О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
[населено място], 30.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 468 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Н. против решение № 2747/23.11.2018 г. по гр.д.№ 1976/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1595/14.03.2018 г. по гр.д.№ 3111/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му с която е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗАД „ Армеец „ АД иск, с правно основание чл.226 КЗ /отм./ във връзка с пар.22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г., за разликата между присъдените 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 15.10.2016 г., причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ответното дружество, лек автомобил – до претендираните от същата 60 000 лева. Ищцата оспорва правилността на въззивното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, тъй като присъдената сума е в несъответствие с търпимите от нея неимуществени вреди, както и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – немотивиране на решението, досежно приетия за справедлив размер, с конкретно приложимите критерии за определянето му. Така, според страната, са останали несъобразени, релевантни за определянето му обстоятелства, като : претърпени две операции, обездвижване в продължение на месец чрез превръзки, обхващащи целия торс, проведена рехабилитация, наличието на остатъчни последици, за каквито се визират обстоятелствата, че предвид увреждането пострадалата не е ходила на училище два месеца и не е успяла да се подготви за кандидатстудентски изпит в избрано от нея висше учебно заведение, което за нея се оказало особено стресиращо, тъй като е следвало да се примири с промяната в житейските си планове.
Ответната страна – ЗАД „Армеец„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът, при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, е съобразил всички релевантни обстоятелства и доказателствата за същите .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационнната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, за разликата между присъдените 40 000 лева и претендираните от ищцата 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП от 15.10.2016 г. , причинено по вина на застрахован при ответното дружество водач на МПС, съдът е съобразил : 1/ уврежданията на ищцата – контузия на гръден кош със счупване на 1,2 и 3 ребра в ляво, по паравертебралната линия / отзад /, а третото – и по аксиларна линия ; разместено счупване на вътрешния епикондил / израстък / на дясна мишнична кост, счупване на дясна клавикула в акромиалния / външен / край , контузия на главата с лекостепенен комоционен синдром; 2 / вида и продължителността на лечението – консервативно за 30-45 дни, изключая оперативно – кръвна репозиция и серклаж , за увреждането на дясната мишнична кост , с гипсова имобилизация за 25-30 дни; 3/ последиците на уврежданията – трайно затруднение в движенията на десния горен крайник, предпоставило и временна невъзможност в обслужване на ежедневни нужди, респ. ползването на чужда помощ, съответно болките, дискомфорта и неудобствата, свързани с тях; 4/липсата на обективни данни за посттравматично стресово разстройство или разстройство в адаптацията, продължаващо и към момента, при отчитане на временно настъпило за пострадалата депресивно състояние , изразяващо се в загуба на интереси, на желание за контакти, невъзможност за организиране на живота си с оглед предходни на увреждането планове, нисък праг на дразнимост; 5/ липсата на остатъчни увреди – напълно завършен оздравителен и възстановителен период, вкл. по отношение на емоционалните страдания на ищцата .
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображения, за определяне на същия ; 2/ Следва ли да се вземат предвид конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „ Гражданска отговорност” на автомобилистите, като критерий , наред с всички останали, за определяне размера на обезщетението ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. и решения по приложението на чл.52 ЗЗД, постановени в производства по чл.290 ГПК / първи въпрос / , както и с възприетото в Решение № 73 по т.д.№ 3343/2013 г., реш. № 88 по т.д.№ 2974/2013 г. и реш. № 101 по т.д.№ 4391/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. ,постановени в производства по чл.290 ГПК / втори въпрос /.
Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като изложените в обосноваването му твърдения на касатора не кореспондират с осъществените от съда процесуални действия и съдържанието на мотивите му. Всички, посочени като несъобразени от съда обстоятелства, са коментирани в решението / освен претърпяването на втора операция, за каквато доказателства не са събрани / , а конкретната преценка на значението им, при обосноваването на размера на дължимото обезщетение, е въпрос по правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, предпоставена и от съдържанието на з а я в е н и т е с исковата молба болки и страдания и съдържанието на ангажираните от ищцата д о к а з а т е л с т в а. Дори да се приеме, че въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не е обоснован допълнителният такъв, тъй като решението не е в противоречие с цитираната съдебна практика, даваща отговор по приложението на критерия във всяка отделна хипотеза, поради което и непозволяваща унифициране на отговор по съобразяването на едно или друго, релевантно за определяне размера на обезщетението, обстоятелство. Не е обосновано и противоречие на въззивното решение със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 год., които не изчерпват релевантните при определяне размера на обезщетението възможни критерии, а изискват комплексна преценка и обосноваване критерия за справедливост, с мотивирано изложение на приети за релевантни конкретни обстоятелства във всеки конкретен случай. Такова мотивиране въззивното решение съдържа. Касаторът по същество изисква универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда, относно размера, независимо от конкретните по всеки спор обстоятелства. Търсената универсална преценка е невъзможна и би се явила в противоречие именно със задължителните указания на ППВС № 4/1968 година.
Вторият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото съобразяване на законодателните лимити в отговорността на застрахователите, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, като ориентир за социално-икономическите условия, спрямо които следва да се определи справедлив размер на дължимото обезщетение, е предмет на дължимо от съда произнасяне при постановяване на решението.Не се явява обоснован допълнителният селективен критерий, доколкото изрично в мотивите си въззивният съд е потвърдил съобразяване с икономическата конюнктура, но при определяне обезщетението в съответствие с действително търпими от пострадалата вреди,съобразно доказаното им съдържание, интензитет и продължителност , в който смисъл е формираната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК – така реш. № 1 /26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 95/ 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011год.на І т.о.на ВКС, реш.№ 155/11.12.2012 год. по т.д.№ 711/2011 год. , вкл. цитираните от касатора . Лимитите на застрахователна отговорност по пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./ не биха могли да се съобразяват като пряко приложими конкретни стойности, поради което и проста съпоставка между същите и размера на присъдените обезщетения не обосновава неправилност на въззивния акт, поради несъобразяване на конкретните обществено-икономически условия. Определеното от съда обезщетение не дава основание за извод, че при прилагане критерия за справедливост, вкл.съобразно цитираната задължителна съдебна практика, относно начина на съобразяване застрахователните лимити, въззивният съд е вложил в нормата на чл.52 ЗЗД смисъл, различен от вложения от законодателя и така с ъ щ е с т в е н о се е отклонил в приложението на критерия за справедливост , въведен с нормата.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2747/23.11.2018 г. по гр.д.№ 1976/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Н. Н., на основание чл. 78 ал. 8 вр. с ал.3 ГПК, да заплати на ЗАД „Армеец„ АД разноски за настоящата инстанция, в размер на 100 лева, на основание чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: