5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
[населено място] , 11.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 642/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. и С. П. Д. против решение № 90/31.10.2018 г. по т.д. № 27/2018 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 44/27.10.2017 г. по т.д.№ 73/2017 г. на Сливенски окръжен съд. С потвърденото решение е уважен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК от „Уникредит Лизинг„ЕАД иск, с правно основание чл.124 ГПК, за установяване задължение на ответниците към ищеца за връщане на движими вещи : полуремарке, марка Ш., модел САФ, рама …, на основание договор за финансов лизинг № 90349/11.03.2010 г. и седлови влекач , марка Рено, модел Премиум , рама [.., на основание договор за финансов лизинг № 90348/11.03.2010 г. . Касаторите считат произнасянето на въззивния съд недопустимо, предвид основаване претенцията на ищеца на разваляне на договорите за финансов лизинг. Позовавайки се на приетото в т.4а на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намират че ищецът не може да се ползва от основанието по чл.417 т.5 ГПК , а следва да предяви претенцията си за връщане на вещите на отпаднало основание по общия исков ред. Дори да не се сподели довода за недопустимост, касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като подновяването на вписването на договорите за финансов лизинг в Централния регистър на особените залози, извлечение от което вписване е основание за предявяването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е извършено след развалянето им, почти четири години по-рано. Поради това намират, че издадената заповед за незабавно изпълнение се явява лишена от основание, което предпоставя отхвърлянето на исковете.
Ответната страна – „Уникредит Лизинг„ ЕАД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия, а и на допълнителния селективен критерий, тъй като цитираната т.4а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е неотносима към предмета на спора.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – „Уникредит Лизинг „ЕАД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.417 т.5 ГПК, за връщане на предадени по договор за финансов лизинг две превозни средства, предвид развалянето му, въз основа на извлечение от Централния регистър на особените залози , за вписване на обстоятелства относно договорите за финансов лизинг / ремарке и седлови влекач, индивидуализирани по-горе /, сключени с ЕТ „Д. Д. – ДИС„,в качеството на лизингополучател. Д. Д. е праводател на ответниците, починал в хода на производството. Ищецът се позовава на разваляне на договорите , считано от 06.07.2011 г., поради неизпълнение задълженията на лизингополучателя, вкл. в предоставения седмодневен срок, считано от уведомяването му за развалянето, връчено му на 28.06.2011 г. .
Ответникът се е защитавал позовавайки се на предприети от лизингодателя действия, несъвместими с твърдяното разваляне. Твърдял е, че предвид неизправността му кредиторът предходно е избрал да претендира изпълнение, ведно с обезщетение за забава от неизпълнението, поради което не може да претендира и друга отговорност, за същото неизпълнение. Отделно твърди, че за процесните пътно-превозни средства са били сключени предходно – през 2008 год. – два договора за финансов лизинг, които не са нито разваляни, нито прекратени, поради което последващо сключените през 2010 г., за същите превозни средства договори, са сключени без основание и като такива нищожни. Отличаващата ги клауза, относно формиране на годишната лихва , ответникът твърди нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й е завишен неоснователно и многократно, което предпоставило и забавата му. Противопоставя недействителност на подновяването на вписването на процесните договори за финансов лизинг от 2010 г. в ЦРОЗ , предвид твърдяната им нищожност, както и като извършено след прекратяването им, което възражение очевидно е евентуално, спрямо възражението срещу развалянето на договорите.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на исковете, споделяйки съображенията за доказано в производството неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, съществено по размер, спрямо интереса на кредитора и съставляващо основание за едностранно разваляне на договорите , без задължение за предоставяне срок за изпълнение на длъжника , съобразно договореното. Отхвърлени са доводите за нищожност, предвид предприемане сключването на договорите през 2010 г. по желание на лизингополучателя, с цел преструктуриране на дълга, при съобразяване на договорената лизингова цена с вече разплатената и при липса на основание да се приеме, че уговорките в новите договори противоречат на добрите нрави, обосновавайки се с по начало формалния характер на възражението, немотивирано от самия ответник. Отречена е недействителност на вписаното подновяване в ЦРОЗ на вписването на договорите за финансов лизинг, доколкото е извършено в срока на първоначалното вписване , изхождайки от обезпечителния му характер – в обезпечаване задължението за връщане на вещта, като последица от прекратяването на договорите и с оглед целите на вписването – противопоставимост по отношение разпоредителни сделки на лизингополучателя , в охрана интересите на лизингодателя / какъвто въпрос – за противопоставими права на трети лица – не е включен в предмета на спора / .
В изложението по чл.280 ГПК касаторите формулират следния въпрос : Възможно ли е при упражнено право на разваляне на договор за лизинг, поради неплащане, да се издаде Заповед за изпълнение на задължение за предаване на лизингованата вещ , въз основа на документ по чл.417 ГПК ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с т.4а от ТР № Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване недействителността на вписаното подновяване на вписването на договорите за финансов лизинг в ЦРОЗ , по поддържаните от ответниците основания. По идентични съображения кумулативно се поддържа и недопустимост на съдебното решение.
Формулираният въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като именно отговор на същия, съобразно приложима хипотеза за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и предпоставките за прилагането й, обуславя решаващият извод на въззивния съд. Необоснован е, обаче, допълнителният селективен критерий , с посочената т.4а пр. второ от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относима към хипотезата на чл.417 т.4 ГПК. В задължителните указания към т.4а пр. второ на ТР изрично е посочено, че тук приложимата хипотеза на чл.417 т.5 ГПК е изключение от правилото, че не са налице основания за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 и т.3 ГПК за вземания, основани на упражнено право на разваляне на договор. В процесния случай е приложима т.4в от същото Тълкувателно решение, съдържаща задължителни указания по приложението на чл.417 т.5 ГПК, с които именно въззивният съд се е съобразил.
Несъстоятелно е позоваването на очевидна неправилност по поддържаните от касаторите съображения. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения / извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
Никоя от преждеизложените хипотези не е налице.
Извод за неправилност на крайния резултат не е изводим еднозначно и само от вписването на подновяване на вписването на обстоятелства по договорите за финансов лизинг в ЦРОЗ, след прекратяването им. Дори да се касае за вписване на несъществуващо обстоятелство / към който порок е формално относимо твърдението на касатора, не към нищожност/, инцидентното му установяване в процеса само по себе си не рефлектира върху наличието на вписването, като формална предпоставка по чл.417 т.5 ГПК, а преценката за наличието на правно основание за ищеца да си върне лизинговите вещи – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД , предвид прекратяването на договорите за лизинг, поради виновното неизпълнение на лизингополучателя, следва да се извърши от съда съобразно всички обстоятелства и доказателства по делото. Последиците на вписване подновяване на вписването на обстоятелства по договорите за лизинг в ЦРОЗ, след прекратяването им, би могло да се коментира в случай на противопоставимост правата на лизингодателя на права на трети лица, предвид уредената от ЗОЗ функция на вписването, но такива права не са въведени като предмет на спора.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90/31.10.2018 г. по т.д. № 27/2018 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Д. Д. и С. П. Д., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, да заплатят на „Уникредит Лизинг„ ЕАД разноски за настоящата инстанция, в размер на 996 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: