6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
[населено място], 09.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести януари , през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 466 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба на З. В. М. против решение № 347/04.12.2018 г. по т.д.№ 548/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 315/04.11.2019 г., в частта му, с която предявеният от касатора иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, след частична отмяна на първоинстанционното решение – за уважаването му в пълен размер – е отхвърлен, за разликата между претендираните 26 000 лева и присъдените 10 000 лева . Касаторът оспорва правилността на въззивния акт, като постановен в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД – досежно определянето на справедлив размер на дължимо обезщетение, за претърпени в причинна връзка с ПТП от 27.02.2015 г. неимуществени вреди, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – липса на мотиви в обосноваване на извод, че предвид установената причинност единствено между фрактурата на тялото на ХІ гръден прешлен и непозволеното увреждане, не и между последното и останалите твърдени от ищцата фрактури / на първи , втори , девети и дванадесети прешлени /, не следва на същото да се припишат в пълния им обем и интензитет иначе правилно установените от фактическа страна , търпими от ищцата болки и страдания. Или : като не е съобразил, че единствено установената фрактура на ХІ гръден прешлен предпоставя, независимо от неустановените в причинност с ПТП други твърдени травматични увреждания на гръдни и поясни прешлени, търпимостта на всички установени по съдържание и интензитет болки и страдания, според касатора въззивният съд не е отчел в цялост действително релевантните, за определяне на справедлив размер на обезщетението , обстоятелства.
Ответната страна – ЗК „Лев Инс„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, както и поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по конкретно формулирания въпрос .
Третото лице – помагач на ответника – И. И. В. – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валидно и допустимо , подлежащо на касационно обжалване въззивно решение .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С решение № 347/04.12.2018 г. по т.д.№ 548/2018 г. , поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 315/04.11.2019 г. на Пловдивски апелативен съд, е отменено решение № 297/13.06.2018 г. по т.д.№ 287/2017 г. на Окръжен съд Стара Загора , в частта му, с която ответникът „ Лев Инс „ АД е осъден да заплати на З. В. М. сума над 10 000 лева и до претендираните 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП на 27.02.2015 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил, като е потвърдено решението в останалата му част – до размера на присъдено обезщетение от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху същото, начиная от 27.02.2015 г..
В предходно производство – по т.д.№ 325/2015 г. на ОС – Стара Загора , с решение № 317 / 236.10.2016 г., оставено в сила в тази му част, с решение № 103/24.04.2017 г. по т.д.№ 43/2017 г. на Апелативен съд Пловдив , ЗК „ Лев Инс „ АД е осъдена да заплати на З. В. М. обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка със същото ПТП от 27.02.2015 г., в размер на 26 000 лева . За разликата до присъдените с първоинстанционното решение 50 000 лева, същото е обезсилено, като постановено по недопустимо последващо предявен нов иск – за допълнителна сума , на различно от първоначалното основание, доколкото с предявената ,последващо исковата , допълнителна молба ищцата е посочила различни по характеристика увреждания , макар в причинна връзка със същото ПТП, каквито не е претендирала с исковата молба по т.д.№ 325/2015 г. на ОС – Стара Загора. Така с влязлото в сила решение на ОС – Стара Загора са обезщетени претърпени в причинна връзка с ПТП от 27.02.2015 г. / релевантните за ангажиране отговорността на застрахователя елементи от фактическия състав , като настъпване на увреждането , вината на застрахования , наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на делинквента И. В. , не са спорни в настоящото производство / неимуществени вреди от изкълчване на дясна раменна става и счупване на големия туберкул на дясна раменна става , квалифицирани като двустепенна средна телесна повреда, както и на провокирано от увреждането посттравматично психично разстройство.
С исковата молба по т.д.№ 287/2017 г. на ОС – Стара Загора , З. М. е предявила иск за търпими неимуществени вреди , в резултат на причинени от ПТП от 27.02.2015 г., установени вследствие на допълнително извършени изследвания , увреждания / предявените с допълнителна молба в предходно производство, в която част произнасянето на съда е обезсилено, като недопустимо / , както следва : „ фрактура на прешлени Тн 1, Тн 2 , Тн 9, Тн 11 и Тн 12, с най-голямо засягане на Тн 11 и белези на нестабилност на Тн 9, макровидна деформация на телата на Тн 9, Тн 11 и Тн 12, клиновидна деформация на Тн 1 и патологично изразен каудален конкавитет на краниалната субдискална костна ламела на Тн 2 „. За да намали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 26 000 лева на 10 000 лева, въззивният съд – признато изрично и от касатора – е съобразил правилно установените по делото факти и обстоятелства, вкл. въз основа на изслушаната комплексна съдебно-медицинска експертиза, установила, наред с вече обезщетените изкълчване на дясна раменна става и счупване на големия туберкул на дясна раменна кост , „ компресионни счупвания на телата на девети, единадесети и дванадесети гръдни прешлени и втори и четвърти поясни прешлени„. Въз основа на същата експертиза , съдът е приел, че причинна връзка с ПТП от 27.02.2015 г. е налице единствено за фрактурата на ХІ гръден прешлен , доколкото е обоснован компресионен натиск върху същия в съответствие с обстоятелствата по причиняване на травмата / движение на тялото вследствие удара /. Останалите фрактури са коментирани като последица от продължителна кортизонова терапия, за лечение на системен лупус еритематодес, довела до генерализирана остеопороза на гръбначния стълб , провокираща спонтанни компресионни фрактури на телата на гръбначните прешлени. За да определи обезщетение , за търпимите от увреждането на ХІ гръден прешлен болки и страдания , съдът е съобразил, че същото е довело до трайно затруднение на движенията на снагата, прогресиране на наличното дегенеративно заболяване /остеопороза/ на ищцата – кифосколиотична деформация на гръбначния стълб, засилване на болковия синдром и по-продължителен от нормалния, ако не би било на съпътстващото заболяване, възстановителен период от 8-12 месеца. Отчетени са ограничение в обема на движение, затруднена самостоятелна походка, влошеното качество на живот и самообслужване, вкл. съобразно показанията на свидетелката Г.. Отчетено е и социалното изолиране на ищцата, вследствие болките, както и търпимостта им и към момента на осъществената от съда преценка. Посочени са, като съобразени, конкретните социално-икономическите условия към момента на увреждането и лимитите на застрахователна отговорност, като ориентир за същите. Липсват във въззивното решение съображения, че присъденото обезщетение е ограничено до размера на 10 000 лева, предвид формалното съобразяване на доказана причинност само с една, вместо с всички твърдени от ищцата фрактури.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следния въпрос: Как следва да се прилага принципът за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди , въведен с чл.52 ЗЗД и кои факти и обстоятелства следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. , както и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№ 3034/2017 г. на І т.о., т.д.№ 143/ 2010 г. на І т.о., а също и с определения на касационна инстанция по гр.д.№ 60352/2016 г. на ІІІ г.о. и по т.д.№ 918/011 г. на І т.о. на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.
Формулираният въпрос е фактологичен, тъй като предпоставя отговор в съответствие с конкретиката на спора ,а не позволява общовалиден отговор по приложението на чл. 52 ЗЗД . При това самият касатор твърди, че съдът правилно е отчел установената фактическа обстановка и съобразил всички релевантни за определяне размера на обезщетението критерии и обстоятелства, но определил неадекватен, спрямо същите, размер на обезщетението. Въпросът , дори да би бил конкретизиран най– общо до „приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД „ , удовлетворява единствено общия, не и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . ППВС 4/1968 г. не е в противоречие с постановения въззивен акт, тъй като и самият касатор твърди обосноваване на присъденото обезщетение с всички относими за това критерии .Неприложима е цитираната съдебна практика на касационна инстанция, тъй като същата е постановена в обезщетяване на вреди към различен от настоящия момент на увреждането, в аспект на преценимите конкретни социално – икономически условия, и при напълно различно съдържание на претърпените увреждания и търпимите от това болки и страдания . Напротив, в конкретния случай е налице действително съобразима специфика – претендиране на общо обезщетение, вкл. и за вреди от увреждания, отречени в причинност с ПТП от 27.02.2015 г. , в който случай , в тежест на ищеца , макар да липсват подобни съображения във въззивния акт, е било да се установи , че съдържанието и интензитета на търпимите болки и страдания са равностойно провокирани от всяка от безспорно установените фрактури на гръдни и поясни прешлени. С други думи: че и без уврежданията на останалите, увреждането на ХІ гръден прешлен – единствено установен в причинност с ПТП – би предпоставило в пълен обем заявените и доказвани в производството болки и страдания, в който смисъл, впрочем, е съдържанието на въззивната жалба на застрахователя и по който довод въззивното решение практически не съдържа мотиви. Комплексният характер на увреждането – обезщетено частично и с влязлото в сила решение№ 317/236.10.2016 г. по т.д.№ 325/2015 г. на ОС – Стара Загора – предпоставя и изясняване приноса на всеки от елементите му, установени в причинност с деликта, към съдържанието и интензитета на търпимите болки страдания, чието проявление във времево отношение частично съвпада. Аналогична специфика цитираните съдебни актове не коментират.
Не се обосновава „очевидна неправилност„ на въззивното решение, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
В конкретния случай касаторът поддържа „ очевидна неправилност „ с довода за липса на мотиви, обосноваващи занижаване определеното от първоинстанционния съд обезщетение, при съобразяване на иначе идентични с установените в първоинстанционното производство, релевантни факти и обстоятелства. Очевидната липса или непълнота на мотивите, обаче, сама по себе си не обосновава неправилност на резултата, а не е и самостоятелно основание за нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито предпоставя основание за връщане на спора, за ново произнасяне от въззивния съд, като възможност за постигане на различен правен резултат.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347/04.12.2018 г. по т.д.№ 548/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 315/04.11.2019 г. , в частта му , с която предявеният от З. В. М. против ЗК „ Лев Инс „ АД иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, е отхвърлен за разликата между претендираните 26 000 лева и присъдените 10 000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: