О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 15.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 2175/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Македон 2011” ЕООД, [населено място], против определение № 1458 от 16.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1333/2019 г. на Пловдивски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд Пловдив, е потвърдил определение от 05.06.2019 г. на съдия по вписванията в Районен съд Пловдив, постановено по преписка вх. № 15636/05.06.2019 г., с което е отказано заличаването на възбрана, вписана в СВ П. с № 254/2016 г., том I. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията, съгласно която вписването на възбраните се заличавало по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Приел е, че макар жалбоподателят да разполагал с интерес да иска заличаване на възбраната, доколкото се легитимирал като собственик на имота въз основа на публична продан, процесната възбрана, като вписана в друго производство преди проданта, била основание кредиторите, чийто права същата брани, да се считали за присъединени по право като взискатели и в производството по изпълнителното дело, в което била проведена проданта – т. 5 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В случая обаче такива данни липсвали, поради което не би могло да се формира извод за наличие на основание за заличаване на вписаната в тяхна полза възбрана.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател, в хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, е поставил следния въпрос: „След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“. Частният касатор обосновава произнасяне на въззивния съд в противоречие както с нормативната уредба на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК, така и със съдебна практика, обективирана в определение № 141/17.07.2018 г. по гр.д. № 3974/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 1404/11.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1332/2019 г. на Окръжен съд Пловдив. Като самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване е релевирана очевидна неправилност /чл. 280, ал. 2 ГПК/ на обжалвания акт. Жалбоподателят е развил съображения за липса на данни процесната възбрана да брани други права и тя да е противопоставима на купувача, позовавайки се на влезлия в сила протокол за предявяване на разпределение на събрана сума от публична продан на недвижим имот от 11.11.2016 г. Оттук извел свое разбиране, че кредиторите на длъжника, чийто имот е бил обект на публичната продан, са удовлетворени от цената, на която е продаден имота, съобразно правата си, защото в разпределението са участвали присъединени взискатели.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Тези изисквания, обуславящи наличието на общия критерий за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира за осъществени по отношение на формулирания въпрос.
Необоснован обаче се явява допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът не е решен в противоречие с приложената от жалбоподателя в този смисъл практика на Върховния касационен съд, защото тя е неотносима към разглежданата хипотеза. Не е съобразено, че в определението на ВКС са разгледани допълнителни предпоставки, обусловила касиране на обжалвания акт, които в настоящия случай не са налице – непротивопоставимост на вписаната възбрана и липса на данни за бранене на чужди права. Отсъствието на тези предпоставки е установимо от съобщение от ЧСИ П. И., рег. № 821, район на действие ОС П., намиращо се на л. 10 от преписка вх. № 15636/05.06.2019 г. на Служба по вписвания – [населено място]. В съобщението е обективиран отказ на частния съдебен изпълнител да заличи наложената по отношение на недвижимия имот възбрана, обусловен от висящо изпълнително дело с взискател „ЕОС МАТРАКС“ ЕООД и длъжник П. В. М.. Този взискател не е присъединен на основание чл. 456 ГПК към разпределението на събраната сума от публична продан на недвижимия имот с длъжници П. В. М. и Т. Й. М., което се констатира от протокола за предявяване на разпределението от 11.11.2016 г. /л. 7 от преписката/. Извън това, страната не е съобразила, че към момента на подаване на частната касационна жалба нормата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК има редакция, спрямо която практиката на окръжните съдилища е без правно значение.
Не е налице допълнително поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За допускане до касационно обжалване в тази хипотеза, частният касатор следва да установи, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационно обжалване не следва да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Както се приема във вече формираната съдебна практика по приложението на тази правна норма, „очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им,събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1458 от 16.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 1333/2019 г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: