3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 13.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 979/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Й. Т., подадена от пълномощникът й – адв.С. М. против решение №3009 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 4382/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение от 07.06.2018г. по гр.д. 3616/17г. на СГС, по същество е отхвърлен предявения от С. Й. Т. против ЗД „ Бул инс” АД, [населено място] иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ / отм./за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 25000лв. до 57000лв., ведно със законната лихва, както и в частта по присъдените разноски.
Ответникът по касация- ЗД „ Бул инс” АД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Т., чрез пълномощника си, е обосновала с цялостното си изложение въпрос относно съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед предпоставките за приравняване на приноса на деликвента с този на пострадалата, изведено от наличие на причинна връзка между конкретните увреждания и фактическата възможност за получаването им, съобразно нарушените правила на ЗДвП. Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с лаконичните мотиви на състава, извършил преценка на част от вредите, за които е приел, че са обосноваващи извод за равен принос на пострадалата, която не е поставила предпазния си колан и деликвента осъществил ПТП, без мотиви относно отделния конкретен принос и съответната връзка с вредоносния резултат, съобразно нарушението на ЗДвП и с оглед задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД и соченото от страната ТР ОСТК № 1/14г. , според което обезщетението може да бъде намалено само при обосноваване на конкретната пряка причинна връзка между поведението на пострадалия, с оглед настъпил правнорелевантен факт, водещ до извод за това, че пострадалия с поведението си е спомогнал във висока степен за собственото си увреждане, респективно, че неговия принос е равен или по-голям от този на деликвента. Липсата на обосноваване на такъв правнорелевантен факт, от който да бъде изведена неправилност на решението на първостепенния съд, в частта относно обема на съпричиняване на резултата, води до извод за допуснато отклонение от обсъжданата задължителна тълкувателна практика.В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти, поради което е достигнал и до правно несъобразения с фактическата обстановка извод за равен принос на пострадалата и деликвента при настъпване на вредоносния резултат, при съществено увеличаване на определения от първата инстанция принос, без да посочи причините за това, изразени в допуснати незаконосъобразности при определянето му от страна на първостепенния съд. Тези мотиви водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД разбиране.Или, след като в случая е дадено различно, спрямо даденото тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, касаторът Т. е освободена от заплащането на държавна такса.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3009 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 4382/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение от 07.06.2018г. по гр.д. 3616/17г. на СГС, по същество е отхвърлен предявения от С. Й. Т. против ЗД „ Бул инс” АД, [населено място] иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ / отм./за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 25000лв. до 57000лв.,в частта за законната лихва, както и в частта по присъдените разноски.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: