О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
[населено място], 30.09.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2131/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба на Община Кресна , за отмяна, на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА , на решение от 29.07.2019 г. по ВАД № 160/2017 г. на Арбитражен съд при БТПП.
С молба вх.№ 7573/30.08.2019 г. е претендирано спиране изпълнението на арбитражното решение, на основание чл.48 ал.2 ЗМТА.
С разпореждане от 02.09.2019 г. на изпълняващия функцията на заместник председател на ВКС и ръководител на ТК , исковата молба е оставена без движение , с дадени указания за отстраняване нередовности на същата : посочване на ответник, със седалище и законен представител на същия, посочване цената на иска и внасяне на държавна такса , в размер на 4 % върху същата. В мотивите на разпореждането са дадени и указания във връзка с молбата по чл.48 ал.2 ЗМТА : представяне на платежен документ за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение, в размера , съобразно интереса от отмяна на арбитражното решение. Указанията са съобщени на страната на 19.09.2019 г. .
С молба от 29.09.2019 г. ищецът – Община Кресна – претендира, че на основание чл. 84 т.3 ГПК следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса по делото, тъй като „ предявените искове са с предмет прогласяване нищожност на договори с публично-правен характер „ , като сключени по реда на ЗОП , със страна Общината и чието изпълнение е насочено към задоволяване на обществени потребности от регионално значение. Поддържа твърдението, че спорните вземания са публични , съгласно квалификацията вземанията като публични и частни, дадена в чл.162 ал.2,5,6, и 7 ДОПК , очевидно визирайки хипотезата на чл. 162 ал.2 т.8 ДОПК. Във връзка с исканото спиране на изпълнението на арбитражното решение, ищецът твърди, че е в невъзможност за депозиране на обезпечение, съизмеримо с интереса от отмяната, излагайки причини за това, като е акцентирал на изключително неблагоприятните последици за Общината , в случай че би било изпълнено арбитражното решение.
Въпреки че е формулиран петитум за освобождаване от държавна такса по чл.84 т.3 ГПК , не се касае за допустимо, като предполагано от дискрецията на съда и въз основа на конкретните обстоятелства, искане, а за освобождаване по силата на закона, в случай , че са налице предпоставките на нормата за това. Не такъв е настоящият случай, предвид следното :
Исковете в арбитражното производство са предявени срещу Община Кресна, за събиране на дължима от същата сума – възнаграждение по договор за СМР, по които ищецът „ Инерт бетон комерс„ООД е изпълнител, а Община Кресна – възложител, който договор е сключен по реда на ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Главният иск ищецът основава на споразумение , сключено поради невъзможност за своевременно разплащане от общината, квалифицирайки го като „ новация „ / обективна /, но без посочване на ново и различно правно основание за това / искът отхвърлен / . Евентуалният / уважен / иск е за дължимо по договора за СМР , сключен по реда на ЗОП , възнаграждение. Нищожността на договора за СМР , респ. на предявения новационен договор, не е предмет на предявените искове. Не се касае и за предмет вземания, а за задължения на Община Кресна, в качеството й на ответник по исковете. В този смисъл, изложените от ищеца съображения, в подкрепа на приложението на чл.84 т.3 ГПК , са неверни , но са и напълно неотносими. Разпоредбата на чл.84 т.3 ГПК създава за общините привилегия, поради което не може да се тълкува разширително : не само за искове с предмет публични общински вземания или права върху вещи – публична общинска собственост,но и за спорове по които общините са адресат на з а д ъ л ж е н и я. Липсва и законово деление на задължения на „публични” и „частни„. Логиката на законодателя с разпоредбата на чл.84 ГПК е да съдейства – в обществен интерес , поради което и само при спорове, с предмет публични вземания и вещи – публична собственост – когато тези специфични правни субекти п р е т е н д и р а т права , не и когато друг правен субект претендира такива. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС по събиране на държавни такси от общините в производства с предмет вземания и задължения , възникнали от договори, сключени по реда на ЗОП / така по гр.д.№ 60023/16 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 60211/ 16 г. на ІІІ г.о., по т.д.№ 2479/16 г. на І т.о., т.д.№ 2624/16 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1213/ 2018 г. на І т.о. на ВКС и др. / .
Неотносими към преценката за основателността на молбата по чл.48 ал.2 ЗМТА са изложените от ищеца съображения за липса на парични средства и изключително неблагоприятни последици от изпълнението на арбитражното решение. Достатъчно основание, за оставяне на молбата за спиране на изпълнението без разглеждане , е обстоятелството, че поради неотстранена нередовност на исковата молба същата подлежи на връщане. При редовност на исковата молба, поради невнасяне на указаното обезпечение – при това след посочване цена на иска, съобразно правния интерес на страната, каквото същата не е сторила, за да би бил определен и размера на обезпечението – молбата по чл.48 ал.2 ЗМТА би била неоснователна.
Водим от горното, на основание чл. 129 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т.3 и т.5 и чл. 128 т.2 ГПК , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА , като нередовна , подадената от Община Кресна искова молба с вх.№ 8175/30.08.2019 г. , за отмяна, на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, на решение от 29.07.2019 г. по ВАД № 160/2017 г. на Арбитражен съд при БТПП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 7573 / 30.08.2019 г. за спиране изпълнението на арбитражното решение, на основание чл. 48 ал.2 ЗМТА.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяване на страната, пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: