Определение №323 от 18.6.2019 по тър. дело №3097/3097 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
[населено място] ,18.06.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3097/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. Г. против решение № 2043/31.07.2018 г. по гр.д.№ 712/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение от 17.10.2017 г. по гр.д.№ 6798/2015 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне иска на касатора против ЗД „Бул Инс„АД, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 27.09.2014 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника автомобил, над присъдената сума от 70 000 лева и до претендираните 200 000 лева. Касаторът счита, че неправилно и в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД съдът е отчел наличие на съпричиняване, предвид липса на категорични доказателства, че с поставен предпазен колан ищцата не би претърпяла същите телесни увреждания, а в евентуалност, че неправилно е определен приноса на пострадалата, в степен равна с приноса на делинквента, независимо от завишената му ,в съответствие с чл.20 от ЗДвП, отговорност като водач на МПС. Неправилност на въззивния акт се твърди и предвид постановяването му в противоречие с чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение. Касаторът счита, че съдът не е съобразил в пълнота характера и степента на получените увреждания, интензитета на търпимите физически болки и емоционални страдания, прогнозата на претърпените травми, както и конкретните икономически условия към момента на настъпване на ПТП, респ. че обезщетението е занижено спрямо лимитите на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 ПЗР на КЗ / отм./, в качеството им на ориентир за съобразимата, при определяне на размера, икономическа конюнктура.
Ответната страна – ЗК „Бул Инс„АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като постановеното въззивно решение не конфронтира с цитираната от касатора съдебна практика, в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
За да отмени частично първоинстанционното решение и присъди допълнителни 20 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди , до общия размер от 70 000 лева, оставяйки в сила отхвърлителното първоинстанционно решение за разликата до претендираните 200 000 лева, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, за безспорно установено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, предвид непоставен предпазен колан. Съпричиняването е прието в размер ? и при определен справедлив размер на дължимото обезщетение от 140 000 лева са присъдени 70 000 лева. Не се оспорва факта на непоставяне предпазния колан, с който автомобилът е бил оборудван. Въззивният съд изрично е коментирал, позовавайки се на заключението на приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза и разпита на вещите лица в съдебно заседание , че предвид механизма на конкретното ПТП, поставянето на предпазен колан би осуетило получените травми. За да определи справедлив размер на дължимото обезщетение от 140 000 лева, въззивният съд е съобразил констатираните от медицинската експертиза увреждания : многофрагментно счупване на долна челюст, с разкъсно – контузна рана в същата област, счупване на горна челюст и лява скулова кост , счупване на 6 зъба, черепно-мозъчна травма, квалифицирана като средна телесна повреда с временна опасност за живота, счупване на дясна ключица , второ дясно ребро и пукване на първо ляво ребро, счупване на таза отляво ,с дълбоко ожулване в лява седалищна половина и дълбоко ожулване, с разкъсно-контузна рана в областта на лява пета, както и посттравматично стресово разстройство. Съдът е коментирал настъпилите усложнения в процеса на лечение – травматичен остеомиелит на долната челюст, цикатриални състояния и фиброза на кожата на лицето, съдържанието и продължителността на лечението и създадените при това неудобства за пострадалата, вкл. необходимостта да бъде обслужвана и да разчита изцяло на чужда помощ в периода на възстановяването, липсата на ясна прогноза относно пълното преодоляване на всички увреждания и необходимостта от бъдещо поетапно хирургическо и пластично лечение на лицето на пострадалата .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси : 1/ Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, по т.д.№ 795/2008 г. и т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие с ППВС № 4/1968 г.и решение по т.д.№ 387/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие ? – въпросът обосноваван отново в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на решението с постановени по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№ 745/2008 г., т.д.№ 172/2011г., т.д.№ 551/2009 г., т.д.№ 648/2000 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 936/2011 г. на І т.о. на ВКС; 4/ За прякото съпоставяне на вината на водача на увреждащия автомобил и тази на пострадалия пътник в автомобила – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК. Въззивната жалба формално съдържа довод за несъобразяване с лимитите на застрахователна отговорност, в качеството им единствено на ориентир относно съобразимата икономическа конюнктура, в който смисъл е и цитираната съдебна практика. Конкретният размер на обезщетението, обаче, се определя винаги според действително търпимите от пострадалия вреди, съобразно доказаното им съдържание, интензитет и продължителност. Обосноваването на довод за несъобразяване с лимитите на застрахователна отговорност предпоставя посочването на обективен критерий за преценима негодност на присъденото, да изпълни обезщетителната си функция , но спрямо к о н к р е т н и т е вреди. Такова несъответствие, с оглед определения от съда справедлив размер от 140 000 лева, настоящият състав не съзира.
Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК, тъй като значимите в конкретния спор обстоятелства – изброени във въпроса – са намерили коментар в мотивите на въззивния акт. Субективната преценка за тежестта на всяко от тях, в обосноваване на справедлив размер на обезщетението от 140 000 лева, който е преценимият относно приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД размер, а не този – резултат от съобразяване на приетото съпричиняване, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД – е различна за всеки конкретен спор и последица от съдържанието на събраните доказателства, поради което не би могла да обоснове правен въпрос – предпоставящ общовалиден и еднозначен отговор по приложението на чл.52 ЗЗД.
Третият и четвъртият от въпросите са обособими в един, сведен до това : От значение ли е при определяне на процента съпричиняване от пострадалия тежестта на нарушението му, преценена спрямо тежестта на нарушението на делинквента и съпоставянето им ? Цитираната, в обосноваване на допълнителния селективен критерий съдебна практика, макар формирана съгласно отменена към момента на настоящото непозволено увреждане редакция на чл.20 ЗДвП, предвид сходство в същественото й съдържание с настоящата редакция на разпоредбата, би удовлетворила допълнителния селективен критерий. Във всяко от решенията съдът, след анализ на причините за ПТП и допуснатите от водача на МПС, съответно от пострадалия нарушения, е съпоставял приноса на всеки от двамата по отношение настъпването на вредоносния резултат.За да би бил удовлетворен общия селективен критерий, обаче, е необходимо установимо, но неотчетено от съда, несъответствие в обхвата от действия или бездействия на всеки от двамата, в причинност с вредоносния резултат, съответно утежняващо отговорността на водача на МПС, предвид по-укоримо негово поведение. В случая не е установено същият да е управлявал с неразрешена за участъка скорост, нито да е могъл или да е бил длъжен да предвиди изненадващо появилото се препятствие на пътя / спрял в лентата за движение автомобил /, след предприетото – без да е установено като неразрешено – изпреварване на движещ се пред него автомобил. Вината му се ограничава в неадекватност на преценката относно начина на извършване на иначе необходимата маневра / твърде рязко /, за заобикаляне на изненадващо появилото се препятствие, при развитата скорост при изпреварване и при мократа настилка на пътя, неосигуряваща достатъчно сцепление с гумите на автомобила. От друга страна е налице категоричността на разпитаните експерти, че предвид механизма на ПТП ищцата не би получила тези травми, ако би ползвала предпазен колан, тъй като не би имала контакт с хлътващи части от купето на автомобила при първоначалния удар, нито би изпаднала от автомобила, след завъртането му в резултат на формиралите се инерционни сили. При така установимите обстоятелства решаващите мотиви на въззивния акт не дават основание за преценка на различно от настоящото съотношение в приноса.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2043/31.07.2018 г. по гр.д.№ 712/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top