О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
[населено място], 28.02.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1424/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец П. Н. Д. с фирма „ П. Д. – Десон 91„ против решение № 2951/13.12.2018 г. по т.д.№ 3318/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 517/09.03.2018 г. по т.д.№ 1348/2017 г. на Софийски градски съд , като краен резултат е отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД „Армеец„ иск , с правно основание чл.208 ал.1 КЗ / отм./, за присъждане на обезщетение , на основание чл.208 ал.1 КЗ / отм./, над сумата от 16 505,40 лева и до претендирания размер от 38 512 лева, по застраховка „Каско„ за товарен автомобил – влекач, марка „ Мерцедес „ , с рег. [рег.номер на МПС] , за вреди от настъпило на 26-27 март 2016 г. застрахователно събитие „кражба„, , к а к т о и е отхвърлен предявеният на същото правно основание иск, за присъждане на застрахователно обезщетение , за размера над 4 806,30 лева до претендираните 11 214 лева , по застраховка „ Каско„ , за ремарке марка „ Кроне „ , с рег. [рег.номер на МПС] , за вреди от настъпило на 26-27 март 2016 г. застрахователно събитие „ кражба„. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, досежно приетото от съда основание за намаляване на застрахователното обезщетение със 70 % , на основание чл.207 ал.2 пр. второ КЗ /отм./ . Оспорва нарушението на застрахования / оставени в автомобилите свидетелства за регистрацията им – части І и ІІ / да е значително за интереса на застрахователя, по смисъла на чл.211 т.2 КЗ / отм./ , тъй като такова би било само в случай, че неизпълнението на визирано в застрахователния договор задължение е способствало настъпването на застрахователното събитие – самото противоправно отнемане на МПС. Но дори да се приеме наличие на основание за намаляване на застрахователното обезщетение, според касатора обоснованата редукция на същото е до 30 %.
Ответната страна – ЗАД „ Армеец „ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, в съответствие с касационните доводи за неправилност, концентрирани до наличието на основание за намаляване на застрахователното обезщетение, респ. размера на приложимата редукция, настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че към момента на кражбата и двете части от свидетелствата за регистрация на застрахованите влекач и ремарке са се намирали в автомобила. Независимо от предвиждането на това нарушение като хипотеза на изключен риск, съгласно т.16.14.3 от ОУ, съдът е приел, че не е налице основание за пълен отказ от обезщетяване , доколкото но не са налице доказателства нарушението пряко да е способствало настъпването на застрахователното събитие, но е налице основание за намаляване на застрахователното обезщетение със 70 %, доколкото е от естество да осуети хипотетична възможност за предотвратяване или намаляване на вредите от застрахователното събитие, като попречи, при спиране на МПС за проверка от органите на КАТ, да се установи, че водачът не може да се легитимира като правоимащо да управлява лице, както и като способства прехвърляне на собствеността върху МПС. В мотивите си въззивният съд се е позовал на практика на застрахователните дружества да отказват изцяло обезщетение, когато след кражба на МПС не се представят на застрахователя контактен ключ от автомобила и двете части на свидетелствата за регистрация, както и застрахователно обезщетение намалено наполовина, когато не липсват едновременно контактен ключ за МПС и двете части на свидетелството за регистрация. Така в конкретната хипотеза, очевидно придавайки на двете части от свидетелството за регистрация по-голяма значимост по отношение увеличението на риска, въззивният съд е определил намаление на обезщетението със 70 % от приетата за установена действителна стойност на товарния автомобил към датата на застрахователното събитие – 55 018 лева , а на ремаркето – 16 021 лева, присъждайки застрахователни обезщетения в размер на 16 505,40 лева – за влекача и 4 806,30 лева – за ремаркето.
В обосноваване допускането на касационното обжалване, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско„ на МПС, при настъпване на застрахователно събитие „ кражба”, съставлява ли толкова значително, с оглед интереса на застрахователя, неизпълнение на задължение по застрахователния договор, по смисъла на чл.211 ал.2 КЗ , че да е основание за намаляване на застрахователното обезщетение, по иск с правно основание чл. 208 КЗ / отм./ с 50 % и повече ? и 2/ Обвързан ли е съдът от практиката на застрахователните компании да намаляват размера на дължимото се обезщетение при застрахователно събитие „ кражба на МПС „ ,респ. да отказват изцяло плащане и длъжен ли е да приложи обичайната практика на съответната компания или решава спора по вътрешно убеждение ? Доколкото касаторът не посочва конкретна хипотеза , но сочи решения, постановени в производство по чл.290 ГПК от състави на ВКС, настоящият състав намира че същият обосновава хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитирани са решения по т.д.№ 802/2011 г. на ІІ т.о., т.д. № 1029/2011 г. на ІІ т.о., по т.д.№ 679/2011 г., по т.д.№ 2230/2013 г. на ІІ т.о. .
Първият от въпросите,с това си съдържание, е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение, доколкото визира разпоредбата на чл.211 т.2 КЗ / отм./, която съдът изрично е приел за неприложима и която, ако би се приложила, предпоставя единствено пълен отказ за обезщетяване. Въззивният съд е обосновал намаляването на застрахователното обезщетение с разпоредбата на чл.207 ал.2 изр.2 КЗ /отм./. Като се игнорира погрешно посочената норма и предпоставената от хипотезиса й преценка за неизпълнението на задължението по застрахователния договор, като значително за интереса на застрахователя, въпросът – дали оставянето на свидетелството за регистрация, в двете му части, в автомобила към момента на кражбата му – съставлява основание за намаляване на застрахователното обезщетение с 50% и повече – удовлетворява общия селективен критерий. Не се удовлетворява допълнителния такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Само в едно от цитираните решения – по т.д.№ 802/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС – касационната инстанция се е произнесла по същество относно размера на дължимото обезщетение, прилагайки 30 % намаление, но при нарушение на застрахователния договор – оставяне в автомобила единствено на т.нар. „малък талон„. Идентично е нарушението по т.д.№ 679/2011 г. на ІІ т.о. ВКС и т.д.№ 2230/2013 г. на ІІ т.о. ВКС, а и в решенията по същите няма определено обезщетение, тъй като предпоставките за пълен отказ от изплащане на такова, на основание чл.211 т.2 КЗ / отм./ ,постановен от въззивна инстанция, касационните състави не са споделили. Делата са върнати за определянето на обезщетение, с прилагане на процент намаление – неуказан, на основание чл.207 ал.2 изр. второ КЗ /отм./, тъй като оставянето на „малкия талон„ от свидетелството за регистрация в автомобила е от естество да осуети евентуалната възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи за движение по пътищата. В решението по т.д.№ 1029/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС нарушението е идентично с процесното, но аналогично на предходните решения, съдът единствено е обосновал предпоставки за намаляване на застрахователното обезщетение, на основание чл.207 ал.2 изр.2 КЗ / отм./, връщайки делото за определяне на обезщетението от въззивна инстанция и без указване на адекватен на съдържанието на нарушението процент за намаление на обезщетението.
Вторият от въпросите е предпоставен от позоваването на въззивния съд на практиката на застрахователите, но не в идентични на процесния случаи, извеждайки справедлив, с оглед интереса на застрахователя, процент на намалението в конкретния случай, от логиката на приложимите от застрахователите пълен отказ или високи проценти за намаляване на обезщетението – в хипотези, в които нарушението на застрахования е от естество изключително да улесни настъпването на застрахователното събитие и/или съществено да осуети възможността за последващо откриване на извършителя, т.е. за намаляване или премахване на вредите от настъпването му. В този смисъл, съдът не се е позовал директно на практиката на застрахователите, а е определил процента намаление по вътрешно убеждение. Дори да се приеме, че , доколкото е мотивирал това си вътрешно убеждение чрез застрахователната практика, е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, не се явява обоснован допълнителния, доколкото въззивното решение не е и в противоречие с цитираната практика. Напротив, в решението по т.д.№ 1029/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС касационният състав, връщайки делото на въззивна инстанция, за определяне на застрахователното обезщетение, изрично е посочил допустимостта на специализирана експертиза, за определяне на обичаен процент намаление, съгласно практиката на застрахователните компании в аналогични случаи. Друга хипотеза, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, изложението не сочи.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2951/13.12.2018 г. по т.д.№ 3318/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „ П. Д. – Десон 91 „, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.8 и ал.1 ГПК вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл.37 от Закона за правната помощ, да заплати на ЗАД „Армеец„ АД разноски за настоящата инстанция, в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: