7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София, 09.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 807 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] (К. АД) – в несъстоятелност, чрез юрисконсулт Б., срещу определение № 4202 от 22.12.2017г. по т.д. № 1783/2017г. на САС, ТО, 6 състав в частта, в която е потвърдено определение № 297 от 18.01.2017г. по т.д. № 4844/2015г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав в частта, в която е оставено без уважение искането им за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над 200 лева до 1 056 915,74 лева, както и по частна касационна жалба на „Д. Холдинг” АГ, представлявано от адв. А. К., срещу същото въззивно определение в частта, в която след отмяна на първоинстанционното определение е изменено решението в частта за разноските, като „Д. Холдинг” АГ е осъдено да заплати на [фирма] /н/ сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Частните жалбоподатели А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] (К. АД) – в несъстоятелност, поддържат, че въззивното определение в обжалваната от тях част е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че процесуалните действия по защита и съдействие са били извършени от юрисконсулта на ищеца, съответно съдебното решение, както и първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, са били постановени преди влизане в сила на изменението на чл.78, ал.8 ГПК /ДВ, бр.8 от 24.01.2017г./. Твърди, че въззивният съд неправилно е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съгласно изменената редакция на посочената норма, а е следвало да приложи нормата в редакцията й към момента на постановяване на съдебния акт, в който съдът е следвало първоначално да се произнесе по въпроса относно дължимостта на юрисконсултското възнаграждение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. По коя редакция на чл.78, ал.8 ГПК и как следва да се определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение, когато процесуалните действия по защита и съдействие са били извършени от юрисконсулта преди влизане в сила на изменението на чл.78, ал.8 ГПК с ДВ бр.8 от 24.01.2017г.?
2. По коя редакция на чл.78, ал.8 ГПК и как следва да се определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение, когато съдебното решение е постановено преди влизане в сила на изменението на чл.78, ал.8 ГПК с ДВ бр.8 от 24.01.2017г.?
3. По коя редакция на чл.78, ал.8 ГПК и как следва да се определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение, когато определението по чл.248 ГПК е постановено преди влизане в сила на изменението на чл.78, ал.8 ГПК с ДВ бр.8 от 24.01.2017г.?
Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с определение № 535 от 30.10.2017г. по ч.т.д. № 2054/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 152 от 11.05.2017г. по гр.д. № 50235/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и определение № 335 от 20.06.2017г. по ч.т.д. № 1186/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Твърдят още, че решаването на въпросите в противоречие с практиката на ВКС са довели до очевидна неправилност на обжалваното определение.
Ответникът „Д. Холдинг” АГ, представляван от адв. А. К. и адв. Ал. П., оспорва частната касационна жалба. Излага съображения за липса на основания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което счита, че поставените от касатора въпроси може и да имат значение при определяне на размера при присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но са ирелевантни за случая. Поради това поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението в обжалваната му от ищците част.
Частният жалбоподател „Д. Холдинг” АГ, представляван от адв. А. К. и адв. Ал. П., поддържа, че въззивното определение в обжалваната му от него част е неправилно, тъй като не са налице основанията за присъждане на исканото юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Твърди, че на първо място, ищци са синдиците, действащи като процесуални субституенти на кредиторите, а не К. АД, и лицето, което е подало молбата за присъждане на разноски, представено като юрисконсулт на банката, няма представителна власт по отношение на ищците. Поддържа, че представеното пълномощно не може да създаде представителна власт спрямо синдиците, тъй като не те са от кръга лица, които могат да бъдат представлявани съгласно чл.32, т.3 ГПК. На второ място твърди, че по делото липсва каквото и да било доказателство, че лицето, представено като юрисконсулт на банката, действително е такъв. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Сочи следните процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл неправилно въззивният съд:
1. Кой е ищец по искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН – банката – длъжник в производството по несъстоятелност или синдиците? Твърди, че даденият от въззивния съд отговор на въпроса е очевидно неправилен, а ако касационната инстанция счете, че очевидна неправилност не е налице, то въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
2. Когато се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, следва ли страната, която го претендира, да докаже, че процесуалният представител притежава това качество? Твърди, че въззивният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение въпреки липсата на доказателства, че лицето, представено като юрисконсулт на банката, действително е такъв, което е довело до очевидна неправилност на определението.
А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на [фирма] /н/, оспорват частната касационна жалба на „Д. Холдинг” АГ. Поддържат, че, противно на твърдяното от касатора, съгласно чл.31, ал.3 ЗБН синдикът може самостоятелно по своя преценка да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела. Сочат, че синдикът на банка в несъстоятелност упражнява възложените му функции в качеството си на орган на несъстоятелността, а не на физическо лице и следователно по отношение на него не са приложими процесуалните норми на ГПК, които се отнасят до процесуално представителство спрямо граждани. Поддържат още, че насрещната страна за първи път оспорва качеството на юрисконсулт на А. М. и поради това направеното с частната касационна жалба оспорване е преклудирано, като независимо от изложеното, представят трудов договор с юрисконсулт М. и заповед за прекратяването му.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните касационни жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че длъжникът – търговец участва в производството по предявен иск по чл.645 ТЗ, аналогична на разпоредбата на чл.59 ЗБН, като единствено предвид спецификата на производството по несъстоятелност на банка, същата в производството по чл.59 ЗБН се представлява от единствения законен представител на банката в несъстоятелност – синдика, доколкото представителните й органи са изцяло отстранени. Позовал се е на практиката на ВКС, според която участието на синдиците в спорното исково производство по чл.68 ЗБН може да бъде тълкувано единствено като представляващи банката – страна по материалното правоотношение и е приел, че тази практика може да бъде съответно отнесена като правни изводи и за разглежданото производство по иск по чл.59, ал.3 ЗБН.
Въззивният съд е приел, че нормата на чл.78, ал.8 ГПК е процесуалноправна и има непосредствено действие, предвид на което и определеният размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразен с нея, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Настоящият състав, като съобрази предмета на обжалване на всяка от подадените частни касационни жалби, намира, че първо следва да се произнесе по частната касационна жалба, подадена от ответника „Д. Холдинг” АГ.
По частната касационна жалба на „Д. Холдинг” АГ:
Частният жалбоподател поддържа, че е налице очевидна неправилност на въззивното определение поради неправилното произнасяне на съда по формулираните от него два правни въпроса. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи са за неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон.
Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на формулирания първи въпрос. Във въззивното определение действително се съдържа произнасяне по поставения въпрос, но както и да се реши въпросът, това няма да се отрази на крайния изход на спора. По важния за делото въпрос, обуславящ основателността на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, отнасящ се до възможността синдикът на банка в несъстоятелност в качеството му на орган на несъстоятелността да бъде представляван в производство по чл.59 ЗБН от юрисконсулти, назначени в банката в несъстоятелност, е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 93 от 01.02.2018г. по ч.т.д. № 3056/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.31, ал.3 ЗБН синдикът може самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела, поради което упълномощаването на юрисконсулт на банката да представлява синдика при предявен иск по чл.59, ал.3 ЗБН – за обявяване недействителността на прихващане, е допустимо. Изложени са съображения, че синдикът на банка в несъстоятелност упражнява възложените му функции в качеството на орган на несъстоятелността, както и че при упражняване на правомощията на синдик на банка назначените лица за синдик не действат като физически лица, поради което са неприложими съдържащите се в ГПК процесуални норми за представляване на граждани от пълномощник и ограниченията относно качеството на пълномощниците или тяхната родствена връзка със страна – физическо лице. При наличието на постоянна практика на ВКС по важния за делото правен въпрос, в съответствие с която е и произнасянето на въззивния съд, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Във връзка с втория поставен въпрос не се сочи и обосновава някоя от допълнителните представки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, а единствено се твърди очевидна неправилност на определението, каквато по изложените съображения не е налице.
По частната касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма]:
Формулираните от частния жалбоподател въпроси се отнасят до преценката относно приложимата редакция на чл.78, ал.8 ГПК при произнасяне по искане са присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По този въпрос е налице трайноустановена практика на ВКС – определение № 93 от 01.02.2018г. по ч.т.д. № 3056/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 99 от 26.02.2018г. по ч.т.д. № 3137/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 50 от 07.02.2018г. по к.т.д. № 645/2017г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 210 от 26.10.2017г. по ч.гр.д. № 1316/2017г. на ВКС, І г.о., определение № 46 от 22.02.2017г. по т.д. № 637/2016г. на ВКС, І т.о., определение № 570 от 04.10.2017г. по т.д. № 1217/2017г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 291 от 26.09.2017г. по т.д. № 60352/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 335 о 20.06.2017г. по ч.т.д. № 186/2017г. на ВКС, ІІ т.о., в които е прието, че номата на чл.78, ал.8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия, поради което при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се съобрази действащата към този момент уредба, а не Наредба № 1 от 09.07.2004г. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение е съобразил действащата към този момент редакция на процесуалната норма на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която същото не може да надхвърля минималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. С оглед наличието на трайноустановена съдебна практика по прилагането на чл.78, ал.8 ГК, не е налице соченото допълнително основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като частният жалбоподател само се е позовал на тази разпоредба, без да обоснове наличието му.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение в обжалваната от ищеца част, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи са за неправилно произнасяне относно действието на правните норми във времето.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК частният жалбоподател „Д. Холдинг” АГ следва да бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за защита срещу подадената от него частна касационна жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4202 от 22.12.2017г. по т.д. № 1783/2017г. на САС, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА „Д. Холдинг” АГ, регистрирано по законите и в ТР на Лихтенщайн с № FL – 002.401.092-8, със седалище и адрес на управление Княжество Лихтенщайн, 9490 В., [улица] да заплати в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ сумата 100 лева /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: