О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
гр. София, 17.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2782/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Сдружение „Национална асоциация на децата и младите хора с диабет“, [населено място], против определение № 200 от 08.10.2019 г. по т.д. № 2069/2019 г. на Върховен касационен съд, І т.о.
Ответникът по частната жалба – „ Сима ЕООД не е завил становище.
Върховният касационен съд, състав на І т.о. намира жалбата за подадена в срока по срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховен касационен съд е прекратил производството по т.д.№ 2069/2019г. по описа на І т.о. на ВКС и е изпратил делото на Софийски градски съд за произнасяне по молбата на Сдружение „Национална асоциация на децата и младите хора с диабет“, [населено място] за отмяна на неприсъствено решение от 20.11.2018г., постановено по гр.д.№86135/2017г. от Софийски районен съд. За да постанови този резултат, съдът е отчел изричната норма на чл. 303, ал. 3 ГПК, съгласно която от извънредния контрол, осъществяван от ВКС, са изключени постановените неприсъствени решения, когато основанието за отмяна е по причина, по която би могло да се иска или е искана отмяна му по чл.240, ал.1 ГПК. Приел е още, че изложените от молителя обстоятелства били свързани с лишаване на страната от възможност да участва по делото, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовката за открито съдебно заседание, което представлявало евентуални основания за отмяна по реда на чл.240, ал.1, т.1 ГПК и като правна последица от това е прекратил производството и е изпратил делото на СГС, който съд следва да се произнесе по така заявената молба .
Частната жалба е неоснователна.
Отмяната на неприсъствено решение е извънистанционен способ за защита на влязло в сила неприсъствено решение при наличие на изрично посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК основания, които се свеждат до условието страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, да е била лишена от възможност да участва в делото. И трите основания за отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК съвпадат с хипотези на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 и т. 6 от ГПК и изключват тяхното приложение. Съгласно изричната разпоредба на чл.303, ал.3 от ГПК, не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл.240, ал.1 от ГПК или е могло да се предяви или е предявен иск по чл.240, ал.2 от ГПК. Разглежданият случай е такъв. Предмет на молбата за отмяна е влязло в сила неприсъствено решение, постановено по реда на чл.239, ал.1 от ГПК. Искането за отмяна е обосновано с твърдението, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото, поради ненадлежно връчване на книжа по делото на адрес, който не фигурира в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, т.е. релевирано е едно от специфичните основания за защита срещу неприсъствените решения, визирани в специалната разпоредба на чл.240, ал.1, т. 1 от ГПК, което изключва приложимостта на общия процесуален ред по чл.303 и сл. от ГПК за отмяна на влезли в сила решения. Правилото на чл.303, ал.3 от ГПК е процесуална пречка за разглеждане на молбата за отмяна на неприсъствено решение по реда на чл.307, във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Неоснователно е възражението на страната, че процесуална предпоставка за упражняване на правото й за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК е връчване на препис от неприсъственото решение, с оглед началото на едномесечния срок за сезиране на въззивния съд. Преклузивните срокове по ГПК са отрицателни процесуални предпоставки за упражняване на процесуални права, а не положителни. Извършването на процесуални действия преди началото на срока е допустимо, тъй като с оглед процесуалния характер на сроковете съдът следи единствено дали същите са пропуснати, а не дали са започнали да текат.
Предвид изложеното, обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 200 от 08.10.2019 г. по т.д. № 2069/2019 г. на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: