О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
гр. София, 13.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
разгледа докладваното от съдия Чаначева т.д. № 1427/2019 г., при което констатира следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Т. В. Т. против определение №889 от 13.03.2019г. по гр.д. №3176/18г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по молбата – ЗК “Лев Инс“ АД, [населено място], не е заявил становище.
За да се произнесе по частната жалба, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по молба на частният жалбоподател Т., чрез процесуалният й представител – адв. Н. Д. с искане за изменение на поставеното решение по иск с правно основание чл.226 КЗ / отм./ в частта му за разноските и по-конкретно изменение, свързано с уваженото възражение на застрахователя за намаляване на разноските за процесуално представителство, направени от Т., поради прекомерност. Съдът е оставил без уважение така подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК, като е приел, че в мотивната част подробно е обосновал извода си относно основателността на възражението по чл.78,ал.5 ГПК. посочил е, че въпреки обема на приложеният материал, делото не е фактически сложно, както и същото не е усложнено и от правна страна. Съставът е подчертал, че присъденото обезщетение и след уважаване на искането не само е съобразено с Наредба № 1, но е и по-високо от определения с нея минимум като и е съобразено и заплащането на ДДС.
Определението е правилно.
С частната си жалба, страната е разгледала процесуалните действия на съда във връзка с инициираното производство по чл.248, ал.1 ГПК, като в заключение е повторила искането си да бъде изплатен пълният размер на договореното адвокатско възнаграждение -21193.33лв. / с ДДС 25432лв./ , а не намаленото от съда до размер на 17 000лв.Страната е поддържала, че разгледаната хипотеза не отговаряла на „масовия случай- депозиране на бланкетни молби и жалби съответно казуса ПТП”. Този извод е обоснован с това, че били назначавани редица експертизи, по които били формулирани задачи и макар и само в едно заседание пред въззивния съд, било осъществено и процесуално представителство. Поддържано е още , че обема на извършената работа отговарял на договореното адвокатско възнаграждение, както и материалния интерес, който бил защитаван бил значителен. Страната е поддържала и противоречие с чл.101 ДФЕС изведен от неотносимо към случая тълкуване на съда на ЕС, направено по преюдициално запитване, за което самата страна е посочила че няма връзка с разглеждания случай, а едни от въпросите касаел забрана под „ страх от дисциплинарно наказание” страните да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния определен размер.
Доводите са неоснователни.
Не са налице предпоставки за ревизиране на преценката на въззивния съд относно прекомерноста на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно е обусловено от предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар. В случая тази преценка е направена от възивният съд мотивирано – отчетено е, че е проведено едно заседание по спора. Представената медицинска документация е била на разположение на страната т.е. тя не е следвало, с оглед спора да се снабдява нарочно с нея , освен това изслушаните експертизи по спора, както и формулирането на въпроси по тях съставлява основен и дължим адвокатски труд т.е. това е минималното, което пълномощникът дължи за добро водене на процеса и за доказване на твърденията на страната, която представлява. Или положените са изискуемите усилия по едно несложно правно дело, по което е налице и тълкувателна практика на ВКС и константна на съдилищата, както и яснота по отношение на доказването на фактите относими към фактическия състав на чл.226 КЗ / отм./. Обширният доказателствен материал е бил изследван от експертите, като страната не е следвало да интерпретира нито фактически, нито правно този обем, с оглед нейната защита. Така, правилен е извода на съда, че извършените процесуални действия обуславят по-ниска фактическа и правна сложност на делото, предпоставяща намаляване на заплатения адвокатски хонорар.Освен това съдът е съобразил изцяло, нормата на чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, която фиксира долна граница на допустимото намаляване на адвокатското възнаграждение от съда в случай на неговата прекомерност, като е съобразил минималното дължимото адвокатско възнаграждение .съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Цитираното дело на Съда на ЕС е изцяло неотносимо към поддържаната от страната защитна позиция, тъй като съдът не е присъдил по-малко от минимално дължимото за този род защита.
С оглед това постановеното определение следва да бъде потвърдено
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВРЪЖДАВА. определение №889 от 13.03.2019г. по гр.д. №3176/18г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: