О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
[населено място] ,25.10.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1387/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пропарт 006” ЕООД против решение № 2948/13.12.2018 г. по т.д.№ 3202/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 50/19.04.2018 г. по т.д.н.№ 6/2010 г. на Врачански окръжен съд . С потвърденото решение , на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ, е спряно производството по несъстоятелност на „Аргус Компютри” ЕООД, поради установяване в хода на откритото производство по несъстоятелност, че имуществото на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по същото. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с довода, че необходимостта от средства – за покриване на текущи разноски – не е обоснована, вкл. досежно дължимо възнаграждение на синдика, доколкото такава информация в отчетите му липсва, не е прието вземане с такъв характер, нито изобщо е определяно възнаграждението на синдика / допълнение към касационна жалба / . Страната намира, че неправилно е приложена по аналогия нормата на чл.629б ТЗ, относима само към покриване на началните разноски на производството по несъстоятелност. Счита, че неправилно не е съобразено обстоятелството, че определение № 173/26.03.2018 г. по т.д.№ 6/2010 г. на Врачански окръжен съд , по определяне на необходимата за привнасяне за нуждите на производството сума от 14 000 лева, за покриване разноски по същото, не е съобщено на кредиторите „ Банка Пиреос България „ АД и „Пропарт 006 „ ЕООД, така както е указано в самия съдебен акт, независимо от вписването му в книгата по чл.634в ТЗ и в Търговския регистър.Касаторът се позовава и на процесуални нарушения на съда, накърняващи правото на защита на страната в процеса, без конкретизация на съдържанието на това нарушение.
Ответната страна – „ Аргус Компютри „ЕООД – в несъстоятелност – не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С молба вх.№ 2548/23.03.2018 г. синдикът на „Аргус Компютри„ ЕООД / в несъстоятелност / е посочил изчерпване на средствата по особената сметка на дружеството в несъстоятелност и необходимост от привнасяне на суми , за покриване разноски по производството / за възнаграждения на синдика, вкл. за минал период /. Производството по несъстоятелност е във фаза след изпълнение на първа частична сметка за разпределение, при изчерпано имущество от масата на несъстоятелността, но и при невъзможност за прекратяването му, съгласно чл.735 ал.2 пр.второ ТЗ, тъй като несъстоятелното дружество е страна във висящо съдебно производство. С определение № 173/26.03.2018 г. по т.д.№ 6/2010 г., Врачански окръжен съд е определил, на основание чл. 629б ТЗ, сумата от 14 000 лева, за внасяне от кредиторите на несъстоятелността, в седмодневен срок от уведомяването им, което е разпоредил изрично за кредиторите „ Банка Пиреос България„ АД и „ Пропарт 006 „ ЕООД. Определението е обявено в търговския регистър. Съобщението до кредитора „Пропарт 006„ ЕООД е връчено при условията на чл.50 ал.1 ГПК , като презумпцията е приложена към дата 10.04.2018 г. . Сумите не са внесени и с решение № 50/19.04.2018 г. по т.д.№ 6/2010 г. съдът по несъстоятелността е спрял производството, на основание чл. 632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ.
Въззивната жалба е с идентично на касационната жалба съдържание. Въззивният съд е потвърдил решението , с мотиви за неотносимост – към законосъобразността и правилността на решението – на установяването точния размер на текущите разноски, доколкото при превишение на внесения депозит остатъкът подлежи на връщане. Приел е, че отчетът на синдика е достатъчен , като сведение за необходимостта от разноски в посочения от съда размер, съобразно включените в него неизплатени / за минал период / и дължими за в бъдеще / с оглед висящността на производството по несъстоятелност, предпоставена от висящото съдебно производство със страна дружеството в несъстоятелност/ възнаграждения на синдика.
В изложението по чл.284 ГПК са формулирани въпросите : При приемане на сметката за разпределение следва ли да се заделят средства за покриване на държавната такса за производството по несъстоятелност ? Разноските за държавната такса за производството по несъстоятелност с приоритет ли са пред разноските свързани с възнаграждението на синдика ? Съдът следи ли служебно за спазването на този ред ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на атакуваното въззивно решение с определение № 189/02.02.1995 г. по ф.д.№ 197/1994 г. на V г.о. на ВС. В п.2 от изложението са преповторени доводи от касационната жалба, досежно необоснованост на необходимостта от средства за покриване на разноски, тъй като възнаграждението на синдика е определено и изплатено като еднократно дължимо за цялото производство по несъстоятелност, въз основа на определение № 480/229.11.2016 г. на съда по несъстоятелността / допълнение към касационна жалба /.
Въпросите са неадекватно формулирани, тъй като в сметката за разпределение не се включва тепърва дължима държавна такса за производството по несъстоятелност, а подлежаща на възстановяване, като заплатена и в този смисъл, съставляваща разноски по несъстоятелността държавна такса за производството / чл. 722 ал.1 т.3 вр. с чл.723 т.1 ТЗ / . При това поредността на удовлетворяването й ,спрямо възнаграждението на синдика, като друг вид разноски / чл.723 т.2 ТЗ / е уредено в закона – чл.722 ал.2 ТЗ .
Дори да биха били коректно формулирани, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ГПК, тъй като отговор на същите не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за потвърждаване на решението за спиране на производството по несъстоятелност, на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ. Въпросът не е относим към предпоставките за прилагане на разпоредбата , а и не би могъл, тъй като би материализирал евентуално възражение на кредитора – касатор срещу съдържанието на частичната сметка за разпределение, което същият е могъл да реализира по реда на чл.728 ТЗ. Съдържанието на предходно одобрената сметка за разпределение, обаче, няма никакво отношение към предпоставките за спиране на производството по несъстоятелност, на основание чл.632 ал.5 вр. с ал.1 ТЗ. Поради непокриване на общия е излишен коментар на допълнителния селективен критерий.
В останалата си част изложението не формулира въпрос, нито такъв е еднозначно изводим, като относим към решаващите мотиви на въззивното решение и в този смисъл съставляващ правен въпрос, съгласно задължителните указания в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2948/13.12.2018 г. по т.д.№ 3202/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: