О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр. София, 11.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1069/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 и чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. И. С. и С. Г. С., лично и в качеството й на пълномощник на С. С., против определение № 4/02.01.2019 г. по ч.т.д. № 716/2018 г. на Апелативен съд Варна.
Ответникът по жалбата – „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], не депозира становище.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване и частно касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Варна е оставил без разглеждане частната жалба на С. Г. С., лично и в качеството й на пълномощник на С. И. С. срещу определение № 3225/20.09.2018 г. по т.д. № 243/2011 г. на Окръжен съд Варна в частта му, с която е оставена без уважение молба вх. № 24843/27.08.2018 г. за насрочване на заседание по молба за възстановяване на срок вх. № 34292/18.11.2013 г., и е потвърдил определение № 3225/20.09.2018 г. по т.д. № 243/2011 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която е оставена без разглеждане молбата с вх. № 24843/27.08.2018 г. по отношение на С. И. С. и в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение от 06.10.2014 г. по т.д. № 243/2011 г. на Окръжен съд Варна. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че определението, с което съдът се произнася по молба за насрочване на заседание по молба за възстановяване на срок, е непопадащо сред определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, срещу които може да се подават частни жалби. Освен това е констатирано, че по молбата има произнасяне с протоколно определение от 06.10.2014 г., поради което повторно искане в същия смисъл е недопустимо.
Съдът е обосновал законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес по отношение на С. С. за подаване на молба вх. № 24843/27.08.2018 г. с отсъствието на данни за присъединяване на последния към посочените частни жалба и молба за възстановяване на срок. На основание чл. 247 ГПК са възприети за правилни действията по служебното отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение от 06.10.2014 г.
Частната жалба, в частта срещу определението, с която състав на Апелативен съд Варна е оставил без разглеждане частната жалба на С. Г. С., лично и в качеството й на пълномощник на С. И. С., срещу определение № 3225/20.09.2018 г. по т.д. № 243/2011 г. на Окръжен съд Варна в частта му, с която е оставена без уважение молба вх. № 24843/27.08.2018 г. за насрочване на заседание по молба за възстановяване на срок вх. № 34292/18.11.2013 г. е неоснователна. Законосъобразно е приетото от състава на апелативния съд , че определенията по движение на делото не подлежат на инстанционен контрол.
С оглед изложеното, в тази част определението следва да бъде потвърдено.
По частната касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
С изложението си на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторите са поддържали, че обжалваното определение, в частта му с която е потвърден акта на първостепенния съд е „очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, вероятно нищожно и недопустимо”. Очевидната неправилност, страната е извела от липсата на произнасяне от съда по обективираните в молба вх. № 24843/27.08.2018 г. искания за насочване на съдебно заседание във връзка с тяхна молба за възстановяване на срок /вх. № 26833/09.09.2013 г./. Считали, че не е налице очевидна фактическа грешка, а непроизнасяне на съда по молбата по чл. 64 ГПК. Излагат съображения за незаконосъобразност на извършената поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 06.10.2014 г., като са заявили че очевидната неправилност се „ виждала от изложението в касационната жалба” .
Неоснователни са оплакванията на частните касатори за нищожност и недопустимост на обжалваното определение в разглежданата част. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожен е всеки акт на съда, който не дава възможност да бъде припознат като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Всички тези пороци могат да засегнат и определението и разпореждането, като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, скрепено с държавната принуда. В случая не е налице нито един от пороците, които могат да обусловят нищожност на обжалваното определение – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това основание, в случая, частният касатор пространно е извел от обстоятелства, сочени като негови възприятия и твърдения, несъобразени от въззивния съд т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност.
Не следва да бъде разглеждано и „особеното” искане на настоящите двама частни касатори по чл. 95 ГПК за предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като обхватът на правната помощ е специфичен. Тя се предоставя превантивно, преди започване на делото /чл. 21, т. 1 ЗПП/, за подготовка на документи за завеждане на делото и процесуално представителство по същото /чл. 21, т. 2 и 3 ЗПП/, както и при задържане по ЗМВР, ЗМ или ЗДАНС /чл. 21, т. 4 ЗПП/. В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези. Съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Видно от приложеното към съвместната им жалба нотариално заверено пълномощно от датата 8.VІ.2016 г. частната касаторка С. Г. С. действа по отношение на частния касатор С. И. С. не само в качеството си на негова съпруга, но също и „като лице с адвокатски права” или с юридическа правоспособност, което изключва наличието на хипотезата на чл. 94 ГПК /в този смисъл определение № 423/19.10.2018 г. по ч.т.д. № 1977/2018 г./.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4/02.01.2019 г. по ч.т.д. № 716/2018 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на С. Г. С., лично и в качеството й на пълномощник на С. И. С. срещу определение № 3225/20.09.2018 г. по т.д. № 243/2011 г. на Окръжен съд Варна в частта му, с която е оставена без уважение молба вх. № 24843/27.08.2018 г. за насрочване на заседание по молба за възстановяване на срок вх. № 34292/18.11.2013 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4/02.01.2019 г. по ч.т.д. № 716/2018 г. на Апелативен съд Варна в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: