3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 19.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1339/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. П. Н. против решение №6410 от 17.10.2018 г. по гр.д. №16124/2017 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация .- ЗК „Бул инс” АД, [населено място], е на становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Н., чрез пълномощника си – адв. Я. С. е поддържала, че са налице предпоставки за „ явна неправилност„ на решението, несъобразяване с практиката на ВКС и за точното прилагане на закона било необходимо да се допусне касационно обжалване по въпросите – „ Налице ли е съпричиняване по чл.51,ал.2 ГПК при всяко нарушение на увредения или само когато вредоносното събитие е в пряка причинна връзка с конкретно допуснато от него нарушение.” „Налице ли е в настоящия случай съпричиняване…” „ Трябва ли съдът при приемане на съпричиняване от страна на пострадал да се позовава на събрани по делото доказателства.”Същият въпрос е поставен и във връзка с чл.52 ЗЗД по отношение определяне размера на обезщетението., като са поставени и въпроси относно съдържанието на преценката по чл.52 ЗЗД , свързана с лимитите на застраховките и обществено икономическите условия . Други доводи не са развити.
Страната е поддържала основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, по което единственото посочено е, че решението подлежало на касация поради „ явна неправилност”. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, от формулираните от него въпроси свързани с основанието по чл.51, ал.2 ЗЗД и по чл.52, ал.1 ЗЗД не са обосновани като свързани с правните изводи на състава , освен това някои от тях са и фактически. Но дори и да се изведе правен въпрос от тях, то страната не е развила каквито и да било доводи по общо посочения, чрез възпроизвеждане текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, основания. Въпреки наличието на задължителна тълкувателна практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД страната не е поддържала отклонение от тази практика, нито е развила доводи във връзка с това. Още повече че съдът е обосновал пряка причинна връзка между действията на пострадалата и вредоносния резултат изцяло съобразени с тази практика. Дори и да бъде изведен въпрос, тъй като основното съдържание, свързано с определяне размера на обезщетение по чл.52 ЗЗД е релевантно по всяко дело, по което се претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане, то и в тази връзка страната го е обосновала с оплакване за неправилност на акта, основано на фактически невярната интерпретация на мотивите на съда. Противно на твърденията в изложението / съставляващи поставените въпроси/, съдът е обсъдил установените факти по спора досежно увреждането,именно в контекста на изброените от касатора критерии / включени при поставяне на въпросите/ и е направил мотивиран извод, свързан с размера на обезщетението като в тази връзка изцяло се е съобразил с т.11 ПП ВС №.4/68г. Т.е. по така поставените общи въпроси не е обосноваван релевантен довод за допускане на касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6410 от 17.10.2018 г. по гр.д. №16124/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: