4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 03.02. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 779/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Млечен рай”АД, [населено място] против решение № 2885 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 3396/2018г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк.Р.И. е на становище, че касаторът не обосновава предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. К. Т. е поставил въпроса – „Допустимо ли въззивният съд да отхвърли иск за заплащане на застрахователно обезщетение поради липса на доказателства, от които може да се установи настъпването на застрахователното събитие, ако такова възражение не е правено в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба”.Този въпрос страната счита, че е от значение за развитие на правото. Поставен е въпросът – „ Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по материалноправни въпроси извън въззивната жалба и в частност по невъведено основание за липса на основание за заплащане на застрахователно обезщетение и какъв е обхвата на служебна проверка на въззивният съд при постановяване на решението”.Страната по този въпрос е изброила и разгледала съдебна практика на ВКС по приложението на чл.269 ГПК и в заключение лаконично е направила оплакване, че възивният съд бил обсъдил пороци / непосочени/ невъведени с въззивната жалба.Поставен е въпросът – „Необходимо ли е при отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение по имуществена застраховка да се доказва причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие.” Обсъдено е решение на ВКС, третиращо приложението на чл.211 КЗ / отм./. Поставен е въпросът – „ Каква е доказателствената стойност на официален документ- удостоверение издадено от районно управление за образувано досъдебно производство и постановление за спиране на досъдебно производство издадено от районен прокурор, ако същите не са оспорени”.Касаторът е изложил своето разбиране по въпроса. Поддържано е и основанието по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК, като в тази връзка са изложени оплаквания за неправилност на акта във връзка с приетата за установена фактическа обстановка от възивният съд и общите доводи, че съдът бил нарушил „ общоприложими правила при формиране на правните си изводи”, като приел, че констатациите на досъдебното производство не били „ доказателствени средства”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така определената дефинитивност на основанието първият поставен въпрос не е релевантен. Този извод се налага, поради това, че същият е поставен с оглед фактически неверните твърдения на страната, че не е правено възражение от страна на ответника по спора за липсата на доказателства, установяващи настъпване на застрахователното събитие. Така, с втора точна от отговора по чл.131 ГПК ответникът изрично и недвусмислено е заявил, че оспорва настъпване на покрит риск по приложената застрахователна полица. Същите оплаквания подробно са поддържани и развити във въззивната жалба и възприети именно като такива и от възивния съд, който ги е разгледал. Изложеното е напълно относимо и към вторият поставен въпрос, който възпроизвежда същите доводи с добавяне довод за обхвата на проверка на въззивния съд. Следва да се отбележи, че този въпрос не е релевантен и поради това, че въззивният съд не се е отклонил от въведените с жалбата доводи и в този смисъл не е осъществявал служебна проверка на акта на първостепенния съд, надхвърляща тези оплаквания. Третият поставен въпрос е формулиран извън контекста на изложените и обосновани мотиви на съда, който е приел, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване правопроизводящият факт – настъпването на застрахователно събитие- кражба на процесния автомобил. Проследил е събраните по спора доказателства, които е разгледал подробно и съответно е направил извод за недоказаност на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, така формулирания въпрос като неотносим към решаващите изводи на състава не обосновава извод за установеност на общо основание. Последният поставен въпрос също не е релевантен, тъй като не е свързан с правен довод, водещ до промяна на изводите на състава, който във връзка с представеното удостоверение на РУ – Правец- постановление за спиране на досъдебното производство е посочил, че констатациите на органите възпроизвеждат информация, предоставена от разпитания / и в тази връзка дал я непосредствено/ П. С., чиито показания по отношение на достоверността също са обсъдени подробно от решаващия състав, с оглед неговата заинтересованост.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание и с оглед горното касаторът не е развил каквито и да било съображения.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2885 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 3396/2018г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: