 478,20 лв. – обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, за периода 01.10.2012 год. – 31.08.2013 год., ведно със законната лихва върху същата, считано от 22.01.2014 год. до окончателното й изплащане.Касаторът формално твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в немотивираност на решението, но излагайки доводи за несъобразени от въззивния съд доводи и доказателства, достигайки по този начин до неправилния извод за цялостно „одобрение управлението на работата „ от страна на ответника,по смисъла на чл.62 ЗЗД.В тази връзка се позовава на неотчитане от съда,че още с подписване на допълнителното споразумение от 21.12.2012 год. ответното дружество е отказало да признае частично предявена за заплащане от ищеца сума, обосновавайки се с липса на доказателства за калкулирането й, като необходим разход за дейността. Твърди и несъобразяване на съда със заключението на съдебно-икономическата експертиза в цялост, както и на съдържанието на оферти на самия ищец, отправени при стартиралата през 2012 год. нова процедура по реда на ЗОП за същите обекти,вкл. на данни на браншовата асоциация за този сектор – Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана /НАФТСО/ – за пазарните цени на аналогични услуги в процесния период.Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,тъй като на ищеца не са възмездени,съгласно чл.61 ал.1 ЗЗД, действително необходимите разноски, извършени за осъществяване дейността по въоръжена охрана на обекти на ответника,а произволно калкулирани,макар осчетоводени от същия разходи, значително надвишаващи пазарната цена за аналогична по съдържание дейност,за същите период от време и регион. Предвид мотивите на съда, че „ при водене на чужда работа без пълномощие, управляващият работата дължи такова качество, каквото би дължал ако би бил упълномощен, т.е. полагане грижата на добрия стопанин, което предпоставя извършване на работата с равно или по-високо от средното качество, при което паричната оценка на резултата кореспондира със стойност равна или по-висока от средната пазарна цена”, касаторът е счел, че необосновано – при липса на събрани доказателства за осъществяване дейността от ищеца със средно или по-високо от средното качество – е присъдено възнаграждение,като дължимо за такова качество. Оспорва относимостта на приложената от въззивния съд мяра за квалифициране качеството на изпълнението – грижата на добрия стопанин, вместо грижата на добрия търговец – тъй като ищецът е осъществявал без пълномощие дейност,съставляваща основен предмет на дейността му като търговско дружество.Тъй като грижата на добрия търговец е по–голяма от тази на добрия стопанин, като извършвана по занятие,квалифицирано и професионално за конкретната дейност, касаторът счита,че въззивният съд е следвало да отчете офертните стойности, на базата на които експертизата е определила приложими пазарни цени,като стойности,отчитащи така дължимата по-голяма грижа. Необоснован, в този смисъл,според касатора, е извода на съда,че по-малката дължима грижа – тази на добрия стопанин, може да бъде на по-висока стойност – тази кореспондираща на грижата на добрия търговец.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване , като счита ,че формулираните въпроси нямат характеристиката на правни – не са обусловили решаващите мотиви на въззивното решение и на практика предпоставят отговор на фактологичен въпрос,въз основа на конкретни доказателства и оценката им. Не намира обоснован и допълнителен селективен критерий по т.3, респ. т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване в съответната му част, съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът / по предявеният като евентуален, уважен от първоинстанционния съд иск,потвърждаващото решение на въззивния съд по който е предмет на касационното обжалване / претендира осъждане на ответника, да му заплати понесени необходими разноски по извършване на въоръжена охрана на обекти на ответника, за периода 01.10.2012 год. – 31.08.2013 год..За този период съдът е приел, че не е сключен,съгласно ЗОП и Наредба за възлагане на специални обществени поръчки , договор , поради което и отношенията между страните следва да бъдат разрешени съгласно правилата на института за водене на чужда работа без пълномощие.Няма спор между страните,че дейностите по охраната,за които ищецът претендира понесени разноски, са извършвани от него в процесния период.Спорът е единствено относно остойностяването им.Ищецът претендира остойностяване съобразно клаузите на действалия предходно между страните,сключен след процедура по ЗОП и изменен с допълнително споразумение относно възнаграждението на охранителната фирма , договор, респ. според уговорения с последното месечен разход за охранител,без начисляване на 10 % печалба,но с начисляване на ДДС, изхождайки от обстоятелството, че за процесния период няма промяна в обема и съдържанието на осъществяваната охранителна дейност. Ответникът е противопоставил довод за необосновано завишени по размер разходи,противно на стойностите предложени от самия ищец и други участници,при откритата през 2012 год. нова процедура за избор на охранител, по реда на ЗОП, вкл. съобразявайки пазарни цени на аналогична дейност за процесния период,както и данни на браншовата асоциация – Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана / НАФТСО/. Ответникът не е оспорил конкретни пера от отчетените разходи, като излишни или неполезни,при установено от съдебно-икономическата експертиза осчетоводяване на всички претендирани разходи от ищеца, както и при извод за редовно водено от същия счетоводство.С допълнително споразумение от 21.12.2012 год.,за двумесечен период – част от общия период на процесната претенция / м.октомври и ноември 2012 год./, при изрично позоваване на условията на чл.61 ЗЗД, ответникът е признал осъществявана от ищеца фактическа дейност по охрана на обектите и признал частично разходи,претендирани от ищеца идентично на предходно договорените,отлагайки възмездяване на разликата с изискването на доказателства за извършването на тези разходи.Не е оспорвано качеството на осъществената дейност,нито фактическото извършване на отчетените разходи.
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивният съд е приел,че ответникът дължи възмездяване на действително направените разходи – така, както са отчетени и осчетоводени от ищеца, при което искът е уважен при установен месечен разход за охранител /без начисляване на ДДС и печалба / в размер на 830,09 лв., при признаван от ответника размер от 548,99 лв.,като кореспондиращ с пазарни цени за аналогична дейност.За да обоснове извода си, въззивният съд е изхождал от обстоятелството,че дадените от експертизата пазарни цени за аналогична дейност / 520 – 560 лв. за охранител за 2012 год. и 540 – 620 лв.за охранител за 2013 год. /, са минимални пазарни цени, основаващи се на установени за съответните периоди минимална работна заплата и осигурителни плащания, приемайки ги за съответни на минимално качество на услугата.Тъй като гестора дължи полагането на грижа като да е бил упълномощен,то той дължи грижата на добрия стопанин, осигуряваща средно или по-високо от средното качество .Предвид това, въззивният съд е приел, че доколкото ответникът е одобрил изпълнението, т.е. не е оспорил вложено съответно на изискваното от чл.60 ал. 2 ЗЗД качество,то и дължимите му се разходи не следва да бъдат ограничени до размера на минималната пазарна стойност, доколкото и паричната оценка на резултата от дейността не би се ограничила до минималната стойност. Съдът изрично се е позовал на обстоятелството, че фактическото извършване на тези разходи / в преобладаващата си част предпоставящи сключени сделки с трети лица – по закупуване на храна, облекло, застраховки, транспорт и пр./ не е оспорено от ответника,нито е оспорвана необходимостта на същите – свързаност с осъществяваната от ищеца охранителна дейност. Мотивите визират и относимост на чл.281 ЗЗД – разпоредба от раздел Х-ти на Особената част на ЗЗД – договор за поръчка – към който изрично е препратил и първоинстанционния съд,позовавайки се на чл.62 ЗЗД и обстоятелството по одобряване управлението на работата от заинтересувания, в който случай разпоредбата предвижда прилагане правилата на пълномощието или уредба на вътрешните отношения между страните съобразно разпоредбите на договора за поръчка /чл.285 ЗЗД /.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли извършилият чужда работа без пълномощие да получи обезщетение за водената работа в размер, значително надвишаващ пазарните стойности за такъв вид работа ? и 2/ При извършване на една и съща работа грижата на добрия стопанин може ли да бъде на по-висока стойност от грижата на добрия търговец ? Въпросите се сочат формално в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , а вторият – и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 6 по т.д.№ 1028 / 2011 год. на І т.о. на ВКС.
Първият от формулираните въпроси е правно несъответен на фактически установеното,тъй като предмет на претенцията, счетена за основателна,е възмездяване на необходими и полезни разноски,но в конкретната хипотеза на одобрен от заинтересувания резултат от извършената без пълномощие работа и без оспорване фактическото извършване на разходите и тяхната необходимост, респ.полезност.Тези допълнителни предпоставки, обуславящи приложението на чл.62 ЗЗД вр. с чл.285 ЗЗД, са от решаващо значение за извода на въззивния съд, поради което и така формулирания въпрос не удовлетворява изискването за правен. Отговор на същия,ограничен до приложението на чл.61 ал.1 ЗЗД, не би обусловил еднозначно и съответно променил правния резултат.Чл.61 ал.1 ЗЗД действително предвижда право на заинтересувания да оспори работата,като предприета неуместно или недобре управлявана в чужд интерес. Действително, поемането на по-високи от разумните,осигуряващи идентично качество разходи, би съставлявало основание за възражение на това основание.Но в тази връзка следва да се съобрази и решаващият извод на въззивния съд, че установените от експертизата пазарни цени са минимални,а не дори средни пазарни цени за аналогична дейност,т.е. не биха могли да бъдат релевантен критерий за преценка за чрезвичайност на размера.При това всеки от разходите е с отделен предмет,който именно подлежи на сравняване с пазарни аналози,а подобна диверсификация в изследване формирането на общата стойност,ответникът не е претендирал, посочвайки разходите по кои конкретни пера намира неоснователно завишени.
Отделно от необосноваване на общия,необоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с формалното позоваване на разпоредбата.Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата предпоставя позоваване на непълна, неясна или противоречива правна норма,провокирала противоречива съдебна практика / с представянето й / или обосноваване на необходимост от преодоляване на създадена по тълкуването й непротиворечива, но неправилна,с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството, съдебна практика.
Вторият от формулираните въпроси също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Съдът е приложил критерия грижа на добрия стопанин,изхождайки от извъноблигационния характер на правоотношението.Извод в смисъла,вложен във въпроса на касатора, мотивите на въззивното решение не съдържат,още по-малко позоваването на грижата на добрия стопанин е единственият решаващ такъв.Съдът е изходил от нейната дължимост, за да приеме,че по-голямата грижа предполага по-голям по размер разход, с цел осигуряване на средно или по-високо качество, поради което, и доколкото ответникът не е оспорил качеството на работата на ищеца, сам твърдейки,че изначално възлага високи изисквания за осъщестяването й, е изключен,като адекватен за преценка на прекомерността на разхода критерий,минималния размер на пазарните цени за аналогична дейност.Формулираният въпрос не кореспондира с логиката на правните изводи. Ако би бил приложен критерия „ грижа на добрия търговец „,съобразно и твърдението на касатора, че предпоставя по-голяма от тази на добрия стопанин грижа , правният резултат за ответника не би бил различен, съобразявайки логиката на съда.Отново се явява необоснован,по идентични на изложените за първия въпрос съображения, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Необоснован е и допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,е задължителна за въззивния съд практика по напълно различни правни въпроси.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1713/28.07.2015 год. по т.д.№ 705/2015 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК,да заплати на [фирма], понесените в настоящата инстанция разноски,в размер на 7 834,80 лева – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :