5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 12.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1151/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Октагон интернешънъл”ООД, [населено място] против решение № 2590 от 07.11.2018 г. по гр.д. № 1991/2018г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дружеството касатор, чрез пълномощника си –адв. П. И., е поддържал основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Поставил е въпроса – „Допустим ли е самостоятелен иск за установяване на нищожността на подлежащо на вписване обстоятелство”. Посочено е, че по този въпрос, съставът се е отклонил от приетото с тълкувателна практика- т.3 ТР ОСГК №2/02г.Поставен е въпросът – „Допустимо ли е предявяването на иск с правно основание чл.29,ал.1 ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство преди това обстоятелство да е вписано по партидата на дружеството в ТР”. Страната е заявила, че по този въпрос „ не е срещнала” съдебна практика, поради което поддържа основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставен е въпросът – „ Следва ли правата на акционера да са „ нарушени пряко” от решенията на някой от органите му, за да е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожността им”. Касаторът лаконично е посочил, че счита за неправилен извода на съда в тази насока и сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставен е въпросът – „ Условие за допустимост ли е наличието на правен интерес у акционера за предявяване на конститутивен иск с правно основание чл.71 от ТЗ за отмяна на решение на Съвета на директорите”.Поддържано е противоречие с решение на ВКС. Поставен е въпросът – „ Кой е материалноправно и процесуалноправно легитимиран да предяви конститутивен иск по чл.71 от ТЗ за отмяна на решение на Съвета на директорите”. Поддържано е противоречие с приетото с ТРОСГК № 1 /02г.Страната е сочила и основанието по чл.280, ал.2 ГПК с оплаквания за неправилност на изводите на състава.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.
Поставеният първи въпрос дори и да бъде приет за релевантен, въпреки, че е твърде общ и предполагащ различни хипотези обуславящи отговора по него, би осъществил единствено общото основание. Цитираната т.3 на ТРОКГК № 2/02 е тази тълкувателна практика, с която изрично се е съобразил и решаващият състав, позовавайки се на нея, както и на приложението й в практиката на ВКС- формирана константна практика по въпроса, изцяло съвпадаща с разбирането на състава. Именно така е и обоснован правния извод за съществуването на друг ред за атакуване и защита по отношение на подлежащи на вписване решения на орган на дружеството, а не предприетия от касатора. Изрично е подчертано както в цитираната тълкувателна практика, така и в обжалваното решение еднозначно, че решенията на дружествените органи взети извън тяхната материална компетентност се считат за нищожни, като редът за защита е поставен в зависимост от това дали същите подлежат или не подлежат на вписване. С оглед тези правни изводи, обосноваващи различен от предприетия ред за защита е без правно значение дали същите са фактически вписани или не, тъй като този ред не се променя от фактическите действия, а само от съществуващото правно задължение за вписването им. Поради това и поставеният втори въпрос не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващия извод на състава а с хипотетичното разбиране за неговата неправилност на страната.
Третият поставен въпрос също е общ съдържателно, тъй като правният интерес се определя съобразно заявеното от ищеца по всяко конкретно дело и съответно е конкретен. Дори,обаче и да бъде възприет като релевантен, то основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага изложение съобразно приетата дефинитивност на основанието с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г. като общото твърдения за липса на практика не е достатъчно за обосноваване на наличието му. Извън това е налице и достатъчно съдебна практика обективирана в множество актове, разглеждащи различни хипотези на липса на правен интерес, респективно на наличието му.
Четвъртият въпрос също не е релевантен, тъй като правният интерес е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните по всеки предявен пред съд иск, като липсата му обуславя недопустимост на този иск. Действително, правният интерес по конститутивните искове се предполага, но не и при извеждането от исковата молба на липсата на такъв, обстоятелство в случая неопровергано от страната. В тази връзка и искът по чл.71 ТЗ не може да направи изключение, доколкото общата преценка за наличие на правен интерес е задължителна при сезирането. Дори, обаче, да се приеме въпросът за обосноваващ наличие на общо основание, то не е налице твърдяното отклонение от приетото с цитираното решение на ВКС, тъй като в случая съставът не е разгледал въпрос относно твърдение на страната за настъпване на вреди като обуславящо интерес от водене на иска / изобщо въпросът за настъпване на вреди от тези решения не е бил поставян/, а с оглед исковата молба е обосновал липсата на правен интерес с липсата на относимост към членствените права на ищеца и тяхната защита на взетите решения.
Петият поставен въпрос е изведен от неправилното интерпретиране на мотивите на състава от касатора и в този смисъл не обосновава наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът не е приемал, че активно легитимират да предяви иска по чл.71 ТЗ е член на съвета на директорите, а е обсъждал това, че въпросите относно свикването и провеждането на заседанието на СД не обосновават за дружеството интерес да атакува решенията на това основание, тъй като не член на СД. Нещо повече, противно на разбирането на касатора, съдът изрично е посочил / стр. 27 и 28 от обжалваното решение/,че активно легитимиран по иска по чл.71 ТЗ е всеки съдружник или акционер изцяло в съответствие с ТР ОСГК № 2 / 02г., на което и се е позовал. Т.е въпреки непрецизността на разглеждането на това, че редовността на свикването на заседанието на СД касае само неговите членове, не води до извод, че съдът е отрекъл правото на иск по чл.71 ТЗ на касатора.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на обсъдените по-горе оплаквания за това, че иска по чл.29 ЗТР не може да бъде предявен преди да бъдат вписани решенията, както и поради това, че съдът приел, че дружеството не е активно легитимирано да води иск по чл.71 ТЗ. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, които освен това са поддържани и като основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и вече са разгледани подробно с настоящето определение. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2590 от 07.11.2018 г. по гр.д. № 1991/2018г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: