9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
[населено място], 06.03.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на девети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 886 / 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс„ АД против решение № 2892/10.12.2018 г. по гр.д.№ 4753/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3698/07.06.2018 г. по гр.д.№ 4216/2017 г. на Софийски градски съд . С потвърденото решение са уважени предявените от Е. Н. К. искове, с правно основание чл.226 КЗ / отм. / вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ , за осъждане на ЗК „ Лев Инс „ АД да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди – в размер на 600 000 лева и обезщетение за претърпени имуществени вреди – в размер на 49 935,29 лева , в причинна връзка с настъпило на 20.06.2015 г. ПТП по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, начиная от 20.06.2015 г. до окончателното им изплащане. Касаторът оспорва отказа на въззивния съд да приеме, че вина за настъпилото ПТП носи изключително пострадалата, в евентуалност – че същата, с поведението си, е съпричинила вредоносния резултат , което обуславя намаляване на определеното обезщетение , на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон – чл.52 ЗЗД – при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, явяващо се прекомерно. Отреченото авторство на деликта на ищцата касаторът извежда като резултат от съществени процесуални нарушения – несъобразяване на всички доказателства по делото, поради което и съдът се е произнесъл при неизяснена напълно фактическа обстановка. Според касатора е от съществено значение обстоятелството , че ударът е настъпил в насрещната за движението на мотоциклета, управляван от ищцата, лента от пътното платно и в причинност изключително с предприетата от нея с предназначение на спасителна, но неправилна, маневра, доколкото от доказателствата е установимо, че към момента на навлизане на автомобила в платното за движение мотоциклета се е намирал на разстояние достатъчно за осъществяване на безконфликтно разминаване, в случай че би продължил движението си без отклоняване, както и ако би се движил най – вдясно на дясната пътна лента по посока на движението му. Касаторът заявява несъгласие с извода на съда за непредотвратимост на удара от мотоциклетиста, за разлика от предотвратимостта му от управляващия автомобила. Последното, според страната, се опровергава от събраните свидетелски показания и мястото на което се е осъществил удара. Следвало е, според касатора, съдът да формира изводи за това кой елемент от поведението на водача на лекия автомобил по време на управлението е водещ, за квалифицирането му като пряка и непосредствена причина за ПТП, и съобразно кой момент от механизма на произшествието се извършва преценката за нарушение правилата за движение. Същевременно се твърди непълнота на доказателствата за обосноваване на категоричен извод, относно ограниченията на видимостта и посоката на ограничението – за управляващия автомобила, за мотоциклетиста или и за двамата. Твърди се и противоречие в отговорите на тройната автотехническа експертиза, досежно отстоянието на мотоциклетиста при навлизане на автомобила в платното за движение по ул. „Гео Милев„ и извода за непредотвратимост на удара от негова страна, при възприетата от експертизата опасна негова зона за спиране. Оспорва се като неподкрепен от доказателствата извода за отстояние на мотоциклетиста от 23,30 м.. По същество касаторът заявява непълнота и несъгласие с изводите на тройната автотехническа експертиза, която е оспорил, но без искане за нова или допълнителна такава, твърди формирането на правни изводи от вещите лица или фактически изводи въз основа на предположения относно обстоятелства. В касационната жалба са предоставени собствени интерпретации на събраните доказателства, относно взаимното разположение на автомобилите и видимостта за всеки от водачите, вкл. предвид вида на кръстовището – Х образно, ако биха били заместени в приложимите формули част от ползваните от вещите лица стойности с други, като действително обосновани от доказателствата. Според касатора, съдът е следвало да отчете, че за мотоциклетиста е бил съобразим знака „А 26 „ – „ Кръстовище с път без предимство „, което е предпоставяло и от негова страна повишено внимание, както и че предприетата от него „ спасителна маневра „ е в нарушение на чл. 20 от ЗДвП , в който не е разрешено заобикаляне на препятствия по пътя , а предприемане на аварийно спиране, логично и предвид невъзможността да се презумира какво поведение ще предприеме другия участник в движението. Сочи се , че въззивното решение е в противоречие с формираната от състави на ВКС практика относно възприемането на меродавния, за настъпване опасността за движението, момент. За страната, към момента на навлизане на автомобила в дясната пътна лента по посока на движение на мотоциклета опасността не е съществувала. Такава е възникнала едва при предприемане на „ спасителната„ маневра, доколкото, според касатора, към този момент автомобилът вече се е намирал в насрещната пътна лента. Поради същите съображения , в евентуалност се обосновава съпричиняване, съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД. Досежно приложението на чл. 52 ЗЗД , изключително завишения размер на обезщетението се обосновава на фона на минималната работна заплата за страната към момента на увреждането – 380 лева или с присъдено обезщетение , съизмеримо с месечния доход за 131 и половина години. Оспорва се присъждането на законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от увреждането. Досежно претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, въведена като предмет на въззивното производство, касаторът твърди че липсват мотиви , съобразно доводите му във въззивната жалба – че разходите на ищцата за лечение са сторени за сметка на собственото й имущество, а мотиви липсват и в първоинстанционното решение. Касаторът оспорва присъждането на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на деликта , доколкото доказваните разходи са осъществени последващо и към различни , спрямо този на увреждането, моменти.
Ответната страна – Е. К. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла травматичен и хеморагичен шок, многофрагментно и компресионно счупване на телата и израстъците на четвърти и пети гръдни прешлени, с фрагменти към гръбначно – мозъчния канал и латерална дислокация с ротация на сегмента Тн4 – Тн5; счупване на тялото и израстъци на пети гръден прешлен, счупване напречния израстък на шести гръден прешлен, прекъсване на гръбначния мозък на ниво трети гръден прешлен; двустранно счупване на ІІІ, ІV, V и VІ ребра ; двустранен пневмоторакс / навлизане на кръв и въздух / в плевралните кухини; фисура на черния дроб с излив на кръв. Последните две увреждания са довели до временно разстройство на здравето с опасност за живота, а гръбначно-мозъчната травма – до трайно обездвижване на долните крайници. При извършената непосредствено след инцидента операция във връзка с гръдно-коремната травма се е наложило поставяне на ищцата в медикаментозна кома и трахеостомия. Последвала е операция на гръбначния стълб, с ламинектомия на ІV, V и VІ гръдни прешлени. Общата продължителност на лечебния период е била 46 дни, а на оздравителния – около година, с интензивни болки през първите 6 месеца. Отчетено е, че пълното прекъсване на гръбначния мозък, довело до обездвижване на долните крайници, изисква постоянна рехабилитация. Пострадалата е била с катетър над 10 месеца, получила е декубитална рана в областта на сакрума, затворила се едва след година, в резултат на постоянно третиране с масаж и превръзки. Претърпените операции са оставили големи белези по тялото, а такъв е оставила и получената декубитална рана. Така получените увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период и свързаните с тях болки и страдания ,вкл. продължителния период на интензивност на същите и преди всичко тежките и невъзстановими увреди върху двигателната функция на ищцата, са мотивирали съда да приеме за справедливо обезщетение в размер на 600 000 лева. Отчетена е също изгубената сетивност за ходене по малка и голяма нужда и свързаното с това постоянно ползване на еднократни катетри или памперси, както и пожизнената нужда на ищцата от чужда помощ , вкл. за елементарно изправяне от легнало в седящо положение . Съдът е съобразил и доказателствата за изпадането й в тежка депресия, предвид коренната промяна в социалния и личния живот, в резултат на увреждането ,вкл. провалени планове за брак и семейство. Коментиран е размера на обезщетението, съобразно лимитите на застрахователна отговорност и на фона на съобразяването им в аналогични случаи на трайно и непреодолимо увреждане на двигателната функция . Искът за обезщетяване на имуществени вреди е приет за основателен и доказан в размера, приет от първоинстанционния съд, въз основа на представените фактури и касови бонове, за понасянето на разходите, както и на заключението на медицинската експертиза – досежно причинната връзка между понасянето им и настъпилите увреждания. Законната лихва върху всяко от обезщетенията е присъдена считано от увреждането.
За да отхвърли възраженията на ответника, че процесното ПТП е в причинна връзка единствено с виновното поведение на ищцата, както и в евентуалност, че същото предпоставя съпричиняване, съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД, въззивният съд се е позовал на заключенията на единичната и тройна автотехнически експертизи. Отказал е да цени показанията на св. М. – съпруга на управлявалия автомобила водач, предвид пристрастност и като влизащи в противоречие с показанията на св. С. и установения по технически път механизъм на ПТП. Съдът е приел, че като движеща се по път с предимство, ищцата не е следвало да очаква навлизане на пътни превозни средства от едната или другата страна при преминаване през кръстовище, с оглед задължителния за тях знак „Стоп„. Счел е, че релевантно е поведението на пострадалия към момента на възникване на опасността за движението – в случая навлизането на водача на автомобила на пътя с предимство. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, към този момент и с оглед скоростта на движение на мотоциклетиста, съобразена с ограниченията в съответния участък, състоянието на пътя и с атмосферните условия, предвид отстоянието му – 23,30 метра , ударът е бил непредотвратим. Съдът е приел, че предприетата от ищцата маневра вляво е била предприета правилно и е могла да предотврати удара, ако водачът, навлизайки в пътя с предимство и възприемайки мотоциклетиста, бе спрял и предоставил възможност на последния да премине. За да отрече релевантността на установеното от експертизата обстоятелство, че ако би продължила движението си направо, ищцата би избегнала удар, въззивният съд е изхождал от съображението, че на същата не е било известно какво ще е поведението на другия водач, който вместо да преустанови движението си е ускорил рязко и пресякъл пътя с предимство, за което обстоятелства са отчетени свидетелските показания на св. С.. Противно на правилата на житейската логика е, според въззивния съд, водачът на мотоциклета да продължи движението си срещу спрял автомобил, при условие че така ще се блъсне в него. Отречено е нарушение от пострадалата на чл.15 ЗДвП, тъй като дори да се е движила най-вдясно на дясното платно за движение, ударът отново би бил непредотвратим, ако водачът М. не би продължил движението си. Различен, според въззивния съд, би бил момента на възприемане на съществуващата опасност, в хипотеза на движение на мотоциклетиста най-вдясно, поради което и не би могло да се предположи каква ще е реакцията на водача на автомобила в този случай.
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Кои обстоятелства от механизма на ПТП са определящи относно извода за осъществено виновно поведение от страна на конкретен водач и дали преценката на същите по необходимост винаги изисква преценка на това дали участници в инцидента, при настъпването му, се намират в предназначената за движението им пътна лента ? ; 2/ Преценката дали е отнето предимството за движение на някой от участниците в ПТП обусловена ли е от констатацията за това дали съответният участник се намира в момента на произшествието в лентата, предназначена за движението му, съответно – предприемането на спасителна маневра за избягване на транспортен инцидент дерогира ли правилата за предимство при движение по пътищата? ; 3/ Изследването на кой елемент от действията на водача по време на управление на превозното средство е водещ по отношение на извод дали е осъществено нарушение на правилата за движение и същото представлява ли пряка и непосредствена причина за настъпване на транспортно произшествие, съответно – съобразно кой момент се извършва преценката за извършване на нарушение на правилата за движение ?; 4/ С каква тежест в причинния процес на настъпване на произшествието се разглеждат обстоятелствата от механизма на осъществяването му и относно критериите за съпоставянето им за определяне осъществено ли е деликтно поведение ? ;5/ Към кой момент е необходимо да се изследва поведението на определен водач , с оглед извод за това, дали е осъществено противоправно и виновно поведение и необходимо ли е във връзка с това изследване да се изследва и въпроса дали към същия момент за другия участник в същото произшествие са налице права и до кой момент тези права са противопоставими на останалите участници в движението ? ; 6/ Кои обстоятелства определят по-голяма тежест в причинния процес, довел до произшествието и относно критериите за съпоставянето на обстоятелствата, като част от причинния процес и в какъв превес и съотношение спрямо изводите относно наличие на права на някой от участващите в инцидента , с оглед извода за деликтно поведение? ; 7/Следва ли при произнасяне по въпроса за съпричиняване от страна на пострадалия и за съотношението на приноса да бъде определен и посочен момента, спрямо който се счита да е извършено нарушението ? ; 8/ Задължен ли е решаващият съд, при формиране извода си за осъществен деликт, в случаите на транспортен инцидент, да даде превес на техническото заключение по делото, дори и когато същото определя механизма като „най-вероятен„ или този извод следва да се приеме само в случай, че съответства на самостоятелна и съвкупна преценка на всички други обстоятелства, определящи отделните елементи на събитието съобразно другите доказателства по делото ?; 9/ Необходимо ли е при формиране на правните изводи за осъществяване на деликт съдът в поредност да формира изводи, за това кои нормативно установени правила са нарушени, в кой момент се е осъществило нарушението, като посочи и какви са правата на всеки от участниците в инцидента към същия момент, и това условие необходимо ли е за произнасяне относно вината в съответната форма на проявление ? Всички въпроси, изключая седми, са обосновавани с формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Седми въпрос е обосноваван поради противоречие на въззивното с решения по нак. дело № 98/1987 г. и по нак. дело № 122/ 1987 г. на ВС.
Всички въпроси са относими към възражението на ответника за изключителния принос на ищцата за настъпване на ПТП, в евентуалност наличието на съпричиняване с водача на застрахования автомобил и изхождат от твърдението на ответника, че ако ищцата би продължила движението си, без отклоняване за „спасителна„ маневра, както и че ако би се движила най-вдясно на дясната лента по посока на движението си / с оглед изводите на единичната автотехническа експертиза / ударът не би настъпил. Видно от обстоятелствената част на касационната жалба, тезата на ответника е, че към момента на навлизане на автомобила на платното за движение на мотоциклета не е съществувала опасност за движението, а такава е възникнала едва към момент, към който автомобилът се е намирал в насрещното за мотоциклета платно за движение и в резултат на „спасителната„ маневра на ищцата. Такъв извод приетата автотехническа експертиза не е обосновала. Опасност би била изключена само ако поведението на водача на автомобила е демонстрирало категоричност в намерението за спиране и пропускане на мотоциклетиста, каквото не се подкрепя от кредитираните от съда свидетелски показания. Не е обоснован и извод, че към момента на предприето от ищцата отклонение наляво, автомобилът вече се е движил равноускорително, т.е. поведението му категорично е изключвало намерение за спиране, спрямо каквото възприето от ищцата поведение е предприета „спасителната„ маневра. Тройната автотехническа експертиза е изхождала от съображението, че за водача на застрахования автомобил видимост, спрямо придвижващите се по платното на движение на мотоциклетиста, е била възможна след преминаване на стоп-линията и с навлизане до 1 м. в платното за движение на мотоциклета, като към този момент последният е бил на отстояние 23,30 м., при опасна зона за спиране 33 метра. Следователно ударът е бил непредотвратим за мотоциклетиста, но предотвратим от автомобилиста, ако би спрял и пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет. Действително, в касационната жалба ответникът оспорва обосноваността на приетото отстояние от 23,30 м., както и на обстоятелството за затруднена от растителност видимост, каквото оспорване е сторил и с въззивната жалба, предвид предотвратимост на удара, с оглед опасната зона за спиране на мотоциклетиста , при отстоянието му на 67 м., но към момент към който не е имало взаимна видимост между водачите / автомобилът се е намирал на стоп-линията /. Доказателственото му искане за нова експертиза,вкл. с оглед твърдяни противоречия в изводите на приетата тройна, е оставено от въззивния съд без уважение, по съображения, че същата не е поискана още в първоинстанционното производство. Ако биха били основателни, тези съображения на касатора предпоставят преценка за правилността на процесуалните действия на въззивния съд по изясняването на фактическата обстановка, вкл. чрез преценка годността на събраните и събиране на нови доказателства и предпоставките за това, съобразно чл. 266 ГПК, каквото не е съдържанието на формулираните – материалноправни по съществото си – въпроси. Същите са основани на констатациите на експертизата – такива каквито са, а не каквито би трябвало да са, според касатора – с които е обоснован решаващия извод на въззивния съд за липса на изключително причиняване или съпричиняване на ПТП от ищцата. Въпросите са по начало фактологични и не предпоставят възможен еднозначен отговор извън конкретиката на спора, а и никой от тях не включва всички съобразени от въззивния съд компоненти на същата. Логиката на въззивния съд е, че като е могъл да установи мотоциклетиста като опасност при непосредствено навлизане в платното му за движение и да предотврати удара, дори при негово отстояние от около 23 метра, управляващият автомобила е виновен за настъпилото ПТП, тъй като не е спрял своевременно, за да пропусне мотоциклетиста, движещ се по път с предимство. Тази логика действително не е приложима в хипотеза, в която мотоциклетиста би бил на такова отстояние, че съблюдавайки нормалната му траектория и съответна скорост на движение, за управляващия автомобила е било безспорно безпрепятствено пресичане на пътя му. Експертизата, обаче, не установява обстоятелството, че, макар движейки се по път без предимство, водачът на автомобила е предприел пресичането му във време и по н а ч и н / навлязъл бавно,плавно и рязко ускорил впоследствие, според възприетите свидетелски показания /, непредставляващи опасност за движещите се по него и конкретно – движещите се в дясната лента в посока запад – изток. Тежестта за доказване на тази, изключваща отговорността му, като движещ се по път без предимство, ситуация е изцяло за ответника. Въпрос, свързан с неразпределение или неправилно разпределение на доказателствената тежест или във връзка с препятстване защитата на страната, за представяне на доказателства във връзка с носената доказателствена тежест, касаторът не е формулирал и обосновал с допълнителен селективен критерий. Касационната жалба е основана изключително на противоречивост, непълнота и неправилност на изводите на автотехническата експертиза, което предпоставя допълнително изследване и изясняване на фактическата обстановка. В касационна инстанция, обаче, събирането на нови доказателства е недопустимо, поради което и заявеният от касатора интерес предпоставя формулирането на процесуалноправни въпроси, с оглед отговора на които да би била обоснована отмяна и връщане на делото за повторно разглеждане от въззивния съд. Нелогично е с доводи за неправилност на фактическите изводи на експертизата за механизма на ПТП, да се изисква окончателен отговор за причинност на същото с поведението на конкретен участник, каквото се цели с формулираните въпроси.
Дори въпросите да удовлетворяваха общия селективен критерий, необоснован се явява соченият в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите не са обвързани с приложението на конкретна правна норма – непълна, неясна или противоречива, във връзка с която е формирана противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но явяваща се неправилна и подлежаща на преодоляване, поради изменение на законодателството или промяна на обществените условия. Практиката по наказателни дела и изобщо практиката на състави на ВС / а не ВКС /, не съставлява съобразима такава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2892/10.12.2018 г. по гр.д.№ 4753/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: