О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
[населено място], 06.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 544/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Про Пласт „ ЕООД против решение № 290/29.10.2018 г. по т.д.№ 315/2018 г. на Пловдивски апелативен съд , в частта му , в която е потвърдено решение № 443/ 19.10.2017 г. по т.д.№ 71/2016 г. на Смолянски окръжен съд, поправено с решение № 165/30.04.2018 г. по същото дело, за признаване за установени, по предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителни искове задължения на същото дружество към ищеца „ Първа инвестиционна банка „ АД, на основание договор за банков кредит по програма за микрокредитиране № 068LD-M- 000005 , анекс № 1/ 26.11.2010 г. и анекс № 2 / 31.05.2012 г. към същия , в общ размер от 32 039,69 евро, от които 21 052,52 евро – главница , 2262,82 евро – възнаградителни лихви, за периода 18.08.2013 г. – 18.07.2014 г. , 7920,97 евро – наказателни лихви , за периода 18.08.2013 г. – 18.08.2016 г. , такси по управление на кредита – 590,79 евро и други разноски по същия – 209,59 евро, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № 90 / 23.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 220/2016 г. на Мадански районен съд. В касационната жалба е наведен единствено довод, че условие за уважаването на иска по чл.422 ал.1 ГПК е разграничаването на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК , в извлечението от счетоводните книги и в исковата молба .Страната се позовава на висящо към момента на депозиране на касационната жалба тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС по този въпрос. Други касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение не са развити.
Ответната страна – „ Първа инвестиционна банка „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, считайки формулираните въпроси и прпеждепосоченото тълкувателно дело неотносими към фактическата и правна страна на спора.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в съответствие със съдържанието на касационните доводи и изложението по чл.280 ГПК, настоящият състав съобрази следното :
За потвърди частично първоинстанционното решение по отношение длъжника по договора за кредит „Про Пласт” ЕООД, въззивният съд е приел, че кредиторът – ищец е обявил предсрочната изискуемост на кредита с по-рано отправената – съответно получена от длъжника на 15.07.2014 г. – покана за изпълнение и считано от 18.07.2014 г. , след изтичане на предоставения със същата покана тридневен срок за изпълнение на длъжника и предвид изричното съдържание на поканата, съдържаща волеизявление ,че след изтичането на този тридневен срок кредитът ще се счита изцяло за предсрочно изискуем. Съдът изрично е коментирал липсата на последващи доказателства за извършвани, съответно приемани от кредитора погашения съобразно договорения погасителен план, в разрив с вече обявената предсрочна изискуемост, приета от първоинстанционния съд като предявена две години по-късно. Въззивникът – ответник не е оспорвал установения размер на вземанията. Съобразно приетата за настъпила на 18.07.2014 г. предсрочна изискуемост на кредита е редуцирана дължимата възнаградителна лихва – до този момент, съобразявайки по отношение на същата претенция и уважено от първоинстанционния съд възражение за погасителна давност, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано за неправилност. Аналогичен обхват на въззивното обжалване е съобразен и досежно претенцията за дължима наказателна лихва – за период и след 18.07.2014 г., но върху цялата падежирана главница по договора за кредит. Приетият различен момент на настъпила предсрочна изискуемост е обусловил отхвърлянето на исковете срещу поръчителя по договора за кредит – М. П., предвид непредявен от кредитора иск срещу длъжника, в срока по чл.147 ал.1 ЗЗД. В тази му част въззивното решение не е обжалвано от кредитора.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Обвързан ли е съдът по установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК, от датата на настъпила предсрочна изискуемост , посочена от банката – заявител в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК ? ; 2/ При установяване от съда на дата на настъпване на предсрочна изискуемост, различна от посочената от банката – заявител в заповедното производство , подлежи ли на отхвърляне иска по чл.422 ГПК? ;3/ За да бъде редовно изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит, нужно ли е да съдържа данните по чл.60 ал.2 т.1-3 ЗКИ или поне общия размер на задължението по кредита, с посочена главница, лихви по вид и период, размер и основание на таксите и разноските, разпоредби от договора, на чието основание банката е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост, от коя дата настъпва предсрочната изискуемост и защо – какви точно факти са се осъществили / неплащане на кои точно задължения по размер и падеж /, които са основания да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем и по коя клауза от договора ? ;4/ При наличие на вече отправено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за кредит от страна на банката, означава ли последващото уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост по същия договор от същата банка, между същите контрагенти, че след първоначалното обявяване на предсрочната изискуемост банката е оттеглила това свое уведомление и до отправянето на второто уведомление не е отнела на контрагентите си преимуществото на срока по договора за кредит ?
Касаторът не е обосновавал изобщо, дори с формално цитиране на хипотеза по чл.280 ал.1 или ал.2 ГПК, допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Последното е достатъчно за недопускане на касационното обжалване .
Независимо от предходното, формулираните въпроси са напълно неотносими към поддържаните касационни доводи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, които пък са напълно неотносими към фактическата и правна страна на спора. Визираното разграничение на падежирани и непадежирани вноски и образуваното тълкувателно дело № 8 / 2017 г.
на ОСГТК на ВКС, по което вече е постановено Тълкувателно решение , касаят хипотеза на недоказано настъпила предсрочна изискуемост на кредита, с оглед допустимостта на разглеждането и уважаването на предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск, по отношение на падежираните вноски – прието за допустимо и без разграничаването им в заявлението по чл.417 ГПК. От друга страна и доколкото настоящата инстанция служебно следи за нищожност и недопустимост на въззивното решение, формулираните въпроси са неотносими и към такъв порок на съдебния акт, за да биха били коментирани, независимо от необосноваването на допълнителния селективен критерий, съгласно задължителните указания в ТР №1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС . Настоящият състав не намира, че въззивното решение страда от такъв порок и по различни от въведените с въпросите на касатора съображения.
Нещо повече, въпрос трети е в разрив с фактологията по спора, доколкото и исковата молба, и заявлението по чл.417 ГПК съдържат индивидуализация на вземанията на кредитора по вид и размер , а и съдът е съобразил, като обявило предсрочната изискуемост, именно онова негово по-ранно волеизявление, съдържащо данни относно вида и размера на изискуемите от длъжника вземания. Въпрос четвърти е и нелогичен спрямо обхвата на касационното обжалване, предвид обстоятелството, че приетата по-ранна дата на предсрочна изискуемост, освен отхвърляне на исковете срещу поръчителя М. П. , е била и основание за намаляване отговорността на „Про Пласт„ЕООД , досежно дължими към банката вземания от възнаградителна и наказателна лихви, частично отхвърлени с въззивното решение. Отговор на въпроса, в поддържания от касатора смисъл, би предпоставил извод , неприложим за правния резултат по спора, с оглед принципа за невлошаване положението на жалбоподателя / чл.271 ал.1 пр. второ ГПК /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290/ 29.10.2018 г. по т.д.№ 315/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Про Пласт „ЕООД, на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал. 8 ГПК и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, да заплати на „Първа инвестиционна банка „ АД разноски за настоящата инстанция , в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: