4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр. София, 28.09.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1531 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба /неточно посочена като частна касационна жалба/ на П. В. Н., [населено място] в качеството му на съдружник във [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу разпореждане № 739 от 05.05.2017г. по в. ч. т. дело № 18/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Първи търговски състав, с което е върната като просрочена подадената от П. В. Н. в качеството му на съдружник във [фирма] частна касационна жалба с вх. № 3328/27.04.2017г. срещу определение № 25 от 23.01.2017г. по в. ч. т. дело № 18/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Първи търговски състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за наличие на нередовно връчване на препис от постановеното от Пловдивски апелативен съд определение № 25 от 23.01.2017г. по в. ч. т. дело № 18/2017г. на адреса на търговското дружество в несъстоятелност – [населено място], [улица] получател секретар Р. Н.. Поддържа становище, че съобщението на съда е следвало да бъде изпратено на адресната му регистрация – [населено място], [улица], в качеството му на физическо лице. Поради това счита, че частната касационна жалба от 27.04.2017г. е депозирана в срок и моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по частната касационна жалба. Отправя искане за спиране изпълнението на решение № 230 от 21.04.2017г. по т. дело № 455/2015г. на Окръжен съд Пловдив и производството по делото.
Кредиторите [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Хайк оспорват частната жалба и поддържат становище за редовно връчване на препис от определение № 25 от 23.01.2017г. по в. ч. т. дело № 18/2017г. на Пловдивски апелативен съд по местоработата на частния жалбоподател. По отношение на искането за спиране изпълнението на решение № 230 от 21.04.2017г. по т. дело № 455/2015г. на Окръжен съд Пловдив молят същото да бъде оставено без уважение. Претендират присъждане на направените в производството пред ВКС разноски.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С разпореждане № 739 от 05.05.2017г. по в. ч. т. дело № 18/2017г. Пловдивският апелативен съд е върнал подадената от П. В. Н. в качеството му на съдружник във [фирма] /в несъстоятелност/ частна касационна жалба с вх. № 3328/27.04.2017г. срещу определение № 25 от 23.01.2017г., постановено по горепосоченото дело, като депозирана след преклузивния едноседмичен срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК. Изложил е съображения за надлежно връчване на съобщението с препис от обжалваното определение по местоработата на П. В. Н. с оглед получаване на същото от секретаря Р. Н. на адреса на търговското дружество в несъстоятелност – [населено място], [улица]. Въззивният съд е констатирал, че всички съобщения до П. В. Н. по повод на предложения от него в качеството му на съдружник оздравителен план са били изпращани на горепосочения адрес.
В разпоредбата на чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Адресатът е лицето, за което е предназначено съобщението по смисъла на чл. 37 ГПК. Принципът за поредността на връчване на призовки и съобщения е регламентиран в чл. 38 ГПК – първо се връчва на посочения по делото адрес; ако адресатът не бъде намерен там – на настоящия; при липса на такъв – на постоянния адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 49, предл. 3 ГПК връчването на съобщения е възможно да се осъществи и на адрес по месторабота на лицето. В този случай връчването ще е редовно, ако съобщението е получено от адресата, негов пълномощник, работодател или друго лице, представляващо работодателя или имащо задължението да приема книжа. В настоящия случай в подадените от П. В. Н. по настоящото дело молби и жалби като адрес са посочени седалището и адресът на управление на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], [улица]. Видно от Търговския регистър, П. В. Н. е изпълнявал функциите на управител на обявеното в несъстоятелност търговско дружество, с оглед на което адресът на дружеството представлява негова месторабота. Съобщение с препис от определение № 25 от 23.01.2017г. по в. ч. т. дело № 18/2017г. на Пловдивския апелативен съд е изпратено на посочения от частния жалбоподател адрес – [населено място], [улица] е връчено на 08.02.2017 г. при условията на чл. 49, предл. 3 ГПК – по неговата месторабота, на лице от администрацията, чиито имена и длъжност са посочени в съобщението – секретар Р. Н.. Същото лице е получавало и останалите книжа по делото, изпратени до частния жалбоподател, който не е възразил за нередовно призоваване и уведомяване в тези случаи и е участвал активно в процеса, с изключение на находящото се на лист 983 от т. дело № 455/2015г. на Окръжен съд Пловдив съобщение на съда по несъстоятелност, което е получено лично от П. В. Н., но също на адреса на търговското дружество.
Въз основа на гореизложените съображения се налага изводът, че е налице редовно връчване на препис от въззивното определение по смисъла на чл. 49, предл. 3 ГПК и едноседмичният срок за обжалване на определение № 25 от 23.01.2017г. по в. ч. т. дело № 18/2017г. на Пловдивския апелативен съд е започнал да тече на 08.02.2017г. Правилно въззивният съд е върнал частната касационна жалба като подадена след преклузивния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК – на 27.04.2017г., поради което обжалваното разпореждане № 739 от 05.05.2017г. по в. ч. т. дело № 18/2017г. следва да бъде потвърдено.
Искането за спиране изпълнението на решение № 230 от 21.04.2017г. по т. дело № 455/2015г. на Окръжен съд Пловдив, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност, и на производството по посоченото дело е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 714 ТЗ решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение. Установената от законодателя незабавна изпълняемост е императивна и не може да бъде ограничавана от съда.
С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 739 от 05.05.2017г. по в. ч. т. дело № 18/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Първи търговски състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. В. Н. за спиране на предварителното изпълнение на решение № 230 от 21.04.2017г. по т. дело № 455/2015г. на Окръжен съд Пловдив и производството по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.