4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
[населено място], 13.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи април, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 2778 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо и чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Данс Енерджи„ ЕООД / в несъстоятелност / против определение № 632/17.10.2019 г. по ч.т.д.№ 2160/2019 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от същата страна частна жалба срещу определение № 120/19.06.2019 г. по т.д.№ 2531/2018 г. на състав на І т.о. на ВКС. С последното е оставено без уважение искането на „Данс Енерджи„ ЕООД – ответник в производството по предявен от „Първа инвестиционна банка„ АД иск по реда на чл.422 ГПК , за установяване на вземане на основание сключен договор за банков кредит, за който кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – да се обезсилят издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, предвид прекратяване на производството по т.д.№ 2531/2018 г. по описа на І т.о. на ВКС, с обезсилване на първоинстанционното и въззивното решения, поради предявен от ищец отказ от иска , на основание чл.233 ГПК / определение № 39/13.03.2019 г. по т.д. № 2531/2018 г. на І т.о. на ВКС /.
Жалбоподателят оспорва атакуваното, въззивно по характер определение № 632/17.10.2019 г. по ч.т.д.№ 2160/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, като излага подробни съображения относно неправилността на определението за оставяне без уважение искането й за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, вкл. като явяващо се в противоречие с т.13 пар.2 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след като е налице отказ от иска и прекратено производство по чл.422 ГПК на това основание. Изхождайки от последиците на тази неправилност страната се аргументира, че с оставяне на частната й жалба без разглеждане недопустимо е лишена от каквато и да било защита срещу предявените от ищеца „Първа инвестиционна банка„АД материални права,вкл. в производството по несъстоятелност на „Данс Енерджи” ЕООД , в което вземането – предмет на исковото производство по чл.422 ГПК / част от общото вземане на същия кредитор / е предявено и прието, но последващо предявеният от длъжника иск по реда на чл.694 ТЗ е прекратен, именно с оглед висящото към този момент производство по реда на чл.422 ГПК. Така, според страната, с отказа за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист в правния мир е останал изпълнителен титул за вземане, нескрепено със сила на пресъдено нещо.В този смисъл определение № 120/19.06.2019 г. по т.д.№ 2531/2018 г. на състав на І т.о. на ВКС се сочи като преграждащо изобщо защитата на длъжника,вкл. и в образуваното изпълнително производство.
Към частната жалба на „ Данс Енерджи „ ЕООД / в несъстоятелност / се е присъединило „Ойл БГ„ ЕООД / в несъстоятелност/, с молба от 15.11.2019 г. на синдика на дружеството, конституирано като съответник на „Данс Енерджи„ ЕООД , в качеството на солидарен със същото длъжник на ищеца .
Ответната страна – „ Първа инвестиционна банка „ АД – оспорва частната жалба , като счита, че за процесуалната й допустимост е било необходимо обосноваване на основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 или ал.2 ГПК, каквото няма. В евентуалност оспорва основателността й, тъй като не са налице предпоставките за обжалване на определение № 120/19.06.2019 г. по т.д.№ 2531/2018 г. на състав на І т.о. на ВКС, съгласно чл. 274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 ГПК – като преграждащ развитието на производството по частната жалба на „Денс Енерджи„ ЕООД / в несъстоятелност / против определение № 120/19.06.2019 г. по т.д.№ 2531/2018 г. на състав на І т.о. на ВКС , за преценка по същество на правилността му. Неоснователно е възражението на ответната страна за необходимост от изложение по чл. 274 ал.3 ГПК.
За да остави частната жалба на „ Денс Енерджи „ ЕООД / в несъстоятелност / без разглеждане , предходния състав на ВКС е приел, че определението по искането за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист , макар и като последица от преграждащото развитието на производството определение за прекратяването му, поради отказ от иска , е самостоятелно, не е част от същото и преценката за обжалваемостта му следва да се извърши независимо от преграждащия характер на определението за прекратяване. Съдът е отрекъл преграждащият му за производството характер, в хипотезата когато е оставена без уважение молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист / но в тази хипотеза само изпълнителното производство остава евентуално висящо,респ. подлежащо на развитие след приключване на производството по чл.422 ГПК /, за разлика от обратната хипотеза – когато молбата бива уважена, цитирайки практика на състави на ВКС в подкрепа на последното, но при напълно различна от настоящата хипотеза .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
С определение № 39/13.03.2019 г. по т.д. № 2531/2018 г. на І т.о. на ВКС производството по делото – образувано по реда на чл.422 ГПК – е прекратено, поради отказ от иска , на основание чл.233 ГПК . Ответникът е депозирал частна жалба вх.№ 3415/10.04.2019 г. , която с оглед петитума й, с определение № 360/05.06.2019 г. по ч.т.д.№ 1304/2019 г. на състав на ІІ т.о. на ВКС , е квалифицирана като искане за допълване на определение № 39/13.03.2019 г., с произнасяне по обезсилване заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, като последица от прекратяване на производството по чл.422 ГПК, поради отказ от иска. С определение № 120/19.06.2019 г. по т.д.№ 2531/2018 г. на състав на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.250 ГПК, искането е оставено без уважение, като изхождайки от задължителните указания в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.13 пар.2 – съдът е счел, че няма основание да уважи искането, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила. За последното съдът се е позовал на обстоятелството, че вземането – предмет на заповедта и иска по чл.422 ГПК – е било предявено в производството по несъстоятелността и прието в списъка на приетите вземания, съставен от синдика и одобрен от съда, с оставено без уважение възражение на длъжника „ Денс Енерджи „ ЕООД. Страната оспорва влизането й в сила, позовавайки се на предявен от нея отрицателен установителен иск по реда на чл.694 ТЗ, производството по който е било прекратено именно поради висящността на производството по реда на чл.422 ГПК, като образувано по-рано, между същите страни, за същото вземане и с оглед утвърдена съдебна практика в този смисъл. Така, заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, с оглед последващото прекратяване и на производството по чл.422 ГПК, остават изпълнителен титул в полза на кредитора, без същият да е основан на акт със сила на пресъдено нещо, но и без процесуален способ за защита на длъжника.
Частната жалба е основателна.
Съгласно т.13 пар.2 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/ 2013 г. – на ОСГТК на ВКС заповедта за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, като изрично са визирани изключенията, на каквото се е позовал съда, постановил определение № 120/19.06.2019 г. по т.д.№ 2531/2018 г. . Когато са налице предпоставки за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист, това е последица в изключителен интерес на длъжника – ответник , относима към висящността и развитието на изпълнителното производство , поради което, макар и да не произтича от предявена от него искова претенция в хода на съдебното производство, предявяването на молба с такъв петитум съставлява искане за допълване на определението за прекратяване, по реда на чл.250 ГПК, както впрочем е и разгледана от съда в определение № 120/19.06.2019 г.. Съгласно чл.250 ал.3 ГПК, съдебният акт постановен в това производство подлежи на обжалване по общия ред и следователно е налице хипотеза на допустимо обжалване по реда на чл. 274 ал.1 т.2 вр. с чл.250 ал.3 ГПК. Утвърдена е съдебната практика, че производствата по чл.249, чл.250 и чл.251 ГПК са допустими и по отношение определенията на съда. Изрично е прието приложението им в заповедното производство – т.7 пар.2 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето относно съдбата на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не е факултативна, а задължителна последица от развитието на производството по чл.422 ГПК, защото само по този начин се осигурява съответствие между последиците в правния мир за всяка от страните, в зависимост от изхода на производството и формираната или не сила на присъдено нещо относно материалното право на кредитора – предмет на иска.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 632/17.10.2019 г. по ч.т.д.№ 2160/2019 г. на състав на І т.о. на ВКС.
ВРЪЩА делото за произнасяне на състава на ІІ т.о. на ВКС по съществото на частната жалба срещу определение 120/19.06.2019 г. по т.д.№ 2531/2018 г. на състав на І т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: