О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 04.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 2991/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Алианц Банк България” АД, [населено място], чрез процесуален представител юрк. М. Д., против определение № 238 от 04.10.2019 г. по в.ч.т.д. № 318/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Ответниците по частната касационна жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Велико Търново е отменил Определение от 19.04.2019 г. по т.д. № 131/2017 г. на Окръжен съд Велико Търново и вместо него е постановил изменение на решение № 37/30.01.2019 г. по т.д. № 131/2017 г. на ВТОС в частта за разноските, като е осъдил частния касатор да заплати на адвокат А. П. допълнително сумата от 1554,80 лв, представляваща ДДС върху определен по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА хонорар- за процесуално представителство на П. С. и Ц. В.. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че за присъждането на адвокатско възнаграждение е необходимо да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да бъде посочено, че упълномощения адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, каквито договори в случая били приложени към отговора на исковата молба от адв. П.. Прието е още, че е било поискано присъждане на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, посочен бил размерът, който адвокатът считал, че следва да му бъде присъден, като изрично било упоменато, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и претендираното възнаграждение било с включен данък добавена стойност. От нормата на пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати, съдът извел разбирането, че дължимият данък се начислявал върху възнагражденията по тази наредба и се считал за неразделна част от дължимото възнаграждение. Посочената разпоредба регламентирала ясно и недвусмислено начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалият правната помощ адвокат бил регистриран субект по ЗДДС, без да се разграничавали случаите, при които адвокатското възнаграждение било определено по договор между адвоката и клиента или било присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Направен е извод, че за съда съществува задължение да съобрази начисляването на ДДС върху определеното възнаграждение, което заключение е обосновано и с практика на ВКС. За неоснователни са приети възраженията, направени с отговора на частната жалба от страна на частния касатор, че до приключване на устните състезания не били представени доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС, доколкото такива доказателства били приложени към молбата за присъждане на ДДС върху определеното възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният касационен жалбоподател, независимо от дадената му възможност да изложи своите доводи по чл.280, ал.1 ГПК, с молба от 21.11.2019г. не е поставил правен въпрос, нито е обосновал една от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, а е поддържал че представя определение № 639/22.11.2018 г. по ч.т.д. № 2478/2018 г. на I т.о. на ВКС, с което счита, че е установил разбирането си за допускане на определението до касационно обжалване.
Съгласно възприетата в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС дефинитивност, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния акт правна воля на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Липсата на такава, респективно на поставен правен въпрос е достатъчно, за да не бъде допуснато определението до касационно обжалване, тъй като той съставлява общо основание и необходим елемент от преценката по чл.280 , ал.1 ГПК..
Извън това и за пълнота следва да се отбележи, че с приложеното определение № 639/22.11.2018 г. по ч.т.д. № 2478/2018 г. на I т.о. на ВКС е разгледана аналогична на настоящата хитопеза, като направените правни изводи изцяло съвпадат с тези на въззивния състав.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 238 от 04.10.2019 г. по в.ч.т.д. № 318/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: