4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр. София,21.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1779 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 18.11.2016г. по в.гр.д № 194/2016г. на СГС, IV – Д състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че пред въззивната инстанция нито във въззивната жалба, нито на по-късен етап до приключване на устните състезания, не е постъпило искане от частния жалбоподател като въззивник присъдените на страните разноски по делото пред СРС да бъдат редуцирани съобразно решението на въззивната инстанция, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по този въпрос. Поддържа, че във въззивната жалба изрично е поискал обжалваното решение да бъде отменено, ведно със законните последици, което включва в себе си и искане решението да бъде изменено и в частта за присъдените разноски при евентуално уважаване на въззивната жалба.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба, като поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че пред него нито във въззивната жалба, нито на по-късен етап до приключване на устните състезания, не е постъпило искане от въззивника – ответник присъдените на страните разноски по делото пред СРС да бъдат редуцирани съобразно решението на въззивната инстанция, поради което съдът не следва служебно да се произнася по този въпрос. Поради това е оставил без уважение искането за изменение на постановеното въвзивно решение в частта за разноските, като присъдените на страните разноски за първоинстанционното производство в частта за разноските бъдат съобразени с частичната отмяна на първоинстанционното решение.
Обжалваното определение неправилно.
С подадената от [фирма] въззивна жалба е направено искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение в цялост, като предявеният иск бъде отхвърлен, ведно със законните последици. Следователно с въззивната жалба първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, в това число в частта относно присъдените разноски, като е направено искане за отмяната му. С оглед на това е неправилен изводът на въззивния съд, че въззивикът не е направил искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските пред тази инстанция съобразно резултата от произнасянето по основателността на иска. При уважаване – изцяло или частично – на въззивната жалба, въззивният съд е дължал произнасяне и по съобразената с този изход на спора отговорност на страните за направените в първоинстанционното производство разноски. При липса на такова произнасяне, подадената от въззивника молба по чл.248 ГПК е основателна.
С постановеното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /с ново наименование [фирма]/, на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата над 11 138,44 лева до уважения размер от 22 327,05 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане и предявеният иск в тази част е отхвърлен, както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата 11 138,44 лева, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен предявеният против [фирма] иск за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над 22 327,05 лева до 23 245,07 лева като погасен чрез прихващане, както и изцяло искът за лихва за забава за периода от 29.01.20009г. до 29.01.2010г. в размер на 2 842,15 лева. При този изход на спора ответникът по предявения иск [фирма] дължи да заплати на ищците А. В. И. и [фирма] разноски за първоинстанционното производство съобразно уважената част от иска в размер на 488,24 лева – на първата ищца и 560,44 лева – на втория ищец. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 903,87 лева.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като бъде отменено първоинстанционното решение в частта, имаща характера на определение, в която [фирма] е осъдено да заплати на А. В. И. разноски за първоинстанционното производство за разликата над 488,24 лева до присъдения размер 978,67 лева, както и в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство за разликата над 560,44 лева до присъдения размер 1123,41 лева, и ищците А. В. И. и [фирма] следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника [фирма] разноски за първоинстанционното производство в размер на още 676,51 лева /над присъдените разноски в размер на 227,36 лева/.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 18.11.2016г. по в.гр.д № 194/2016г. на СГС, IV – Д състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 6966 от 29.08.2016г. по гр.д. № 194/2016г. на СГС, Въззивно отделение, IV – Д състав в частта за разноските, като
ОТМЕНЯ решение от 08.06.2015г. по гр.д. № 4557/2012г. на СРС, I ГО, 46 състав в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на А. В. И. разноски за първоинстанционното производство за разликата над 488,24 лева до присъдения размер 978,67 лева, както и в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство за разликата над 560,44 лева до присъдения размер 1123,41 лева.
ОСЪЖДА А. В. И., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 9, адв. Ив. Н. и [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на още 676,51 лева /над присъдените с решение от 08.06.2015г. по гр.д. № 4557/2012г. на СРС, I ГО, 46 състав разноски в размер на 227,36 лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: