4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 03.06.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2983/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Д. против решение №3436 от 30.05.2018г. по т.д.4357/2017г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- „Кредитреформ България”ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си- адв. Н. Ш. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. По основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, не е заявено изрично становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Е. С., след като е интерпретирал накратко мотивите на възивния съд е посочил, че поставя въпроси, „ решени в противоречие с практиката на ВКС”- 1/ „Липсата на изявление, отправено от кредитодателя до кредитополучателя прави ли кредита предсрочно изискуем”, 2/ „Възможно ли е да се цедира цялото вземане на трето лице, в периода предвиден за изплащане на кредита и обвързан с погасителен план, преди кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем” и 3 / „ Когато са въведени възражения за неравноправни клаузи, съдът дължи ли мотиви по тези доводи”. Под надслов „ въпроси от значение за изхода на делото и от значение за развитие на правото„ са формулирани следните въпроси – 1/” Когато възивният съд преценява дали претендираната от ищеца сума се дължи от ответника,той не е ли обвързан от изложението в исковата молба и може ли да се прилагат различни основания за дължимост на съответните суми, без същите да са посочени от ищеца.” и 2 /” Договорът за потребителски кредит като специален спрямо договора за заем, предвижда ли по-благоприятни условия за кредитодателя, свързани с начина на доказване на предаването на парите от кредитодателя на кредитополучателя”. Касаторът лаконично е посочил, че последните два въпроса били решени от въззивния съд „ така, че са довели до очевидно неправилно решение.”Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният от него първи въпрос / и подвъпрос/ не е релевантeн по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е съобразен с решаващите мотиви на състава. Така, въззивният съд изрично е приел, че кредитодателя не е направил кредита предсрочно изискуем, тъй като липсват доказателства за редовно получено съобщение от настоящия касатор. В тази връзка, съставът изрично се е позовал на т.18 ТР ОСГТК № 4/13г., чиито разяснения е приел и съобразил в случая. Или, касаторът, с този въпрос не обосновава общо основание, тъй като същият е разгледан, съобразно неговите твърдения и е възприета защитната му теза. Освен това, дори и да се приеме, / въпреки липсата на такива доводи/ че страната поддържа противоречие с приложената тълкувателна и каузална практика на ВКС по въпроса, то решението на съда е в съответствие със същата практика, от която е извел и решаващите си изводи.
Вторият въпрос не е релевантен, тъй като касаторът не го е съобразил с решаващите мотиви на съда, а и освен това сочената от него общо / без изрично позоваване и обосноваване на конкретно противоречие/ практика е в смисъл, в който са и разрешенията на състава. Този извод се налага, поради това, че съдът е приел, че след като кредита не е направен предсрочно изискуем, то правата и задълженията на страните по него остават непроменени в случай на цедиране на задължението, като те обвързват и цесионера по договора за цесия. В този смисъл съдът е присъдил единствено стойността на падежиралите към момента на подаване на заявлението вноски, които се дължат, поради настъпване на падежа им, а не поради това, че кредита е станал, с оглед цесията, предсрочно изискуем. Тези изводи, също така ползват главно защитната теза на касатора, като по разрешението на поставените от него въпроси не се обосновават доводи, водещи до позитивна за него промяна, чрез промяна на постановения от съда правен резултат.
Третият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като страната не е въвеждала такива доводи а и неравноправност на клаузите не са констатирани служебно от съда.
Поставеният първи въпрос от двата въпроса, формулирани във връзка с възпроизведения текст на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е релевантен. Същият,обаче е разрешен вече с ТР ОСГТК № 8/17г., като разрешението дадено от въззивния съд – за присъждане на падежиралите вноски е изцяло в съответствие с тази тълкувателна практика, така че основанието сочено от ответника не е налице т.е. изключено е, с оглед приетото тълкувателно решение. Вторият въпрос е извън предмета на спор и като такъв е правно неотносим към основанието по чл.280, ал.1 ГПК.
Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано чрез общия и лаконичен довод,че последните два въпроса били решени от въззивния съд „ така, че са довели до очевидно неправилно решение.” Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3436 от 30.05.2018г. по т.д.4357/2017г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: