2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№522
гр. София,30.07.2019год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3085 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Еврокомпакт” ЕООД срещу определение № 3092 от 10.10.2018г. по т.д. № 400/2018г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 2179 / 14.08.2018г. в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза разноски и отмяна на осъждането му да заплати разноски на насрещната страна.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му, поради съображения изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата представя отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивната инстанция при постановяването на акта по чл.248, ал.1 ГПК се е позовал на изхода на спора – обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване като недопустим на предявения по делото по реда на чл.422, ал.1 ПК положителен установителен иск, с оглед влязлата в сила по отношение на ответника заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради неподадено в срок и по надлежен ред възражение срещу нея. С оглед прекратяване на производството като недопустимо, е прието, че на основание чл.78, ал.4 ГПК отговорността за разноските се носи от ищеца, като без значение са обстоятелствата, свързани с образуване на исковото производство.
Частната жалба е неоснователна.
В конкретния случай производството по иска е прекратено като недопустимо с влязло в сила решение, поради влизане в сила на заповедта за изпълнение преди предявяването на иска по чл.422 ГПК. Отговорността за разноските е невиновна, обективна и е свързана с изхода на спора. В случая производството по установителния иск е прекратено като недопустимо, поради липса към момента на предявяването му на абсолютна положителна предпоставка – подадено в преклузивния срок възражение срещу заповедта за изпълнение. Преценката на заповедния съд относно допустимостта на иска, не обвързва исковия съд или заявителя в заповедното производство, като дадените от заповедния съд указания за завеждането на иска не водят до допустимост на иска. В случай на обезсилване по чл.415, ал.5, вр.4 ГПК на заповедта за изпълнение от заповедния съд, след даване на указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК, в хипотеза на влязла в сила заповед за изпълнение, заявителят не е лишен от защита, която се осъществява по пътя на обжалване на разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното, атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3092 от 10.10.2018г. по т.д. № 400/2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.