1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
гр. София, 15.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия В. ч. т. дело № 1664 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. В. като законен представител на малолетното си дете Р. М. В. чрез процесуален представител адв. С. Е. С. срещу определение № 1497 от 09.05.2017г. по гр. дело № 5271/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на адвокат С. Е. С. като управител на Адвокатско дружество „Г. и партньори” за изменение на решение № 395 от 21.02.2017г. по същото дело в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Софийски апелативен съд поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че при оказана от адвокатското дружество безплатна услуга на клиента си по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА не се предвижда присъждане на възнаграждение в полза на адвокатското дружество, както и че съгласно чл. 32 ЗА представители на страните са адвокатите, а не адвокатските дружества. Моли определението да бъде отменено и молбата по чл. 248 ГПК да бъде уважена.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца – адв. С. С. по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 32 ГПК представители на страните са адвокатите и в случаите на чл. 38 ЗА възнаграждението се присъжда на адвоката, а не на адвокатското дружество. Изложил е съображения, че адвокатите на ищцата не са представили четлив документ в подкрепа на твърдението си за регистрация в НАП по ЗДДС – представеният документ не е четлив и от него не е видно кое е адвокатското дружество, регистрирано по ДДС.
Определението на Софийски апелативен съд е неправилно.
При постановяването на обжалвания съдебен акт въззивният съд не е съобразил правната норма на чл. 71 ЗА. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА предоставя възможност на страната да сключи договор за правна защита и съдействие и да упълномощи адвокатско дружество, което от своя страна съгласно ал. 2 на чл. 71 ЗА има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално представителство по конкретното дело. В този случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, като отношенията между адвокатското дружество и адвоката, осъществил процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38А ЗА. Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие при някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА може да се извърши, както от конкретен адвокат, упълномощен от клиента, така и от адвокатско дружество, което е упълномощено от клиента съгласно чл. 71, ал. 1 ЗА. Осъществяването на безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗА не съставлява безвъзмездна услуга и с присъждане на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА същата се овъзмездява. В зависимост от това кое лице е упълномощено от страната /дали адвокат или адвокатско дружество/ присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се направи съответно на адвоката или на адвокатското дружество.
В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие е сключен между М. А. В. като законен представител на Р. М. В. и Адвокатско дружество „Г. и партньори”, ищецът и ответник по въззивната жалба чрез законния си представител е упълномощил посоченото адвокатско дружество, което от своя страна е упълномощило адвокат С. Е. С., който е представлявал ищеца в двете съдебни производства. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че изводът за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК поради това, че адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА се присъжда на адвоката, а не на адвокатското дружество, е неправилен.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото според Наредба № 1 възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Правните услуги, предмет на представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗА от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. следва да включва ДДС. В посочения смисъл е и създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС – определение № 306/06.06.2017г. по ч. т. д. № 2559/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., както и постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 490 от 19.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1082/2016 г., II т. о.
От представеното удостоверение за регистрация от 01.06.2015г. се установява, че Адвокатско дружество „Г. и партньори” е регистрирано по ЗДДС от 01.06.2015г. Дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно изхода на въззивното дело е в размер 705 лв., а дължимият ДДС е в размер 141 лв. или общо 846 лв. Поради обстоятелството, че в молбата по чл. 248 ГПК е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС в размер общо 747 лв., то настоящият съдебен състав не би могъл да присъди по-висок размер.
Въз основа на изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това решение № 395 от 21.02.2017г. по гр. дело № 5271/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав трябва да бъде изменено в частта за разноските като ответникът [фирма] бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори” сумата 747 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд с включен ДДС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1497 от 09.05.2017г. по гр. дело № 5271/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 395 от 21.02.2017г. по гр. дело № 5271/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори” вместо на адвокат С. Е. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 747 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд с включен ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.