О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 01.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3204 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД /ОББ АД/ чрез юрисконсулт Л. М. срещу решение № 1660/02.07.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговска колегия, девети състав по в.т.д. № 4796/2017 г. С решението на САС е отменено решение на Софийски градски съд /СГС/ и е постановено друго, с което са обявени за недействителни на основание чл.135 ал.1 ЗЗД вр. чл.649 ал.1 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Еуроетил“ ЕООД /н/ по иск, предявен от „Розалии Консултинг“ ЕООД с предходно наименование „Счетоводна къща Експерт груп“ ЕООД и синдика на „Еуроетил“ ЕООД /н/ против „Еуроетил“ ЕООД /н/ и ОББ АД следните сделки и действия: 1. Изявление за встъпване в задължение на „Евроетил“ АД към ОББ АД съгласно §12 и §13 от допълнително споразумение № 3/10.03.2010 г. към договор за банков кредит № 198/20.08.2007 г.; 2. Договор за особен залог на търговското предприятие на „Еуроетил“ ЕООД от 10.03.2010 г., рег. № 3761/2010 г. на нотариус Р. Т., рег. № 105 на НК, сключен между „Еуроетил“ ЕООД и ОББ АД при присъдени разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 предл.2-ро, т.3 и ал.2 предл. 3-то ГПК.
Ответникът по касационната жалба – А. Г. М. – синдик на „Еуроетил“ ЕООД /н/ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. „Еуроетил“ ЕООД /н/ и „Розалии Консултинг“ ЕООД не взимат становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 предл.2-ро, т.3 и ал.2 предл. 3-то ГПК, поради следните съображения:
СГС е бил сезиран с отменителни искове по чл.135 ал.1 ЗЗД, предявени от „Счетоводна къща Експерт груп“ ЕООД, сега „Розалии Консултинг“ ЕООД против „Еуроетил“ ЕООД /н/ и ОББ АД за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Еуроетил“ ЕООД /н/ на извършеното от него встъпване в задълженията на „Евроетил“ АД към ОББ АД, съгласно §12 и §13 от допълнително споразумение, както и сключения между ответниците договор за особен залог. За да отмени отхвърлителното решение на СГС и постанови уважително такова САС е приел, съобразно безспорно установените по делото обстоятелства, че „Еуроетил“ ЕООД не е кредитополучател, а е встъпил при условията на чл.101 ЗЗД като солидарен длъжник на „Евроетил“ АД към ОББ АД по договор за банков кредит, чийто размер към момента на встъпване в дълга – 10.03.2010 г. е 2600000 евро. За обезпечаване задължението на кредитополучателя „Евроетил“ АД и на своето собствено задължение, първият ответник е учредил в полза на банката особен залог върху цялото си търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в това число и върху отделни активи от заложеното предприятие – недвижими имоти и ДМА, чиято обща стойност е минимум 3672000 лв. С договора за встъпване в дълг /в §12 и §13/ страните са уговорили, че встъпващият съдлъжник става носител на всички задължения по договора за банков кредит № 198/20.08.2007 г., изм. и доп. с три допълнителни споразумения. Като насрещна престация встъпилото в дълг дружество не е получило нищо, поради което, според САС, следва да се приеме, че встъпването в дълг за голяма парична сума /2600000 евро/ и сключването на договор за особен залог съставляват безвъзмездни сделки и несъмнено са увреждащи кредиторите. Предвид безвъзмездността на атакуваните сделки и по аргумент от чл.135 ал.1 изр.2-ро ЗЗД, според САС, е ирелевантно знанието или незнанието на ответника ОББ АД за причиненото от тях увреждане на кредиторите на „Еуроетил“ ЕООД. В същото време встъпването в дълг за огромно по своя размер чуждо задължение – 2600000 евро, без получаване на нищо насреща, обременяването на цялото търговско предприятие с особен залог за обезпечаване на чужди задължения несъмнено сочи на извод, че представляващият „Еуроетил“ ЕООД е знаел за увреждането на кредиторите на дружеството. Според САС са неоснователни доводите на ОББ АД, че възмездността в случая произтича от регресни вземания на новия длъжник /обезпечител/ спрямо главния длъжник, които при възникването им ще доведат до „еквивалентно имуществено разместване“ между двата патримониума, а това изключва характерното за безвъзмездните отношения едностранно разместване на имуществото. Според САС в случая се касае за предоставена от закона възможност, каквато е суброгирането на солидарния длъжник в правата на удовлетворения кредитор при изплащане на дълга до размера на платеното или за част от него, съгласно чл.127 ЗЗД, а не до уговорена между страните обезпечителна сделка или във вътрешните им отношения уговорена насрещна престация. Изложени са и съображения във връзка с твърденията на ОББ АД за наличие на презумпция за възмездност на търговските сделки, която в случая не била оборена. САС е посочил, че законодателят в отделни разпоредби на ТЗ /чл.294, чл.616 ал.2 т.3 и чл.722 ал.1 т.11/ се предвижда възможност за сключване на безвъзмездни сделки от търговци, няма законова презумпция за безвъзмездност на търговски сделки, поради което изводите на съда в настоящия случай не биха могли да се основават на презумптивна възможност. По отношение договора за сключване на особен залог е посочено, че същият следва да бъде квалифициран като безвъзмезден с оглед липсата на доказателства за уговорени между страните насрещни престации. След тези изводи САС е изложил съображения за неоснователност на изложените доводи на ОББ АД за липса на увреждане в резултат на встъпването в дълг и учредяването на особения залог от дружеството, обявено в несъстоятелност. Позовавайки се на практика на ВКС за увреждащи по смисъла на чл.135 ЗЗД сделки САС е посочил, че съобразно тази практика такъв характер имат сделки винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, вкл. когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Изложени са съображения за основателност на отменителния иск по чл.135 ЗЗД, когато длъжникът се е лишил от свое имущество или е извършил други правни действия, с които се създава трудност за удовлетворяване на кредитора. Посочено е още при позоваване все на цитираната практика на ВКС, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, а в случая видно от заключението на вещо лице към момента на извършването на сделките – 10.03.2010 г. ищецът е имал вземане към първия ответник „Еуроетил“ ЕООД, с прието вземане е в откритото производство по несъстоятелност на този длъжник. Когато увреждащата сделка е бъзвъзмездна е достатъчно длъжникът да е знаел за съществуване на задължението му към кредитора. Знанието на третото лице не се изисква и е без правно значение. По изложените съображения, според САС, са налице всички елементи от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД – ищецът има качество на кредитор на първия ответник „Еуроетил“ ЕООД, с прието вземане е в откритото производство по несъстоятелност на този ответник, а извършените правни действия на длъжника увреждат кредитора, тъй като тези действия – встъпване в дълг и учредяване на особен залог за обезпечение на чуждо задължение несъмнено съществено намаляват длъжниковото имущество, извършени са след възникване на задължението – на 10.03.2010 г., поради което увреждат кредиторите на несъстоятелността. Според САС налице е и знание за увреждането, тъй като длъжникът има задължение спрямо определен кредитор, следователно знае, че действията му увреждат правата на кредитора, като законът изисква знание, а не умисъл. Според САС, когато длъжникът безвъзмездно обременява имуществото си, поемайки голямо по размер задължение, без да получи нищо в замяна, единственият извод е, че съзнава осуетяването на задълженията си към своя кредитор, а в конкретния случай и към всички кредитори на несъстоятелността.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 т.3 ГПК: „1. Какъв е характерът /възмезден или безвъзмезден/ на договор за встъпване в дълг на трето лице по сключен договор за банков кредит, довел до разсрочване на дълга, удължаване на крайния срок за погасяване на кредитното правоотношение и съответно изменение на погасителния план, както и обезпечаващия го договор за особен залог на търговско предприятие? Каква следва да бъде насрещната престация от страна на кредитора срещу извършеното встъпване в дълг и учредяване на залог на търговско предприятие, за да се счете, че отношенията са възмездни? 2. Като се има предвид разпоредбата на чл. 294 ТЗ и принципът за възмездност на сделките между търговци, следва ли да се презюмира, че договор за встъпване в дълг и договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие са безвъзмездни сделки, когато страните по тези договори /търговци/ не са изрично уговорили възмездност в тях, или обратното – следва да се презюмира възмездност, ако сделката е между търговци? 3. Може ли а priori да се твърди, че встъпването в дълг и сключването на договор за особен залог са безвъзмездни сделки, несъмнено увреждащи кредиторите, както е сторил въззивният съд в обжалваното решение, позовавайки се на уговореното в договора за встъпване в дълг и в договора за залог, с което е игнорирал конкретните установени по делото фактически обстоятелства за имуществените отношения между кредитор, длъжник и поемател? 4. Безвъзмездни ли са договор за встъпване в дълг по реда на чл.101 от ЗЗД и учредяване на особен залог върху търговското предприятие на встъпващото лице, когато сделките са сключени между свързани лица по смисъла на § 1. (1) 6 от ДР на ТЗ – лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице, вр. § 1в, ал.1, т.1 от ДР на ТЗ, и които лица действат в икономическата свързаност по смисъла на § 1, т.5 от закона за кредитните институции (ЗКИ) и § 1, т.3, буква „д“ от ДОПК относно понятието „свързани лица“, имайки предвид, че тези лица действат в изпълнение на обща икономическа стратегия с обща полза, поради което даването на обезпечения от едно от лицата, действаща като част от цялото (икономическата група) за обезпечаване на кредит, теглен от другото свързано лице – също част от цялото, както и встъпването в неговите задължения, ще бъдат действия насочени към постигане на обща за групата икономическа цел, тъй като те са съдружници (членове) на тази група, управлявана и действаща с оглед постигането на обща стопанска цел? 5. Чия следва да е доказателствената тежест за установяване на характера на процесните сделки- договор за встъпване в дълг и договор за особен залог върху търговско предприятие, предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД, вр. чл. 649 от ТЗ, при наличие на твърдения от ответника за принципна възмездност на процесните сделки, като сключени между търговци, в т.ч. и банка? 6. Допустимо ли е при установена с влязло в сила съдебно решение по чл. 630 ал.1 ТЗ начална дата на неплатежоспособност на търговско дружество в производство по несъстоятелност, съдът с решение по иск по 135 от ЗЗД, вр. чл. 649 от ТЗ презюмира (приеме за установена) различна дата, на която дружеството е станало неплатежоспособно, респективно да обяви за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността сделки, сключени преди определената с решение по чл. 630, ал.1 ТЗ и ползваща се със сила на пресъдено нещо начална дата на неплатежоспособност?“
Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към нея материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Неформулирането на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Съпоставени с така дадените указания в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС формулираните от касатора въпроси, обособени в изложението му в шест пункта с подвъпроси към тях не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Вярно е, че въпросите имат връзка с приетия от САС безвъзмезден характер на встъпването в дълг /1-ви и 2-ри въпрос/ и приетият увреждащ характер на действията, предмет на предявените искове /3-ти въпрос/, но са поставени хипотетично и без оглед на изложените от САС съображения, обусловили извода на съда за безвъзмездния характер на сключените договори, предмет на предявените искове. Вторият въпрос изобщо няма връзка с изложените от САС мотиви. Отново е принципно поставен и касае договора за встъпване в дълг и неговия характер – възмезден или безвъзмезден и е относим към защитната теза на касатора, ответник по предявените искове. Същото се отнася и за формулираните въпроси и подвъпроси към тях в пункт 3-ти, 4-ти, който като разрешение изобщо не е обсъждан в този му вид, както и разрешението на 5-ти въпрос не е било предмет на спор между страните. Въпросите са формулирани без оглед на изложените от САС съображения за увреждащия характер на действието и сделката в случая, с оглед намаляване имуществото на дружеството в несъстоятелност или затрудняване реализиране на задължение към него, а този увреждащ характер е основание за уважаване на предявения иск по чл.135 ал.1 ЗЗД и е безспорно установен. Шести въпрос е некоректно поставен, доколкото с решението, уважаващо предявените искове по чл.135 ЗЗД не е установена нито презюмирана, както сочи касаторът, дата, различна от датата, на която ответното дружество „Еуроетил“ ЕООД е станало неплатежоспособно. За да уважи предявените искове САС е изследвал и посочил, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след кредиторовото вземане, каквото в случая е установено от заключението на изслушаното вещо лице, както се посочи по-горе. Предявените искове са съобразени с визираните в чл.649 ал.1 ТЗ срокове за предявяване, при надлежно конституирани страни, вкл. и синдика на дружеството в несъстоятелност – чл.649 ал.1 и ал.3 ТЗ.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че формулираните от касатора въпроси, макар и свързани с направените от САС изводи за безвъзмездност на встъпването в дълг и договора за учредяване на особен залог са хипотетично и тенденциозно формулирани спрямо крайния извод за основателност на исковете по чл.135 ЗЗД, а не почиват на изложените от САС съображения за увреждащото им действие спрямо кредиторите на несъстоятелността, в този смисъл въпросите почиват само на защитната теза на касатора, ответник по предявените искове по чл.135 ЗЗД, но не формулират правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто в случая няма.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като не са поискани такива от ответна страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1660/02.07.2018 г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, девети състав по в.т.д. № 4796/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.