О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
[населено място], 25.02.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 301/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Н. К. против определение № 338/28.01.2019 г. по т.д.№ 2579/2019 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от същата страна молба за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на влязло в сила решение № 2110/08.11.2013 г. по гр.д.№ 1234/2013 г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателката оспорва правилността на атакуваното определение, изразявайки общо несъгласие с мотивите му.
Ответната страна – Гаранционен фонд – оспорва частната жалба, споделяйки мотивите на атакуваното определение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ производството по отмяна, съдебен акт.
За да остави молбата за отмяна без разглеждане , съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че посоченото от страната обстоятелство – Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, относно кръга лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена на техен близък смърт, разширен спрямо предходно постановените ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., не може да се квалифицира като такова по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, съгласно изрично приетото в т.1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото извършената тълкувателна дейност не съставлява сама по себе си факт или обстоятелство в обхвата на фактическия състав по иска, в случая – с правно основание чл.226 КЗ / отм./, нито писмено доказателство за такъв факт, то същата не може по естеството си да се отнесе към обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, нито към което и да било друго основание за отмяна по същата разпоредба.
Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, искът на молителката, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ е отхвърлен, поради недоказана активна материалноправна легитимация на лице от кръга лица, с право на обезщетяване, съгласно преждецитираните Постановления на ВС, предвид родствената й връзка с починалия – нейн дядо. С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК бе прието, че освен лицата по ППВС № 1/1961 г. и № 5/1969 г. / като ППВС № 2/1984 г. е прогласено за изгубило сила / обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди по изключение и на всяко друго лице, което е създало трайна и емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Безспорно осъществената с ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК тълкувателна дейност е в разрив с приетото от съда с влязлото в сила решение,макар последното да е в съответствие със задължително за същия тълкуване към момента на постановяване на въззивното решение. Неправилното приложение на закона , като резултат от тълкуването му, е порок на постановения акт, но не и обстоятелство, относимо към фактическата страна на спора, нито писмено доказателство за такова обстоятелство. Отмяната по Глава ХХІV ГПК е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения, но на изчерпателно изброените в чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК основания, между които не е нарушението на материалния закон. Това е и обобщено логиката на постановеното в т.1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което предходният, а и настоящият състав са длъжни да се съобразят : последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. След като твърдението на страната е относимо към неправилност, поради нарушение на материалния закон, то очевидно по естеството си не може да се отнесе към основанията по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, нито към друго , съгласно същата разпоредба. Следователно, молбата за отмяна не съдържа н а д л е ж н и твърдения за наличие на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК, поради което като недопустима следва да се остави без разглеждане, съгласно приетото в т.10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338/28.01.2019 г. по т.д.№ 2579/2019 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: