Определение №308 от 11.6.2019 по тър. дело №64/64 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр. София , 11.06.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на трети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 64/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Алианц България„АД против решение № 437/22.02.2018 г. по т.д.№ 2943/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2935/02.05.2017 г. по гр.д.№ 15269/2013 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против И. К. Ш. иск, с правно основание чл.402 ал.1 ТЗ / отм./ вр. с чл.45 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 34 673 лева – регресно вземане по обезщетение за имуществени вреди, причинени на автомобил, застрахован по „Каско„ при ЗАД „Алианц България” АД, от ПТП на 13.06.2004 г., които вреди се твърдят настъпили по вина на ответника. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид недопускане на поисканата с въззивната жалба допълнителна автотехническа експертиза, с което е останал непопълнен доказателствения материал по делото и необсъждане на всички доказателства по делото / св. показания на С. и Г. /. Оспорва се позоваването на въззивния съд на неустановяване достатъчно доказателства за противоправно поведение на ответника в досъдебното наказателно производство, прекратено на това основание. Твърди се необоснованост, предвид грубо нарушаване на правилата на формалната логика и опитните правила.Излагат се съображения относно недостоверността на показанията на св.Д., кредитирани от съда и за обективността на показанията на св. С., които съдът е отказал да съобрази като вътрешно противоречиви. Според страната , преценени обективно и в съвкупност събраните доказателства биха установили обстоятелството, че делинквентът е предприел навлизане в кръстовището не от стоп-линията, а след нея, както и не в секундата, когато за същия е светнал зелен сигнал, с което е предпоставил ПТП, без причина за същото да е неправилно проектирана циклограма на светофарната уредба.
Ответната страна – И. К. Ш. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поддържано единствено в хипотезата на „очевидна неправилност” по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното :
Предявен е регресен иск , с правно основание чл.402 ал.1 ТЗ / отм./, след удовлетворяване от ищеца – ЗАД „ Алианц България „АД на собственика на пострадал при ПТП от 13.06.2004 г. лек автомобил, в обезщетяване на претърпени имуществени вреди, на основание сключен застрахователен договор по застраховка „Каско„, в размер на исковата сума от 34 673 лева . Искът е предявен срещу И. К. Ш., с твърдение че поведението на същия – в нарушение на ЗДвП , предвид навлизане на червен сигнал в кръстовището на [улица]и ул. „Г.„ – София, е в причинна връзка с настъпилото ПТП , от което е причинено обезщетеното увреждане. Упоменатата причина е изведена от съставения констативен протокол за ПТП.
Ответникът, при повторното първоинстанционно разглеждане на спора, след постановена отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.5 ГПК , оспорва приноса си за настъпване на ПТП, респ. истинността на съставения констативен протокол за ПТП. Позовава се и на обстоятелството, че образуваното срещу него досъдебно производство е прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление, както и че паралелно е образувано досъдебно наказателно производство срещу други участници / свидетелите Г. и С. / в усложнения механизъм на ПТП, прекратено поради амнистия.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният се е позовал на заключенията на назначените автотехнически експертизи, ценени в съответствие със събраните свидетелски показания, като излагайки изрични съображения кои от последните кредитира и кои игнорира, както и мотивите за това, е приел, че по делото липсват доказателства, установяващи главно и пълно вината на ответника за настъпването на ПТП, предвид недоказано противоправно / нарушение на ЗДвП / поведение на същия. С въззивната жалба е поискана допълнителна автотехническа експертиза „ относно причината за настъпване на процесното ПТП и конкретно какво разстояние е изминал управлявания от ответника автомобил от потеглянето до мястото на удара„. Поисканата допълнителна експертиза се основава на твърдението на ищеца, че задачата на първоначалната следва да се изготви при възприемане местоположение на управлявания от ответника автомобил след стоп-линията пред съответната светофарна секция / на 13-14 м. навътре в кръстовището /, а не преди същата, като това именно нарушение на ответника, а не циклограмите на отделните светофарни секции на увреждащия и пострадалия автомобили, е било предпоставката за настъпване на ПТП. Въззивният съд е оставил без уважение искането, обосновавайки се / във въззивното решение / с липса на обективни и достатъчно доказателства за приемане на това конкретно местоположение на увреждащия автомобил. Съобразен е и разпитът на вещото лице в съдебно заседание. Същото е уточнило, че по технически път е невъзможно да се установи местоположението на увреждащия автомобил , нито дали някой от водачите на двата автомобила е навлязъл на червен сигнал в кръстовището. Изрично са коментирани в решението показанията на св. С. и некредитирането им поради непълнота, а и недостоверност, предвид вътрешната им противоречивост, вкл. по съображения за неточност на възприятията му,предвид наблюдаването под ъгъл и т.нар.. грешка на паралакса, коментирана от вещото лице. Доколкото не е установен конкретен механизъм за настъпване на ПТП и настъпване на вредите в причинна връзка с поведението на ответника, а само предположения за причините – допусната грешка от 1 секунда в преценката на някой от двамата водачи / на л.а. „Мерцедес 190” – увреждащия или л.а. „Ауди „ – увредения , довела до преждевременно потегляне на първия или до неправилно преценена възможност за изтегляне на втория, в рамките на жълтия за същия сигнал на светофарната уредба / и л и неправилно проектирана циклограма на светофарната уредба, разрешаваща на практика в един и същ момент от цикъла два конфликтни автомобила да навлязат едновременно в кръстовището, искът не е приет за доказан и като такъв – за основателен.
В изложението по обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава единствено на „ очевидна неправилност” , по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обосновавайки я с допуснати процесуални нарушения : необсъдени показания на свидетелите С., С. и Г. и недопусната допълнителна автотехническа експертиза.
„Очевидната неправилност „предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Настоящото обосноваване е относимо към основанията за преценка на правилността на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК и в производство по чл.290 ГПК, но не и към „ очевидна неправилност „ в производство по чл.288 ГПК, доколкото само от съдържанието на мотивите на въззивния акт, при това коментиращи обстойно всички гласни доказателства и обосноваващи изрично причините за некредитиране на отделни свидетелски показания, както и причините за недопускане на допълнителната автотехническа експертиза, е неустановима неправилност на крайния резултат.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 437/22.02.2018 г. по т.д.№ 2943/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”АД, на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на И. К. Ш. разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top