4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
[населено място] ,23.05.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седми май , през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2926/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Ю. против решение № 186/31.07.2018 г. по т.д.№ 178/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3/ 03.01.2018 г. по т.д.№ 130/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Касаторът оспорва правилността на въззивния акт на всички касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Изразява несъгласие с довода , че „ не може да бъде споделена тезата, че усложненията в здравословното състояние на ищцата са плод на неизпълнение на медицински препоръки” / довод, с който първоинстанционният съд е отхвърлил възражение на ответника за съпричиняване, в интерес на ищцата – касатор , с оглед определяне на дължимо й обезщетение за неимуществени вреди, без приспадане на съпричиняване, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД /. Сочи се несъобразяване от въззивния съд на доказателства, отричащи съпричиняването / съдебно – медицинска експертиза / и превратно възприемане на доказателства, в обосноваването на конкретната фактическа обстановка. Паралелно се сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради несъобразяване на „приноса на пострадалата” / който очевидно не се свързва с негативните за същата последици от прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, в случай на установяването му, а като обуславящ завишение на търсеното обезщетение /. Същевременно се оспорва определянето на размера му, съобразно болките и страданията единствено от първоначалната травма.
Ответната страна – ЗК „Лев Инс„АД – оспорва основателността на касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, съответно на съдържанието на касационните доводи и изложението по чл.280 ГПК, настоящият състав съобрази следното:
Ищцата – С. М. е предявила иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, ведно с акцесорен иск за мораторна лихва върху главницата , с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, против ЗК „Лев Инс„АД , за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, от причинена средна телесна повреда , при ПТП на 18.09.2011 г., от водача на застрахован при ответното дружество – по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите – лек автомобил. В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, предвид неизпълнение от същата препоръките, дадени при изписване от болничното заведение, с което е допринесла за увеличаване на търпимите болки и страдания – настъпило допълнително инфектиране и повторна операция. Останалите възражения на ответника не са предмет на касационен довод за неправилност на въззивното решение.
Първоинстанционният съд, въз основа на прието заключение на съдебно – медицинска експертиза, е приел за недоказано възражението за съпричиняване, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като не е установена причинна връзка между настъпилите усложнения и неизпълнението на дадените медицински препоръки – за амбулаторна смяна на превръзки и амбулаторно сваляне на конци. Определил е справедлив размер на обезщетението, предвид търпимите болки и страдания, сумата от 5 000 лева, за която е уважил главния иск, отхвърляйки го за разликата до претендираните 35 000 лева.
Въззивна жалба е подадена единствено от ищцата и е основана на неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, досежно определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, в съответствие с доказателствата за претърпените увреди, характеристиката им, продължителността и интензитета на търпимите болки и страдания, квалифицирани като „продължително разстройство на здравето, без опасност за живота”.
Въззивният съд , позовавайки се на заключението на вещото лице от съдебно-медицинската експертиза – че увреждането на сухожилието на ищцата , изразяващо се във възпаление на влагалището на сухожилието на първи пръст на дясно стъпало, като усложнение на първоначалната травма – разкъсно-контузна рана на дясна глезенна става и гърба на дясно ходило, със засягане и разкъсване на сухожилието на предния повдигач на стъпалото, на ниво първи пръст, не е изцяло в причинност с претърпяната травма – е приел причинност по равно – от претърпяната травма / 50% / и от инфекцията от последвалото усложнение / 50% /, потвърждавайки първоинстанционното решение за обезщетение в размер на 5 000 лева. Въпреки, че изрично съобразява в решаващите си изводи установено неизпълнение от ищцата на медицинските препоръки за амбулаторна смяна на превръзки и премахване на конци, предвид неустановено по делото посещение от същата на Ортопедичния кабинет при МОБАЛ „С. Ч.„ [населено място], въззивният съд не сочи изрично прието съпричиняване, с което мотивите му съдържат известна неяснота досежно причината за необезщетяване на търпимите от вторичната инфекция вреди – като резултат от квалифицируемо като съпричиняване поведение на пострадалата или поради липса на 100 % причинна връзка между същите и увреждането от ПТП,т.е. като резултат и от последващи, но без причинна връзка с поведение на пострадалата, фактори, макар непосочени.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Как следва да се прилага принципа за справедливост , въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск на увредения, при причинена в резултат на деликт смърт?; 2/ Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия ?; 3/ Представлява ли отделен критерий, с който съда трябва да се съобразява при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, при предявен пряк иск на увредения, при причинена в резултат на деликт смърт , факта, че загиналият и неговият син са имали отделни семейства и са живели в отделни домакинства ? ; 4/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно пар. 27 от ПЗР на КЗ / отм./ и обществено – икономическите и социални условия в страната ? Всички въпроси са обосновавани с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално позоваване на разпоредбата, но и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о., т.д.1154/2013 г. на ІІ т.о., т.д.№ 916/2011 г. на І т.о. на ВКС.
Формулираните въпроси са относими към приложението на чл.52 ЗЗД , вкл. съобразяване размера на същото с икономическата конюнктура към момента на настъпване на увреждането, чието проявление са установените лимити на застрахователната отговорност. Касационни доводи за неправилност на въззивното решение по приложението на чл.52 ЗЗД, вкл. съобразяване с лимитите на застрахователната отговорност по пар.27 от ПЗР на КЗ /отм./ не са наведени, което е достатъчно за изключване характеристиката на поставените въпроси като правни , по смисъла на т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба разпоредбата на чл.52 ЗЗД е посочена в нелогично, с оглед интереса на касатора, обосноваване на процесуално нарушение на съда, изразяващо се в неотчетени или неправилно съобразени доказателства за „личния принос„ на пострадалата към обхвата на търпимите вреди. Касационните доводи за неправилност, макар вътрешно противоречиви и отнесени към мотивите както на първоинстанционния, така и на въззивния акт, кореспондират с решаващ извод относим единствено към приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД / макар да не е ясно дали точно такова е обосновано във въззивното решение /. Въпрос относно правилността на произнасяне по съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – като основание за намаляване на застрахователното обезщетение, не е формулиран. Касационната жалба не сочи неправилност в приложението на чл.52 ЗЗД, с посочване на несъобразени от съда, релевантни за определяне на обезщетението критерии, респ. съобразени неправилно или превратно на събраните доказателства критерии, за намаляването му, извън съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД.
Отделно от гореизложеното и достатъчно за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството, че два от въпросите са в пълен разрив с фактологията на спора, доколкото са отнесени до критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди при смърт от деликт, какъвто не е настоящия вредоносен резултат – средна телесна повреда.
Предвид необосноваването на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване – правен въпрос,отговор на който е обосновал решаващите изводи на въззивния съд, в съответствие с въведения предмет на касационно обжалване, излишен е коментар на сочените допълнителни селективни критерии в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186/31.07.2018 г. по т.д.№ 178/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: