Определение №510 от 27.11.2019 по ч.пр. дело №2447/2447 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 510
гр. София, 27.11.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2447/2019 година.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ЗК “Лев Инс” АД, [населено място], против разпореждане от 15.04.2019 г. по гр.д. № 1146/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – Ф. А. В. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е върнал въззивната жалба на застрахователното дружество с вх. № 3141/10.01.2019 г. против решение от 11.12.2018 г. по гр.д. № 5137/2017 г. на СГС. За да постанови този резултат, съдът е констатирал, че въззивната жалба е нередовна, поради непредставяне на платежен документ за внесена държавна такса по сметка на САС. Позовал се е на справка от главен счетоводител от 08.03.2019 г., в която е посочено, че номерът на банковата сметка в приложеното в кориците на делото платежно нареждане за 225.00 лв. с наредител ЗК „Лев Инс“ АД и основание за плащане „ДТ за В.Ж. по гр.д. 5137/17 г., СГС, 1-19 с-в“ е различен от номера на банковата сметка за държавни такси на САС, и че в същата няма постъпила такава сума. Направен е извод, че въззивникът не е изпълнил дадените указания за привеждане на въззивната жалба в съответствие с изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК в едноседмичния срок от връчване на съобщението за това /04.04.2019 г./ и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК като правна последица същата е върната.
Частната жалба е основателна.
Въззивна жалба с вх. № 3141/10.01.2019 г. е депозирана без изискуемите на основание чл. 261, т. 4 ГПК доказателства за внесена по сметка на въззивния съд държавна такса, поради което е оставена без движение с разпореждане от 14.01.2019 г.. а на въззивника е указано да отстрани констатирания порок в едноседмичен срок. С молба вх. № 13679/01.02.2019 г. страната представя платежно нареждане от 31.01.2019 г. за внесена държавната такса в указания размер. С докладна записка от 08.03.2019 г. главният счетоводител на съда е установил, че банковата сметка, посочена в платежното нареждане от 31.01.2019 г., не кореспондира с банковата сметка за държавни такси на Апелативен съд София и че сума в размер на 225.00 лв. към датата на докладната записка не е налична в посочената транзитна сметка. С разпореждане от 12.03.2019, въззивната жалба отново е оставена без движение и на въззивника са дадени нови указания за внасяне на държавна такса в едноседмичен срок от връчване на съобщението. Същото е връчено на страната на 27.03.2019 г. и срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 03.04.2019 г. От материалите по делото /л. 28-32 вкл./ се установява, че застрахователното дружество е депозирало пред Софийски градски съд молба за отстраняване на нередовностите по въззивната си жалба с вх. на СГС № 45534/03.04.2019 г. Към молбата е приложено платежно нареждане от 02.04.2019 г., адресирано до САС, с IBAN на получателя BG… UNCR …, съответстващ на обявения на уеб страницата на САС IBAN за държавни такси, основание за плащане „ДТ за В.Ж. по гр.д. 5137/17 г., СГС, 1-19 с-в“ и сума в размер на 225.00 лв. С молба вх. на САС № 9203/10.05.2019 г. жалбоподателят е представил копие от молба вх. на СГС № 45534/03.04.2019 г. и копие от платежното нареждане от 02.04.2019 г. Действително, тази молба е депозирана след постановяване на обжалваното тук разпореждане, но това обстоятелство е ирелевантно с оглед нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК. Негативните последици от неизпълнението на служебните задължения на първостепенния съд да администрира молба вх. № 45534/03.04.2019 г. до компетентния САС не могат да се вменят на въззивника, още повече, че съдът е постановил обжалваното тук разпореждане на 15.04.2019 г., позовавайки се на докладната записка от 08.03.2019 г., но без извършване на допълнителна служебна проверка в счетоводството на съда за постъпила държавна такса след изтичане на повторно дадения за това срок. Следователно, при тези фактически данни е налице установеност на изпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовността на въззивната жалба, поради което разпореждането от 15.04.2019 г. като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на сезиращата го въззивна жалба.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане от 15.04.2019 г. по гр.д. № 1146/2019 г. на Софийски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същият съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на определението.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top