5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 31.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1630/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. С. К. против решение № 46 от 07.01.2019 г.и касационна жалба против решение №795 от 08.04.2019г. и двете постановени по гр.д. № 1344/2018г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация- З. Б. Д., чрез пълномощника си – адв. С А. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационните жалби до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба против решение № 46 от 07.01.2019 г. по гр.д. № 1344/2018г. на Софийски апелативен съд:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът чрез пълномощника си – адв. С. е очертал предмета на обжалване, като е посочил, че атакува постановения съдебен акт в частта му, с която са отхвърлени предявените от Н. К. искове с правно основание чл.27вр.чл.30 ЗЗД и чл.27 вр. чл.30 ЗЗД – „ за унищожаване на авал, поради заплашване и измама”. Страната е посочила нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и я е възпроизвела текстово. Възпроизвела е накратко и защитната си теза в производството, като е развила отново разбирането си, че в мотивите си, съдът приел, че авалът бил осъществен в надлежната форма за действителността му, обаче било записано в записа на заповед „авалист” а не „поръчител”, каквото било изискването на чл.484 ТЗ. Посочено е, че думата авалист била непонятна за касатора, но той подписал, че дава съгласие дружеството да върне сумата, посочена в записа на заповед, но не бил разбрал, че се обвързва като поръчител. Посочено е още, че нямало нормативен акт, в който да е включен термина „авал” или „ авалист”. Така са поставени пет въпроса – всичките свързани общо с характеристиката на авала и неговото отличаване от сходни правни институти.. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.
Поставените въпроси съдържателно обосновани с общо теоретични теми относно правната същност н авала и отграничаването му от сходни институти в гражданското и търговското право не са релевантни като несвързани с решаващите изводи на състава, който е приел,по иска по чл.27, вр. чл.29 ЗЗД, че състоянието на заблуждение следва да е предизвикано умишлено, а не да е резултат от погрешни субективни изживявания на лицето, като в случая страната не е поддържала такива умишлени действия, а е твърдяла, че е сключила сделката, поради липса на информираност, незнание на същността и правните последици на авала, за което не се твърди, че е в причинна връзка с поведението на ответната страна или от третото лице- В. Р.. Направен е извод, че това незнание не обосновава извод за основателност на иска, тъй като е налице презумпцията, че съгласно КРБ- чл.58,ал.1, чл.86, ал.2 и чл.88, ал.3, всички граждани са длъжни да спазват законите като същите се считат уведомени за тяхното съдържание чрез обнародване на нормативните актове в ДВ. Прието е още, че страната не оспорва своя подпис върху авала, поради което съобразно чл.180 ГПК същият съставлява доказателство, че съдържащото се в него изявление е направено от автора му. Когато той е пълнолетен и с неограничена дееспособност е налице презумпция, че той може да ръководи действията си и разбира свойството и значението им. Тъй като тази презумпция е оборима доказателствена тежест на ищеца е било да я обори, като осъществи обратно доказване, а в случая нито се твърди, нито се установява, че в момента на подписване на авала, лицето не е разбирало свойството и значението на постъпката си. С оглед тези, решаващи за отхвърляне на иска, мотиви въпросите така формулирани са неотносими или не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Но дори и от тези въпроси да може да бъде изведен релевантен, то страната не обосновава поддържаното по отношение на тези въпроси основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Този извод се налага поради това, че липсва обосноваване за неяснота и непълнота на приложена от съда правна норма, която да предполага необходимост от тълкуване, както и не е разгледана и неправилно формирана практика на съдилищата. Касаторът се е задоволи единствено да изложи своето разбиране за осъществените факти по спора, с доводи за неправилност на крайните изводи на състава. Т.е. все доводи неотносими към основанието, с оглед посоченото разяснение дадено със задължителна за съдилищата тълкувателна практика.
С оглед на изложеното разглежданото решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По жалбата на Н. С. К. против решение №795 от 08.04.2019г. по гр.д. № 1344/2018г. на Софийски апелативен съд
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С атакуваното по този ред решение е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в изречение първо на потвърдителната част от диспозитива на постановеното и разгледано по-горе решение като бъде постановено вместо – „ за унищожаване на менителнично поръчителство поето от Н. С. К. по запис на заповед „ да се чете … за унищожаване на авала върху запис на заповед”. За да постанови този резултат, съдът е приел, че легалната терминология / тъй като и двата термина авал и менителнично поръчителство са еднозначни легални термини/ не съставлява очевидна фактическа грешка.
Касаторът е инкорпорирал изложението си по чл.284,ал.3 ,т.1 ГПК в своята касационна жалба като въпреки, че е посочил, че решението е очевидно неправилно е изложил разбирането си за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Посочено е още, че като отказва исканата промяна, съдът отказвал правото на страната на справедлив процес и също така нарушава задължението си да бъде безпристрастен.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.
Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК,с оглед общо посоченото от негов жалбата. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност . Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 07.01.2019 г.и решение №795 от 08.04.2019г. и двете постановени по гр.д. № 1344/2018г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: