3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 27.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело № 1767/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. С. С. против решение № 743 от 28.03.2019 г. по т. дело № 2968/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – ЗД.”Бул инс” АД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът С. в хипотеза на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е поставила въпросите: 1/”За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на същия.” и 2/”Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск Гражданска отговорност на автомобилистите, като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението”. Страната по тези въпроси е изложила общо оплакване за неправилност на акта, като е поддържала, че не са съобразени в достатъчна степен, въпреки формалното им отчитане условията съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4 /68. Подробно и пространно е изложена фактическата обстановка по спора като в заключение е отбелязано, че с оглед това и при изброяване на съдебни актове на ВКС, размерът на обезщетението бил силно занижен. Изложени са и доводи за противоречие на решението с „материалния закон” и е посочено, че следвало да бъдат отчетени икономическите условия в страната, като едни от критериите за определяне размера на обезщетението. Отново са изброени съдебни актове. Други доводи не са развити.
Касаторът С. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, тя е формулирала два въпроса, които имат свързано съдържание, като вторият се съдържа във първия. Така поставени въпросите са общи, като своят отговор те са получили чрез задължителна практика, цитирана и от касатора – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Освен това съставът е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, на които се е позовал и касатора в изложението В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Или, в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е разгледал именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПП ВС №4/68г. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довода на касатора С. за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. По отношение на други критерии залегнали във втория въпрос, които предполагат непроизнасяне на съда по определен от касатора допълнителен критерий за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, следва да се има предвид същото, тъй като съдът е взел предвид всичко, което конкретно е било установено от ищеца по спора. Съобразяването на лимитите на застрахователните обезщетения и на икономическата конюнктура са фактори, които следва да бъдат обосновани от касатора като имащи съществено значение за решаващия извод на състава, относно размера на обезщетението, в какъвто смисъл ищцата не е развил доводите си. Следва да се отбележи,обаче, че и съставът ги е отчел при приложението на чл.52 ЗЗД, с оглед съобразяване изрично на икономическата конюнктура. Следователно, така поставени въпросите съдържат оплакване на касатора С., несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите му, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Извън това изброяване на съдебни актове на ВКС, без да е обосновано конкретно противоречие на изводите на въззивния съд, разглеждат въпроси, които дори и да се счетат за сходни с разглеждания случай,не установяват идентитет в разрешаването им. Или касаторът не е развил релевантни доводи по поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирал практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД/ така разгледани и от страната/ и които, в случая, въззивният съд е обсъдил. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 743 от 28.03.2019 г. по т. дело № 2968/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: