4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 30.10.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 419/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Дженерали застраховане” АД, [населено място] против решение №2599 от 08.11.2018г. по т.д.2424/2018г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- ЗД „ Бул инс” АД, [населено място] не е взел становище
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Общо е заявил, че било налице и противоречие с практиката на ВКС. Поддържано е и основанието „очевидна неправилност”, също така общо. Посочено е че съдът „ потвърждавайки първоинстанционното решение е постановил неправилно решение, несъобразено със закона и практиката „. Отново е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следните въпроси-1/ „ Следва ли съдът да посочва конкретните критерии, на които базира извода си при определяне на квоти при съпричиняване … 2 / Ако реално е съществувала възможност за предотвратяване на ПТП от страна на увреденото лице, но поради високата и несъобразена скорост, с която е управлявал МПС е настъпил вредоносния резултат за участниците, следва ли това да бъде основание за приемане квота за участие 50%.”3/” Приложим ли е критерия възможност за предотвратяване на ПТП за определяне квота за съпричиняване” и 4 / „При осъществяване на идентични нарушения от двамата водачи и при наличие на осъдително решение по отношение на увредения участник, който реално е могъл да предотврати ПТП, следва ли квотата за съпричиняване да е завишена…” Страната е посочила, че тези въпроси мотивират защитната й теза, поддържана от нея в хода на производството. Предвид така депозираното изложение е поддържала лаконично, като установено и основанието по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ПК. Поставените от него въпроси са хипотетични и фактически, като не обосноват довод за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед дадената със задължителна практика дефинитивност на правния въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване / т.1 ТРОСГТК № 1 /09г. /. Този извод произтича от това, че така формулирани, въпросите не съответстват на подробно мотивираното от възивният съд по отношение на оплакванията на страната – възивник в производството- относно определяне размера на съпричиняване на вредоносния резултат. Но дори и от тях да бъде изведен правен въпрос, то страната не обосновава допълнителен критерий по нито един от въпросите. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага, касаторът да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание.
Касаторът е посочил и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е посочила, без да развие каквито и да било доводи относно наличието му. Или, с това изложение, касаторът не обосновава извод за установеност на предпоставките по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2599 от 08.11.2018г. по т.д.2424/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: