О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София.11,11,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 1657/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Еф Ел Ти Пи Х. , [населено място] против определение № 1356 от 20.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1799/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] , Република Г. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 15.10.2016 г. на Софийски градски съд по т. д. № 842/1998г., в частта, с която е прекратено производството по чл.409 ГПК. Въззивният съд подробно е очертал фактическата обстановка по спора.Изложил е фактите- установено по съдебен ред, с влязло в сила решение от 01.10.1999г., вземане на [фирма] срещу [фирма], за което на [фирма] е бил издаден изпълнителен лист на 26.04.2004г., по искане на ищеца е издаден дубликат на изгубения първообразен изпълнителен лист на 19.12.2007г., получен от негов представител. Установено е още като факт по спора, че настоящият жалбоподател се е легитимирал като частен правоприемник на [фирма] по силата на договор за цесия с предмет- всички присъдени с описаното решение вземания. Настоящит жалбоподател с молба от 04.11.2010г. е поискал издаване на втори дубликат на изпълнителния лист.Тази молба е отхвърлена с влязло в сила определение. С нова молба от 05.03.2014г. отново е поискано издаване на дубликат на изпълнителния лист. Тази молба е предмет на разглеждане по реда на чл.409 ГПК от въззивният съд, оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е било прекратено производството по делото, поради недопустимост на така предявеното искане. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че решението по издаване на дубликат на изпълнителен лист се ползва със сила на пресъдено нещо, която обхваща правото да се иска дубликат, а в случай, че молбата е уважена и изпълняемото право. В случай на отхвърляне на молбата, съдът е мотивирал формиране на сила на пресъдено нещо, като възможността отново да се отправи валидно искане е само в хипотезата когато искането е основано на нови факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо.Съдът е приел в случая, че липсва удостоверяване на такива нови факти или твърдение за настъпването им в сезиращата го молба. Решаващият състав за пълнота е изложил и това, че и на друго основание счита молбата за недопустима –поради липса на процесуалноправна активна легитимация на молителя.Този извод е мотивиран с това, че страните в производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат различни от тези в исковото производство, освен в случите на универсално правоприемство, каквото не е налице.Съдът е отчел, че в разглежданата хипотеза заместване на страна може да се осъществи само при условията на чл.226, ал.2 вр. чл.222 ГПК, т.е. само със съгласие на противната страна, каквото в случая не е установено.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, жалбоподателят е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. По първото основание е поставил въпроса:” Може ли молителят в производството по чл.409 ГПК да бъде различен от страната в исковото производство, в полза на която е издаден първообразния изпълнителен лист, когато се касае за частен правоприемник?”. Заявено е противоречие при решаването на въпроса с приетото по него с решение № 134 /11г. на ВКС, ІV г.о.
Частният касатор не обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този извод се налага поради това, че мотивите на въззивният съд, третиращи активната процесуалноправна легитимация на молителя не обосновават самостоятелно наличие на общо основание, тъй като както бе изложено по-горе допълват основния решаващ мотив на състава за неоснователност на искането по чл.409 ГПК, а именно – създадената с предходна молба на същия молител сила на пресъдено нещо по искането и липса на нови данни, обосноваващи възможност да бъде предявено отново това искане. Или така поставен въпросът самостоятелно не формира общо основание. Приложеното решение също не дава разрешение на поставения въпрос, тъй като установява задължителна за съдилищата практика по друг въпрос, а именно – подлежи ли на доказване факта на изгубване на получен от страна по делото изпълнителен лист и с какви доказателствени средства това доказване може да бъде извършено. Т.е. тази практика е неотносима към соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Страната е поставила въпроса: „ Допустимо ли е да се прави ново искане за издаване на дубликат по реда на чл.409 ГПК, с представяне на последващи доказателства, в случай, че предходната молба е отхвърлена с влязло в сила решение ?” .Този въпрос е поддържан във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като страната е изложила оплакването си за неправилност на крайният резултат на обжалваното определение.
Въпросът е формулиран без да бъдат съобразени мотивите на въззивният съд, който е приел, че именно в очертаната от страната хипотеза е налице възможност да бъде заявено отново искане – при твърдяни нови факти непреклудирани от силата на пресъдено нещо. Т.е. признал е такава възможност в полза на молителя. Мотивирал е, обаче, с оглед фактите по делото, че тази хипотеза не е налице.
Дори, обаче, да се приеме този въпрос за релевантен, страната не обосновава допълнителен критерий.За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правeн въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са без значение спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1356 от 20.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1799/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: