О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 14.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 2554/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Корпоративна търговска банка” АД, [населено място]/н/, против определение № 2756 от 12.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2925/2019 г. на Апелативен съд София.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София, е оставил без уважение частна жалба срещу разпореждане № 4766/12.04.2019 г., постановено по т.д. № 2139/2018 г. на СГС, с което е върната исковата молба № 131691/12.10.2018 г. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, съгласно която исковете по чл.645, 646 и 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност, можел да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ, а ако прихващането било извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът започвал да тече от извършването на прихващането. Приел е, че щом производството по несъстоятелност било открито с решение по чл. 630 ТЗ, срокът започнал да тече от датата на постановяване на решението по ал. 1 ТЗ, на която дата съгласно чл. 634а ТЗ производството се смятало за открито. В случая производството по несъстоятелност по отношение на ответника било открито с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ от 22.12.2016 г., поради което срокът по чл.649, ал.1 следвало да се отчита от тази дата. За неоснователно е счетено възражението на жалбоподателя, че след като първоинстанционният съд бил постановил спиране на производството след откриването му, то и срокът за предявяване на настоящите искове започвал да тече от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство, а не от датата на постановяване на решението по чл. 630 ТЗ. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че възобновяването по чл.632, ал.2 ТЗ било поради отпаднала пречка за по-нататъшното му развитие, при установеност, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629 б. Тъй като спирането било отменено, поради начална липса на основание за спиране на производството за несъстоятелността, то същото не се възобновявало по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ, а продължавало. Като неоснователни са възприети и наведените доводи, че и при отчитане на спирането на срока по време на спряното производство по несъстоятелност, същият не е изтекъл. Дори и в тази хипотеза съдът е обосновал, че срокът е изтекъл на 4.10.2018 г. и исковата претенция е предявена след изтичането му.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е поставил следните въпроси: 1. „Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ?“., 2. „Във връзка с течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, съществува ли разлика дали възобновяването на производството е след решение за спиране по чл. 632, ал. 1 или по чл. 632, ал. 5 ТЗ?“, 3. „В хипотеза на открито производство по чл. 630, ал. 1 ТЗ, впоследствие спряно по чл. 632, ал. 5 ТЗ и след това възобновен по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тече ли преклузивният едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ и от кой момент същият следва да се брои – от момента на обявяване на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ или от момента на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ?“ и 4. „В хипотеза на открито производство по чл. 630, ал. 1 ТЗ, впоследствие спряно по чл. 632, ал. 5 ТЗ и след това възобновено по чл. 632, ал. 2 ТЗ, започва ли да тече нов срок за предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ от възобновяването му или продължава да тече старият срок?“ Жалбоподателят е развил съображения за липса на съдебна практика по въпроса относно последиците на решението за спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ за исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ, поради което счита, че е необходимо да бъде създадена база за трайна и безпротиворечива такава.
Преди да пристъпи към разглеждане на формулираните въпроси, настоящият състав съобрази, че във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 2/ 2018г. на ОСТК по правни въпроси, решаването на един от които ще има значение за правилното решаване на настоящото дело, а именно: „Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ?“ Поради това и на основание чл. 292 ГПК производството по настоящата частна касационна жалба следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. т. дело № 2554/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение до приключване на производството по тълк. дело № 2/2018г. на ОСТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: