О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
[населено място], 07.10.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1872/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. Х., К. Д. Х. и Н. И. А. против определение № 1925/11.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 4153/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 13.08.2018 г. по гр.д. № 10845/2018 г. на Софийски градски съд, за прекратяване на производството и изпращане на спора за разглеждане от Окръжен съд – Ловеч, на основание чл.115 ал.2 ГПК – като съд по местоживеенето на ищците, както и по място на настъпване на застрахователното събитие, предвид предявяването на искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено по вина на водача на застраховано при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, МПС. Частните жалбоподатели оспорват правилността на въззивното определение, досежно приложението на чл.115 ал.2 ГПК ,в редакцията на нормата след изменението й / обн. ДВ бр. 65 от 07.08.2018 г. /, предвид подаването на исковата молба преди влизането на изменението в сила, по пощата – на 06.08.2018 г., която е и датата на пощенското клеймо, съобразявайки разпоредбата на пар.5 от ПЗР на ЗИД ГПК / обн. ДВ бр. 65 от 07.08.2018 г. / . Считат, че съдебната практика, макар и спорна, в преобладаващата си част приема за меродавна за предявяването на иска, при изпращане на книжата по пощата, датата на пощенското клеймо, а не датата на регистрирането на исковата молба в съда, както е приел въззивния съд, за да обоснове приложението на последната редакция на нормата на чл.115 ал.2 вр. с чл.119 ал.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват лица и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Исковете по чл. 432 ал.1 КЗ са предявени от ищци , с местоживеене в [населено място] , срещу ЗД „Евроинс” АД , със седалище в [населено място], за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в причинна връзка със застрахователно събитие, настъпило на територия, предпоставяща подсъдност на ОС – Ловеч, по правилото на чл.115 ал.2 ГПК , в настояща и предходна редакции на разпоредбата. Исковете са предявени по седалището на ответника , в съответствие с подсъдността по чл.108 ал.1 изр. първо ГПК и съобразно редакцията на чл.115 ал.2 ГПК, преди изменението й, обн. в ДВ бр. 65 от 07.08.2018 г. , визираща алтернативна на , а не изключваща подсъдността по чл.108 ГПК – подсъдност по постоянния адрес или седалището на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. За да приложи настоящата редакция на чл.115 ал.2 ГПК, според която преките искове на увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище , или по местонастъпване на застрахователното събитие, съдът е счел , че следва да съобрази не датата на изпращане на исковата молба по пощата – 06.08.2018 г., предхождаща влизане в сила на изменението на чл.115 ал.2 ГПК / обн. ДВ бр.65 от 07.08.2018 г., в сила от тази дата /, а датата на завеждането й в съда – 08.08.2018 г..
В изложението по чл.280 ГПК , касаторите формулират следните въпроси : 1/ Правилото на чл.62 ал.2 ГПК намира ли приложение при новообразуващи се дела , т.е. при подаване на исковата молба по пощата или се прилага единствено по отношение на висящи вече пред съда дела ? ; 2/ От кой момент се счита предявен искът – от датата на пощенското клеймо , поставено при изпращането на книжата по пощата или от датата на администрирането на исковата молба в съда ?; 3/ Какво е съотношението между разпоредбите на чл.125 ГПК и чл.62 ал.2 ГПК ? В обосноваване на допълнителния селективен критерий се сочи решение по т.д.№ 76 / 2010 г. на ІІ т.о. , определения по ч.т.д.№ 224 / 2012 г. на І т.о., по ч.гр.д.№ 118/2009 г. на ІV г.о. и т.д.№ 1211/ 2015 г. на ІІ т.о., решение по гр.д.№ 1424/ 2016 г. на І г.о. на ВКС. Въпросът от кой момент се счита предявен иска, при изпращане на книжата по пощата, страната сочи от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, позовавайки се на противоречива съдебна практика на въззивни съдилища , както и на правната доктрина.
Формулираните въпроси по същество се свеждат до общия въпрос – от кой момент се счита предявен искът, при изпращане на книжа по пощата – от датата на пощенското клеймо или от датата на регистрирането им в съда ? Въпросът, обаче, не е релевантен, доколкото мотивите на съда не се основават на релевантност на датата 08.08.2018 г. , като дата на предявяване на исковете, т.е. момент от който съдебно предявеното право се счита предявено спрямо насрещната страна – ответник / в който смисъл и в цитираната съдебна практика са коментирани спазени преклузивни срокове, респ. приложение на давностни срокове /, а на значението й на дата на образувано с ъ д е б н о производство, предвид достигането на книжата до съда, респ. сезирането му на датата 08.08.2018 г., по смисъла на визираното в разпоредбата на пар.5 от ПЗР на ЗИДГПК обн. ДВ бр.65 от 07.08.2018 г. понятие „ з а в а р е н о с ъ д е б н о п р о и з в о д с т в о „ . Релевантен би бил следователно въпрос , как следва да се разбира това понятие при приложението на правилата относно подсъдността и следва ли, за да би била приложима нормата на пар.5 ПЗР на ЗИДГПК да е налице единствено предявен, независимо как , иск или следва да е налице образувано съдебно производство, което обективно не би могло да е налице, считано от факта на изпращане книжата по пощата и преди достигането им до съда. Най-общо : налице ли е, в идентична на настоящата хипотеза, заварено от изменението на чл.115 ал.2 ГПК съдебно производство, каквото въззивният съд е отрекъл. Неудовлетворяването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1925 / 11.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 4153/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: