5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 15.10.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 120/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Аеропак инженеринг”ООД, [населено място] против решение №2071 от 01.08.2018г. по т.д.2607/2017г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация – „Юробанк Бългаприя ” АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, е заявил, че с оглед разпореждането на съда за обосноваване на материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл, „ премълчал” „ с което бил опорочил решението” по следните въпроси- „Относно законосъобразност на договор, от който не може да се определи ясно и еднозначно паричното задължение на страните, неравностойност на клаузи съдържащи се в договора, начин на съобщаване на едностранно предприетата от ищеца предсрочна изискуемост.” Страната е продължила като е посочила, че съдът бил „ премълчал” още и – „относно нарушения принцип на случаен подбор, относно извършване на изпълнителни действия преди вземането да е станало ликвидно… и относно незаконосъобразността на съдебното решение…признаване на допустим и установителен иск при недоказано получаване „ и др. в същият смисъл От това изложение, според касатора, „произлизали” основания по чл.280, ал.2 ГПК, чийто текст същият е възпроизвел в двете му хипотези – на нищожност и очевидна неправилност на акта. Основанията за нищожност е свързал с това, че съдът се произнесъл по договор за кредит, който според него, съдържал множество неравностойни клаузи, поради което бил нищожен, поддържал е още липса на правен интерес у ищеца от завеждане на иска, тъй като същият бил реализирал даденото обезпечение, обезпечаващо задълженията по кредита и това, че „ въззивното решение се произнася по права на страна по нищожен договор”. След това изложение са развити и съображения по чл.281, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен буквално и са развити пространни оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуален закон, както и необоснованост. Отново във връзка с разпореждането на администриращия съд, касаторът е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.По двете основания, същият е изложил кратки оплаквания за неправилност на акта, възпроизвеждайки отново поставените въпроси. По т.2 на текста също така е поставил въпрос- „ Представлява ли нарушение на основополагащите принципи на ЕС… нарушаване принципа на случайно разпределение на делата”. Развито е разбирането на страната по този въпрос. Поставен е и въпрос № 2- „ Представлява ли нарушение на правото на справедлив процес въззивното решение, което – е по установителен иск, заведен след като ищецът вече е извършил разпоредителни действия с НИ … не обсъжда възраженията на страната, по чиято причина се води делото, изложени във въззивната й жалба”. Страната е посочила и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оплакването, че съдът „ премълчал” обсъждането на множество въпроси, в разгледания вече смисъл, като към тях е прибавено и това, че съдът не проверил заплащането на дължимата държавна такса, събрана от първостепенния съд.В хипотеза на същото основание са поставени и въпросите – „ Счита ли се за преграждане решаването по същество на делото необсъждането, във въззивното решение на направените от въззивника, във въззивната му жалба възражения, предвид въведените в съдебната практика на РБългария, жалителят в касационната си жалба да се ограничи само в рамките на твърдяното от въззивният съд”.2 / „ Счита ли се за неравнопоставеност на страните по делото и необективност на проведения процес, в нарушение на чл.8 и чл.10 ГПК, обобщеното приемане на изводите на първоинстанционния съд…”Като въпрос № 3 е посочено „ Ищецът в искането си претендира сума – преобразувана главница по кредита, която е с падеж, различен от сочения във въззивното решение. „ И като въпрос № 4 „ Задължен ли е ВКС да допуска касация на въззивни решения, по установителни искове по заповедни производства, по които няма произнасяне на съд – заповеден и от съдът по установителния иск, по посочено от въззивният – длъжник по делото, непроизнасяне на тези състави, относно неизпълнения на изискванията по чл.418,ал.3 определящ законосъобразността или нищожността на издадената от заповедния съд Заповед за НИ …”В заключение на така депозираното изложение, касаторът е заявил, че ако „ВКС не може да отговори на тези въпроси, да бъде направено преюдициално запитване до ЕС”. Други доводи не са развити.
Касаторът е заявил довод за нищожност на постановеният съдебен акт, който е свързал с това, че съдът се e произнесъл по договор за кредит, който според него, съдържал множество неравностойни клаузи, поради което бил нищожен. Поддържал е още и липса на правен интерес у ищеца / съставляващо довод за недопустимост на акта/ от завеждане на иска, тъй като същият бил реализирал принудително във връзка с издадената заповед, даденото в обезпечение на задълженията по кредита. Поддържал е и това, че „въззивното решение се произнася по права на страна по нищожен договор”. Доводите са неотносими към соченото основание – нищожност на съдебния акт по смисъла на чл.280, ал.2, предл.1-во ГПК. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая не е налице нито един от пороците, които могат да обусловят нищожност на обжалваното решение – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо. Изложените от касатора доводи, следователно, са ирелевантни към това основание.Не е налице и поддържаният, макар и по отношение на твърдения за нищожност на акта, довод за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес за ищеца, което така квалифицирано също следва да бъде разгледано служебно, с оглед твърдяния порок на акта. Както правилно е приел и възивният съд, съобразно задължителната тълкувателна практика – т.9 на ТРОСГТК № 4/13г.разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК не намира приложение в хипотеза на осъществяване на факти по принудително удовлетворяване на вземането по издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение. С оглед това разрешение не се обосновава довод за недопустимост на акта по поддържаното от страната осъществено към датата на постановяване на решението принудително изпълнение.
Касаторите са поддържали и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност съдържателно изисква обосноваване на такъв порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Например, такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание касаторът общо е заявил, че решението било очевидно неправилно. Следва да се отбележи, че подробно развитите оплаквания за неправилност на акта разгледани и квалифицирани и от страната по чл.281 ГПК при разграничаване на различните оплаквания за неправилност на акта са ирелевантни към настоящата фаза на производството и не могат да обосноват довод за очевидна неправилност.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Нито едни от поставените въпроси не е релевантен съобразно установената му със задължителна практика дефинитивност – т. 1 ТРОСГТК № 1 / 09г. По- голямата част от въпросите от изложението са фактически т.е. касаят конкретно доказване на обстоятелства, твърдяни от страната а не са свързани с решаващите изводи на съда, както и са обосновани с оплаквания за неправилност, ирелевантни към общото и допълнително основание за допускане на касационен контрол. Освен това същите в голямата си част са и неотносими към основанието по чл.280, ал.1 ГПК въобще, тъй като очертават оплаквания, които са свързани с процедиране на съда, необуславящо разрешаването на спора по същество / напр. разпределение на делата, събиране на държавни такси и т.н./ и съответно ирелевантни към решаващите изводи на състава. Поставеният последен въпрос е и неясен , а този под № 3 няма характера на въпрос. Липсата на валидно въведено общо основание е достатъчно условие решението да не бъде допуснато до касационно обжалване. За пълнота следва да се отбележи, че касаторът не е развил каквито и за било доводи по сочените и възпроизведени като текст основания на чл.280, ал.1 ГПК. Така по т.1 ГПК, същият не е сочил задължителна или казуална практика противоречаща на правен извод на съда, респективно разрешаване на някой от поставените въпроси в отклонение от такава практика, по т.2 не е развил конкретни съображения за противоречие с конкретни разрешения на възприети с актове на СЕС, респективно с решения на КС на РБ разрешения на релевантен правен въпрос. Допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е поддържан общо, без да бъде съобразена разяснената със задължителна практика дефинитивност на предпоставките за установяване на наличието му – арг. т. 4 ТРОСГТК № 1 / 09г.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
Преюдициалното запитване, извън това, че не е по конкретен поставен разбираем и свързан с изводите на състава въпрос, по него не е обосновавана и необходимостта от такова запитване, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2071 от 01.08.2018г. по т.д.2607/2017г. на Софийски апелативен съд .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ общо направеното искане за допускане на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: