3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
[населено място] , 23.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и първи октомври,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1721 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. А. Ц. против определение № 3228 от 11.02.2015 год. по ч.гр.д..№ 13 899 / 2014 год. на Софийски градски съд, І г.о., с което е оставено без разглеждане,като просрочено,подаденото от жалбоподателя възражение, на основание чл.423 ал.1 т.1 ГПК – вх.№ 3113650 / 19.03.2014 год.,срещу заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по гр.д.№ 2094 / 2011 год. на Софийски районен съд – 84 състав.Жалбоподателят моли за отмяна на въззивното определение с твърдението,че в изпълнение указанията на съда за представяне доказателства за датата на узнаване за издадената заповед за изпълнение,своевременно е представил такова,с молба от 30.10.2014 год.,неправилно адресирана до Софийски районен съд,по номера на делото по заповедното производство.Доколкото като извършено в указания преклузивен срок процесуалното му действие се явява валидно и следва да бъде съобразено,моли за отмяна на определението от 11.02.2015 год. и връщане на делото за произнасяне от въззивния съд по същество, относно предпоставките за приемане възражението по чл.423 ал.1 т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на обжалване, като преграждащ за развитието на производството по чл.423 ал.1 ГПК, съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Във възражението по чл.423 ал.1 т.1 ГПК , основано на твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, Е. Ц. твърди узнаването й чрез получено от сина му уведомление от Банка „ Д. „ за наложен запор на банковата му сметка, на основание изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д.№ 2094/ 2011 год. на СРС – 84 състав. Твърди узнаването на дата 04.03.2014 год…С разпореждане от 07.10.2014 год. съдът е указал на Е. Ц. представяне на доказателства за твърдяната дата на узнаване.В частната жалба се твърди депозиране на такова доказателство в указания преклузивен срок,но погрешно адресирано до заповедния съд,по ч.гр.д.№ 2094 / 2011 год. на СРС,84 състав .Към частната жалба е приложено и копие от молба,с положен печат на „ Софийски районен съд – заповедно производство „,на дата 30.10.2014 год.и прикрепено към същата уведомление до страната от Банка [фирма] за наложения запор , с дата на издаване на уведомлението 25.02.2014 година. Дори спрямо датата на издаването,във всички случаи предхождаща датата на узнаването,възражението по чл.423 ал.1 ГПК се явява подадено в преклузивния за това срок. С оглед указанията на настоящата инстанция, допълнително е приложено и доказателство – към молба вх.№ 8457 / 22.07.2015 год. – че молбата от 30.10.2014 год. действително се съхранява в деловодството на заповедния съд – СРС,84 състав / положен печат на съда върху копие от същата /, като при постъпването си е резулирана да се докладва едва след връщане на делото, прикрепено към ч.гр.д.№ 13 899 / 2014 год. на СГС, вместо да бъде надлежно препратена.
При така установените обстоятелства, частната жалба се явява основателна.
Правилно и в съответствие със задължителна за същия съдебна практика – опр. № 739 по ч.т.д.№ 637 / 2010 год. на І т.о. ВКС, въззивният съд е указал на длъжника, упражняващ правото си на възражение по реда на чл.423 ГПК, представянето на доказателства за момента на узнаване за заповедта за изпълнение на парично задължение.С оглед заявените с възражението обстоятелства по узнаването,представянето на уведомлението за наложения запор по сметка на длъжника от Банка [фирма] ,удовлетворява изискването за надлежно установяване на спазен срок за депозиране възражението по чл.423 ГПК , доколкото и като подадено на 19.03.2014 год. последното се явява в рамките на едномесечния такъв от възможната най-ранна дата на узнаване за запора – тази на издаване самото уведомление за налагането му – 25.02.2014 год.. Обстоятелството,че страната погрешно е адресирала доказателството за спазване срока до заповедния, вместо до въззивния съд, съгласно чл. 62 ал.2 пр. второ ГПК, не предполага извод за пропускането на срока за изпълнение надлежните по принцип указания на въззивния съд, с което и единствено е мотивирано определението за оставяне възражението по чл.423 ал.1т.1 ГПК без разглеждане .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3228 от 11.02.2015 год. по ч.гр.д..№ 13 899 / 2014 год. на Софийски градски съд, І г.о . .
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество по възражението на Е. А. Ц. , на основание чл.423 ал.1 т.1 ГПК, вх.№ 3113650 / 19.03.2014 година .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :