О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 06.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 1954/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], против определение № 252 от 21.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 140/2019 г. на Окръжен съд Враца.
Ответниците по частната касационна жалба – Б. и А. Б., действащи чрез своя баща и законен представител М. К., чрез адв. П. В., са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд Враца е отменил определение от 21.01.2019 г., постановено по гр.д. № 4321/2018 г., с което е допълнено определението от 02.11.2018 г. по същото дело в частта за разноските и вместо това е отхвърлил като неоснователна молбата на ответника и настоящ частен касатор по чл. 248,ал.1 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният съд е изследвал развитието на първоинстанционното производство, с предмет пряк иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, образувано по искова молба на ответниците по настоящата жалба. Установил е, че преди застрахователят да депозира отговорa, с който оспорва исковете, ищците са оттеглили претенциите си и са поискали прекратяване на делото. Като решаващ извод за отмяна на определението въззивната инстанция е посочила, че нормите на чл. 493а, ал. 4 КЗ вр. § 96, ал. 3 ПЗР на КЗ, приложими в конкретния случай, дерогират общите правила на чл. 78, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК, което обуславя неправилност на определението от 21.01.2019 г. по гр.д. № 4321/2018 г. на Районен съд Враца.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, е поставил следния въпрос: 1. „При прекратяване на делото поради оттегляне на иска дължи ли се присъждане на разноски, направени от ответника след прекратяване на производството?“. Частният касатор обосновава наличие на противоречие на изводите на въззивния съд с практика на ВКС, обективирана в определение № 289/12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 255/2011 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 438/17.07.2009 г. по ч.т.д. № 352/2009 г. на I т.о. на ВКС, определение № 309/05.10.2011 г. по гр.д. № 192/2011 г. на I г.о. на ВКС, определение № 736/23.12.2010 г. по ч.гр.д. № 689/2010 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 186/22.06.2015 г. по гр.д. № 981/2015 г. на II г.о. на ВКС и определение № 155/01.04.2016 г. по гр.д. № 1347/2016 г. на IV г.о. на ВКС.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.
С оглед така възприетата дефинитивност, формулираният от частния касатор въпрос не обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият не е свързан с решаващите изводи на състава, нито с неговото процедиране. Въпросът за дължимостта на разноски в общото гражданско съдопроизводство не е обусловил решаващите изводи на въззивния състав, доколкото същият изцяло е споделил изводите на районния съд по приложението на чл. 78, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК. Претенцията на застрахователя за разноски е оставена без уважение, поради наличие на процесуални правни норми в специален закон /КЗ/, които дерогират приложението на общите правила. Ето защо, при така установената липса на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, страната не може да установи и допълнителен критерий, тъй като цитираната от нея практика, като неразрешаваща релевантен въпрос е неотносима към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК а по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касаторът не е посочил нито един акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз и не може да се направи извод за наличие на противоречие на въззивното определение с него.
С оглед изложеното, касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато.
Насрещната страна претендира разноски. Договорено е процесуалното представителство на ответниците пред ВКС да се осъществява безплатно в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 ЗА, като страната представя договор за правна помощ и молба за определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/2014 г. Искането съгласно нормите на чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА е основателно и следва да се уважи. Дължимото възнаграждение, изчислено по реда на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2014 г., е 937.50 лв. за всеки ищец. Страната е поискала възнаграждение в размер на 600 лв. за всеки ищец, поради което до този размер следва да бъде уважена претенцията й.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 252 от 21.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 140/2019 г. на Окръжен съд Враца.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, [населено място], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Б. и А. Б., възнаграждение за процесуално представителство на страните по делото в размер на 600.00 лева на всеки от тях поотделно.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: