4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
гр. София, 09.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1505 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], област Х. срещу определение № 177 от 03.05.2017г. по т.д. № 125/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е прекратено въззивното производство.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като становището на въззивния съд, че упълномощаването за подаване на въззивна жалба следва да се извърши от двамата управители, не е съобразено със спецификата и предмета на спора и на самото производство. Сочи, че с атакуваното по делото решение на Общото събрание на съдружниците ищецът Фондация „Екология без граници“ е изключен и управителят Д. Ц. е заличена като такъв, а от друга страна, посоченото лице е не само управител на дружеството, но е и изпълнителен директор и представляващ ищеца Фондация „Екология без граници“. С оглед на това счита, че в настоящото производство е налице конфликт на интереси и недопустимост едно лице да съвместява две функции, като представлява и дружеството – жалбоподател, и изключения съдружник. Счита, че в отношенията между съдружниците и дружеството изискването представителството да се осъществява от двамата управители само заедно не следва да се прилага, тъй като всички те – съдружници и дружество не са трети лица по смисъла на закона. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът Фондация „Екология без граници“, [населено място], представлявана от Д. Ц. оспорва частната жалба. Излага възражение за недопустимост на жалбата, тъй като не е подписана от двамата управители на [фирма] или от упълномощено от тях лице. Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Независимо от обстоятелството, че е подадена само от единия от двамата управители на дружеството, които според вписването в търговския регистър имат съвместна представителна власт, частната жалба следва да бъде разгледана, тъй като повдигнатият с нея въпрос е именно за възможността съдът да бъде надлежно сезиран само от единия управител на дружеството, който въпрос следва да бъде разрешен с произнасянето по същество на частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че подадената въззивна жалба е подписана от адвокат, който не е надлежно упълномощен от двамата управители на въззивника, които го представляват само заедно, както и че в определения срок указанията за отстраняване на тази нередовност не са изпълнени. Въззивният съд е изложил съображения, че макар с решението на ОС на съдружниците, предмет на иска по чл.74 ТЗ, вторият управител Д. Ц. да е освободена като такъв, по смисъла на чл.140, ал.4 ТЗ изборът или освобождаването на управител има действие по отношение на трети лица, включително и по отношение на държавни органи, от момента на вписването в търговския регистър.
Настоящият състав намира, че определението е неправилно.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от [фирма], представлявано от адв. Р., упълномощен от управителя Т. Г., срещу първоинстанционното решение, с което по иск на Фондация „Екология без граници“ са отменени на основание чл.74 ТЗ решения на ОС на съдружниците на дружеството относно изключване като съдружник в [фирма] съдружника Фондация „Екология без граници“, преразпределяне на освободените дялове, преобразуване на дружеството в Е., приемане на устав на дружеството, освобождаване и заличаване на Д. С. Ц. като управител на [фирма], промяна на седалището и адреса на управление и назначаване на Т. Д. Г. за управител на дружеството. С оглед вписания в Търговския регистър начин на представляване на дружеството въззивник – заедно от управителите Д. Ц. и Т. Г., въззивната жалба следва да бъде подписана от двамата управители или от упълномощен от тях адвокат. В настоящия случай обаче, единият от управителите на въззивника – ответник Д. Ц. представлява и насрещната страна в процеса – ищеца Фондация „Екология без граници“. Поради това следва да се приеме, че са налице противоположни интереси по конкретното дело между страна и нейния представител. Съгласно трайноустановената практика на ВКС, когато представител действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ граждански процес и интересите им са насрещни, следва да бъде назначен особен представител на представляваната страна на основание чл.29, ал.4 ГПК /в този смисъл определение № 859 от 20.12.2012г. по ч.т.д. № 732/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 254 от 28.03.2014г. по ч.т.д. № 756/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 219 от 28.04.2015г. по ч.т.д. № 541/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 448 от 30.07.2015г. по ч.т.д. № 1309/2015г. на ВКС, ТК, II т.о./. Поради това настоящият състав намира, че при наличието на противоречиви интереси между Д. Ц. като управител на [фирма] и представлявано от нея дружество и с оглед вписаната в търговския регистър съвместна представителна власт на двамата управители на дружеството, са налице предпоставките за назначаване на особен представител на ответното дружество – въззивник, който да подпише подадената въззивна жалба и да представлява дружеството във въззивното производство.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за неприложимост в отношенията между съдружниците и дружеството на изискването за съвместно осъществяване на представителната власт на двамата му управители, тъй като при преценката за наличие на представителна власт и ограничения във връзка с осъществяването й съдът като трето лице е длъжен да съобрази вписаните в търговския регистър обстоятелства.
По изложените съображения настоящият състав намира, че дадените от въззивния съд указания за отстраняване на нередовността на въззивната жалба са неправилни, с оглед на което е незаконосъобразно и обжалваното определение за връщането й поради неизпълнението им. Поради това въззивното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените по-горе указания.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 177 от 03.05.2017г. по т.д. № 125/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: